Цвети Христова: викаме на децата, когато ние не се чувстваме добре

Цвети Христова е филолог, съпруга, майка на две момчета, и сертифициран специалист по Позитивно родителство. Цвети сбъдва детската си мечта да направи света едно по-хубаво място чрез Оммм.

Подкрепяйки семействата и техните деца по света, за да могат да се радват на повече позитивни дни и семейно щастие е най-сигурният начин да постигнем едно по-красиво бъдеще за всички.

Защо избра да се занимаваш с коучинг и позитивно родителство?

Още от малка, някак естествено, хората идваха при мен да споделят проблеми. Често сме се шегували, че трябва да стана терапевт. Тази тенденция се засили с годините и когато станах майка и станах активна в социалните мрежи напълно непознати жени ми пишеха, споделяха. Особено когато започнах да пиша своите истории. Писала съм си с майки в малките часове на денонощието често и ми доставяше удоволствие, когато получа след това някое щастливо съобщение. Приятелки редовно ми казват, че умея да говоря на „езика на майките“ и тази следваща стъпка, да го правя на професионално ниво сякаш беше едно от онези неща, които са ти точно пред носа, но не ги виждаш. Консултирането ми дава възможност да съчетая това, което ми носи удовлетвореност и в същото време предоставя и професионална пътека. 

Какво те мотивира да ставаш сутрин? 

Децата, определено, най-малкото защото единият от двамата ще се погрижи да ме вдигне от леглото. Винаги ежедневието ми е много натоварено с хиляда задачи, които ме чакат и ме зоват, така да се каже.

Кой според теб е най-големият мит за родителството? 

Добър въпрос. Може би грешно разбраната нужда на всяко дете от внимание, което често се интерпретира от родителя като манипулация/лигавене/прищявка и понякога дори съвсем съзнателно не се откликва на тази тяхна нужда, защото вярваме, че това е правилният метод за „дисциплина“.

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила? 

Вероятно това са социалните мрежи и тоновете информация. Толкова са заляти родителите от съвети, различни мнения, втълпяване на вина, че често губим своя път и заглушаваме вътрешния си глас и интуиция. Имам желание да разреша този проблем, с лекции, статии, курсове, съвети, с моя курс Оммм, както и разбира се с консултациите, които предлагам. Отговарям на абсолютно всеки, които се допита до мен и се надявам това да донесе малко вътрешен мир на родителите, за да успеят да намерят своят глас в родителството.

Коя е най-запомнящата ти грешка като родител и на какво те научи? 

Може би викането. За съжаление то е неизбежно, но е имало няколко пъти, които чувствам, че съм прекалила и дори години по-късно се сещам с вина и изплуват шокираните и пълни със сълзи детски очи срещу мен. Научи ме да гледам на децата като „малки човеци“ с нужди и че викането идва, когато ние не се чувстваме добре (спокойни, балансирани, отпуснати, щастливи, отпочинали), а НЕ защото децата са направили нещо конкретно.

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите 

Намерете нещото, което ви помага да се чувствате вие спокойни, за да може да откликвате на нуждите на своите деца и да ги учите как да боравят на свой ред с емоциите си спокойно и с лекота.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете? 

„Как да говорим така, че да слуша детето и как да слушам, за да говорят децата“. И, естествено, В малките часове – когато успеем да се посмеем и на себе си и на ситуацията, всичко става по-лесно.