Академия за Родители

Блог
9
май

Черно мляко, или вината на некърмещите майки

Публикация на Маги Пашова за Жената Днес.

Личният опит

Аз съм от онези майки, които очаквайки детето си, посетих всички възможни курсове и изчетох всички възможни книги по темата. На теория бях подготвена за всичко. В резултат бях твърдо убедена в ползите от естественото раждане и ексклузивното кърмене през първите 6 месеца и бях готова на всичко, за да ги осигуря на бебето си.

Аз съм от онези майки, които имаха късмета да родят естествено и да кърмят ексклузивно през първите 6 месеца при това без особени усилия. Имах само леки затруднения и препълване на гърдите в началото, но с насоките на консултант по кърмене и помощта на електрическа помпа всичко си дойде на мястото само за няколко дни. И после кърменето беше толкова лесно за мен и приятно за бебето, че отбиването се оказа по-голямото предизвикателство, но това е друга тема.

Темата ми днес е за черното мляко, за липсващо мляко и за онези майки, които не са имали моя късмет с раждането или кърменето. А думата „късмет“ в този текст употребявам съвсем съзнателно. Защото ако преди малко повече от 3 години наивно си въобразявах, че всичко е въпрос на информираност и мотивация, днес със сигурност знам, че това не винаги е достатъчно.

Професията

Малко преди да стана майка, завърших нутриционистика и вдъхновена от собствената си бременност и раждане, реших да специализирам и да работя с жени, бъдещи майки и малки деца. Последваха още курсове по хормонално и репродуктивно здраве, хранене през бременността и при кърмене. Навсякъде като мантра слушах за значението на естественото раждане и кърменето и с твърда убеденост обяснявах същото на жените, с които работех.

Моите клиентки чуваха от мен защо е добре да предпочетат естественото раждане и защо breast is best (кърменето е най-доброто). Стараех се да ги вдъхновя, да ги мотивирам, да им предам собствената си убеденост, че всичко зависи от тях. Вече знам, че не е така.

Разбрах го, когато при мен започнаха да идват онези, другите жени, които въпреки че са знаели, въпреки че са искали, въпреки че са опитали, не са могли да родят естествено или не могат да кърмят. А такива има и те не са малко.

Спомням си една от тях, която след тежко раждане беше прекарала дни в интензивно отделение с опасност за живота. Естествено, междувременно кърмата й беше спряла, а бебето беше загубило сукателния си рефлекс. Друга майка беше преживяла загубата на близък малко след раждането и от стреса лактацията й беше спряла. На трета опитите да кърми бяха причинили сериозен и много болезнен мастит, заради който се наложил прием на антибиотик. Въпреки болката, високата температура и антибиотика, тя продължила да кърми, докато бебето не направило силна възпалителна реакция към медикамента и се наложило отделно лечение за него.

Мога да разкажа още много такива истории. Контекстът е различен. Причините са различни. Но реакцията от страна на майката е винаги една: изгарящо, болезнено, смачкващо чувство на вина. Вина, че не може да кърми; вина, че тялото й я е предало; вина, че се проваля в най-майчинската си роля; вина, че обрича детето си да се храни с „гадна химия“ и че го лишава от възможността да изгради силен имунитет и високо IQ.

Черно мляко

Корените на това отровно чувство на вина пълзят дълбоко, омотани около убеждението, че breast is best и че най-важната ни функция като майки е да осигурим на детето си незаменимото, свещено майчино мляко. Чувството за вина разтваря широко вратата, за да приветства следродилната депресия, да потопи жената в мрака на себеосъждането, съмнението, чувството за провал. И тя потъва все по-дълбоко, неспособна да се зарадва на новия живот, да усети сладостта  на майчинството, да се усмихне на бебето си и на света.

Така свещеното майчино мляко се превръща в онова, което Елиф Шафак нарече „черно мляко“ в едноименния си роман. И тогава breast is NOT best, защото в действителност best за всяко едно бебе е:

  • да има майка
  • да има здрава майка
  • да има здрава и щастлива майка

Всичко останало е бонус. Включително кърмата.

