Академия за Родители

Блог
20
юли

Хиперактивност в ранна детска възраст

Темата представи Милена Манова на “Академия за родители” в София, февруари 2018. Милена Манова е психолог – психотерапевт, преподавател и супервизор по позитивна и детска психотерапия. Управител на Институт по Позитивна психотерапия. Председател на БАТА (Българска асоциация по транзакционен анализ). Автор на книгата „Хиперактивното дете”, съавтор на Терапевтични приказки за деца и родители – „Защо все аз?” и „Емоционални карти”.

Ако избягаме от клиничната диагноза, хиперактивните деца са любопитни, креативни, енергични личности, които създават своята реалност.

Важно е да знаем, че хиперактивните деца имат нарушение на поведението, а не на интелекта или познавателната функция. Това се отразява във всички аспекти на детското функциониране – отношения с връстници, към авторитети, към училище и способността за справяне със всекидневните взаимоотношения, но това не е констант – понякога хиперактивността може и да прерастне в безпокойство.

Характеристики и симптоми:

  • невнимание
  • импулсивност
  • хиперактивност

Разликата между енергично и хиперактивно дете – активното дете е такова заради темперамента си, а другото – предпоставка за диагноза.

Диагнозата не се поставя от учители или психолози – от психиатър и невролог.   

Позитивно родителство означава всеобхватно родителство. А ефективното родителство включва това, което на нас ни върши работа и помага да сме по-добри родители и личности; това, което обслужва нашите цели и целите на детето.

Когато изградим добра връзка с детето си, не се налага да го дисциплинираме – осъзнатата комуникация означава да си даваме сметка какво говорим, и как го казваме. Означава сътрудничество и уважение, а не контрол на детето.

Когато променим езика, много често деструктивните прояви намаляват.

Съвет: Критиката срещу поощренията, трябва да са в съотношение 1:3; Повече въпроси и слушане на отговорите.

Родителски стратегии:

  • информиране за същността на проблема
  • очакванията
  • промените
  • позитиварне на убежденията
  • снемане на родителската тревожност

Стратегии за подкрепа:

  • обич и окуражаване с думи
  • прегръдки, изслушване
  • съвместна игра, четене и забавление
  • отбелязване на успехите
  • избягване на заплахи, бой, мълчание, оттегляне на любовта

Как да го направим:

> знаци на признание към детето, насочени към личността му

> избягвайте сравнения, етикети, омаловажаването и обобщенията.

> знаци на признание, насочени към действията на детето:

  • Харесва ми, когато ти….;
  • Хубаво е, когато ти…;
  • Страхотно е как…;
  • Винаги се радвам, когато ние така…;
  • Вложил си много старание, постигнал си чудесни резултати…;
  • Начинът, по който направи това, беше страхотен!;
  • Оценявам добрия избор, който направи!;
  • Гордея се с теб!;
  • …., благодаря ти…!

Регулация на поведението чрез структура:

  • помага на детето да разбере, че е важно
  • ясни, сведени до минимум правила на поведение
  • ясно описани очаквания
  • подкрепа за да успее
  • поощряване на самостоятелността и мисленето му
  • преговори, договори

Как обаче да поднасяме критика, когато тя е нужна? Можете да научите от видеото:

Leave a Reply