Александрина Георгиева: един “оффлайн” родител
Как родителството е променило Александрина Георгиева?
Александрина Георгиева е майка на две деца. Работила е като детски аниматор, ръководител на неделно училище, програмист. В момента преподава Информационни технологии, организира собствени събития сред природата и е сертифициран OUTDOOR инструктор. Алекс вярва, че за да се насладим на живота тук и сега трябва по-често да се изключваме от дигиталния свят. Посветила се е да насърчава и помага по пътя към здравословното и балансирано използване на технологиите, както на деца, така и на техните родители. През 2022 година е номинирана за наградата “Златна ябълка” в категорията “Герой на децата”. Създател е на Фондация Офлайн Кидс и на блога offlinekids.
Алекс, кое е най-голямото ти предизвикателство като родител до момента?
Може би да осъзная, че децата са отделни личности, които уважаваме, а не контролираме, и да живея според това осъзнаване. Звучи логично, но всъщност много пъти действията ни като родители показват точно обратното. Искаме децата да се научат да живеят с нашето темпо, по всички наши правила и желания. Осъзнаването, че това няма да се случи, а и не е редно, ми донесе мир, по-добра връзка с децата, а и повече наслада от родителството.
Какви са предимствата на това децата ти да са с малка разлика? А трудностите?
Когато Яни беше на около 1 г. 3 м., бяхме толкова свикнали на памперси, неспане и пюрета, че един ден осъзнах, че когато изляза от този режим, никога няма да се навия на още деца хаха. Говорихме и решихме, че второ дете за нас е сега или никога 🙂 До ден днешен не сме съжалили за това решение. Първата година беше много трудно, защото почти сами се грижехме за две изцяло зависещи от нас деца, но след втората година започнахме да виждаме всички плюсове. Децата имат много общи интереси, често се занимават и без моя помощ, нуждите им са все още сравнително близки.
Има ли книга/подкаст или канал, който ти е помогнал много? Как ти помогна?
Всяка книга за родителството, която съм прочела, ми е била по някакъв начин полезна. Най-горещо препоръчвам “Играта, родителите и децата” от Лорънс Коен, от която научих да излизам от трудни ситуации с игра, вместо с нерви. Разбира се, понякога е трудно, но когато намеря сили да го направя, работи на 1000 %.
“Братя и сестри без вражди” от Адлер Фабер и Илейн Мазлиш ме учи как да се справям с конфликтни ситуации между децата.
“Правилата на бебешкия мозък” от Джон Медина ми показа колко много децата се нуждаят от стабилна, любяща среда 🙂
Каква информация ти липсваше в началото на родителството и каква ти липсва сега?
Когато родих първото си дете, не знаех нищо. Буквално. Но не знам дали ми липсваше повече информация или подкрепящ възрастен, който да споделя своя адекватен опит. Допуснах много грешки, следвайки съвети от хора, които се образоват само през онлайн форуми, а разпространяват информацията като компетентни лица. Ако можех да върна времето назад, бих чела повече книги и бих се допитвала само до специалисти в областта си.
Как родителството промени характера ти и разбиранията ти за “нещата от живота”?
Родителството промени всичко – цялостната ми нагласа за живота. Най-силно това се отрази в екстремността/страховете ми. Преди опитвах какви ли не лудории и безразсъдни неща, а сега ме спира мисълта за хората, които ме чакат у дома. Тези деца имат истинска и реална нужда от мен, не мога да позволя да носят последствията от моментни желание за забавление.
Какъв родител е Александрина Георгиева?
“Офлайн” родител хахаха. От детската градина на децата ме издирваха, за да разберат дали шокиращата новина, че не пускам на децата филмчета, е вярна 🙂 Голям майтап.
Как се грижиш за себе си и как си почиваш с две деца, работа, събития? Сподели ни твоите хитрини 🙂
Александрина Георгиева: Старая се да не забравям, че животът е маратон, а не състезание. Необходимо е да поддържам темпото, с което мога да издържа докрай. Това включва грижата за мен като по-висок приоритет пред хиляди неща, които искам, но всъщност не е необходимо да направя.
Книгата “Внимание” на Нир Еял ме научи как да разпределям графика си на блокове, така че да имам време за важните и ценните за мен неща. Винаги ще се намира кой да ми краде времето и от мен зависи дали ще му позволя.
Как постигаш баланс между семейство, кариера, лично развитие и нужди?
Решавам кои са най-важните неща за мен и ги включвам в графика си. Точка. Ако зависи от мен, нищо няма да ги махне от там. Напуснах високоплатената си работа именно, защото не отговаряше на ценностите ми и ограбваше времето ми 🙂
Сподели като родител с родители три неща (знания, умения, практики), които много са улеснили ежедневието ти с децата?
- Колкото по-спокойни сме ние, толкова по-спокойни са малките.
- Колкото по-малко екрани, толкова по-лесно се гледат децата.
- Колкото по-рано приемем факта, че децата имат крещяща нужда от нашето време и внимание, толкова по-малко ядове ще имаме, че не сме постигнали личните си цели за деня.
Разкажи ни как и защо създаде Фондацията Офлайн Кидс? Кое е онова конкретно нещо, което те вдъхнови?
Основната причина да създам Офлайн Кидс е осъзнаването колко много технологиите са повлияли лично на мен и хората около мен. Огледах се и видях много познати деца, които почти не излизат навън. Осъзнах, че технологиите са нещо добро, но когато се използва по правилния начин и на правилното време. Реших, че искам децата ми да използват технологии, но не и в бебешка/ранна детска възраст, не и като бягство от реалния живот. Искам първо да изградят истински важните за живота умения – да създават приятелства, да развият въображението си, да се научат да се справят с конфликти, да намерят своите офлайн хобита и любовта към природата и т.н. Съвсем естествено започнах Офлайн Кидс като група в социалните мрежи, а след това прерастна в блог, сайт, фондация.
Какво най-много затруднява родителите в опитите им да ограничат екранното време?
Този въпрос е с най-трудния отговор. Личните ми наблюдения са, че много често предлагаме екраните, просто защото на нас така ни е по-лесно. По-лесно храним децата, по-лесно се сдобиваме с тихо време, по-лесно вършим списъка си със задачи за деня. Не осъзнаваме обаче, че екраните в бебешка и ранна детска възраст правят децата много по-трудни за гледане – стават много неспокойни, нарушава се съня и, проговарят по-късно, не могат да регулират емоциите си и не могат да се задоволят с нищо – всичко им е скучно и не могат да играят сами… Вярвам, че когато един родител осъзнае вредите и трайните поражения, които екранното време оставя върху децата, и вземе решение да отложи предлагането им, няма да имат проблем с ограничаването на екранното време 🙂
Какво ти носи най-голямо удовлетворение?
Да знам, че съм усмихнала или помогнала на някой 🙂
Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите – какъв ще е той?
Ежедневието с малки деца е понякога изморително, шумно, трудно и оставя много следи за чистене, но пък е най-хубавото нещо, което ни се случва в този живот. Насладете му се!
Как електронните устройства влияят на развитието на детския мозък
Свързано по етикет