Подкрепа за некърмещите

Обществото е странно животно, което обича крайностите. По времето, когато аз съм била бебе, родилките не били насърчавани да кърмят. Кварталната педиатърка се изсмяла на опитите на майка ми да ме кърми и командирски й разпоредила „да не се лигави“, а да дохранва. Такива били разбиранията на онова време.

Днес разбиранията са коренно различни. Навсякъде може да се намери информация за ползите от кърменето. Провеждат се безплатни училища за родители и редовни кампании в подкрепа на кърменето. Можеш да потърсиш безплатен съвет от консултант по кърмене. Интернет е пълен с послания и снимки на демонстративно кърмещи звезди. Днес си супер-майка, ако кърмиш на открито (да речем в мола), ако кърмиш на поискване, ако кърмиш продължително, докато детето ти проходи, проговори, че и след това.

Някоя от тези супер-майки замисля ли се как се чувстват онези, другите майки, на които не им се е получило с кърменето? Колко могат да страдат и да се потискат от демонстрациите на кърмеща супер майка? На някой хрумвало ли му е, че в обществото има нужда от подкрепа за некърмещите?

Без вина

Пиша всичко това от позицията на майка, която самата е кърмила до близо две-годишна възраст. Пиша това от позицията на експерт по хранене, който е наясно с всички здравословни, физиологични и психологични ползи и последици  от кърменето. Нито за миг не бих посъветвала една жена да се откаже доброволно от възможността да кърми бебето си. Обяснявам и ще продължавам да обяснявам на майките, с които работя, колко полезна е кърмата и защо е важно да направят всичко възможно, за да кърмят.

Пиша това обаче, защото знам, че за някои жени „всичко възможно“ няма да е достатъчно и те все пак ще трябва да се примирят с адаптираното мляко. Момичета, това не ви прави лоши майки! Това дори не ви определя като майки! Защото има много по-значими показатели и критерии, по които да си дадем оценка по майчинство.

Колкото до пропуснатите ползи от кърменето, те могат частично да бъдат компенсирани. Давайте редовно пробиотици, за да укрепите чревната флора на бебето, за която се грижи кърмата. Проведете по-плавно и внимателно захранване, защото адаптираното мляко не съдържа храносмилателните ензими, които кърмените бебета получават наготово от кърмата. Подкрепете развитието на мозъка, като започнете да давате подходящо рибено масло или друг продукт с омега-3, предназначен за бебета. Прекарвайте много време прегърнати, дръжте детето  близо до гърдите си, осигурете му контакта кожа-до-кожа дори и без наличието на кърма.

И каквото и да правите, забравете за вината! Времето, което ще загубите, за да се измъчвате и страдате от чувство на вина по изгубеното мляко, е време, в което ще лишите бебето си от щастлива и пълноценна майка. Това време не може да бъде наваксано.

Черно и бяло

Част от помъдряването е осъзнаването на факта, че всяко нещо, дори най-хубавото, има своята обратна страна. Светлото винаги крие нещо тъмно. Бялото мляко може да има черни нюанси.

Кампаниите про-кърменето са нещо много ценно и полезно, и такива трябва да има. Но е важно да се спази онази тънка граница между просвета и пропаганда. Важно е те да информират и образоват, а не да квалифицират и да разделят майките на кърмещи (добри) и некърмещи (лоши).

Важно е всяка от нас да се замисли, когато демонстрира своето майчинство чрез снимки, послания и Фейсбук статуси, до кого достигат те и какъв ефект предизвикват. Как снимките на бебета влияят на жените, които не могат да имат деца? Как статусите за кърмене се отразяват на майките, които искат, но не могат да кърмят?

Помислете за този нежен, но мощен ефект на пеперудата, който една ваша дума, една ваша снимка може да произведе. Нека бъдем по-осъзнати, по-толерантни, по-подкрепящи една спрямо друга. Защото ние, жените, имаме нужда да се подкрепяме взаимно, а тази подкрепа ще бъде много по-силна, ако се научим да сме благодарни за онова, което имаме и осъзнати, че при други жени, то може да липсва.

Още по темата за кърменето.

5 Отговора

  1. Таня

    Напълно подкрепям казаното, но ако то е свързано с невъзможност на майката да кърми по едина от изброените причини. Но ако на майката просто и се създава дискомфорт от режима, ако просто й се пуши една цигара и няма търпение да се завърне към този си ужасен навик и това е по-важно от здравето на бебето й, тогава нищо не я извинява. Ако искаш, но не можеш да кърмиш, е абсурдно да се обвиняваш и да бъдеш обвиняваш и затова наистина трябва да се работи. Но не са малко и случаите, когато се измислят разни причини, за да и е по-леко „на младата майка“ и бързо се посяга към шишето с мляко.

  2. Deniza

    „Някоя от тези супер-майки замисля ли се как се чувстват онези, другите майки, на които не им се е получило с кърменето? Колко могат да страдат и да се потискат от демонстрациите на кърмеща супер майка? На някой хрумвало ли му е, че в обществото има нужда от подкрепа за некърмещите?“

    Обществото ни има нужда да дава подкрепа на всички майки, да не противопоставя едни на други и да бъде по-толерантно към различните. Не настройвайте и вие, некърмещи срещу кърмещи. Никоя нормална жена/ майка не смята себе си за повече от другите майки/ жени и не прави нищо демонстративно. Всички сме майки/ жени и трябва да се научим и ние на:

    „Основното е жената да осъзнае свободата си на избор.
    Когато го направиш, тогава имаш сили за абсолютно всичко. Има жени, които се срамуват от това, че искат да останат само с децата си вкъщи – трябва да се спре стигматизирането на тези жени. Иска да си седи вкъщи с децата – да си седи вкъщи с децата, ако това я прави щастлива. Също така трябва да се спре стигматизирането на жените, които си „захвърляли“ децата, за да работят. Жената има право също толкова, колкото мъжа, да се развива, да изкарва пари, да има самочувствие. Всяка жена, независимо каква е и какво иска, трябва да осъзнае, че има право на избор и какво е важно за нея“. – цитат ът е от http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2016/05/09/2755863_za_maichinstvoto_kato_smehoterapiia_seriozno/?ref=interview

  3. Мариана

    Не , не ми е хрумвало дасе притеснявам, че нямам достатъчно кърма. И кой ще ме упреква ?
    Това което ме е притеснявало е ,че не можеше да гълта ( след 7 дни в кувьоз ) и повръщаше , защото първите 7 дни са му пълнили коремчето бързо.
    Наддаването беше проблем, до момента в който реших да използвам по гъсти храни , като бананова каша. И тогава нещата потръгнаха !
    Така че , казват ли ти сестрите или не да го захранваш – става ти ясно , че не наддава и трябва да направиш всичко възможно ? Това е по важно в критичните ситуации да си спасиш бебето ! През първите 2 месеца ! Имало е жени дето са си кърмили децата по 3 години. И какво му е мозъчното развитие – до 3 г е бебе и с такова поведение , някой не са могли да проходят !

  4. Анелия Христова

    Здравейте! Много слабо ме интересува мнението на обществото, защото не те са хората които ще ми решат семейните проблеми.
    По-големия проблем е какво се прави за да могат майките да кърмят нормално. Наскоро родих и хората които трябваше да ми покажат и да ме насочват в кърменето (акушерките и лекарите в родилно отделение) изобщо не си мръднаха пръста, всъщност ми се сруваше, че им е доста неприятно да се налага и мен да обикалят. А аз имах голямото желание да си кърмя детето.
    По този въпрос нищо не се прави и за съжаление никой не говори. Понякога майките не кърмят не от нежелание, а от незнаие и от неопитност.

  5. Ади

    Статията ме разплака искрено. Защото и аз посетих всякакви курсове за естествено раждане и отглеждане на дете, накрая родих секцио по медицински причини, и се запътих по трудната пътека на закърмване, или по-скоро ежечасно цедене и изтощение от неуспеха.. Малкият не иска да суче, дърпа се, плаче, въпреки усилията с консултант по кърмене, продължаваме с шишето (засега все още на кърма, но не знам до кога), защото искам детето ми да е здраво и спокойно.

Leave a Reply