Домашните задължения и семейните правила

Домашните задължения

Децата с радост посрещат различни възможности, за да допринасят за живота на семейството и на любимите си хора. Те се нуждаят от това, за да имат добра самооценка и животът им да бъде изпълнен със смисъл и удовлетворение. Децата харесват домашните задължения и са склонни да съдействат. 

Всички деца могат да бъдат полезни по някакъв начин за живота на цялото семейство. Често обаче възрастните не подхождат към тях по подходящ начин и не успяват да ги включат активно и ползотворно. 

Когато децата порастват, задълженията и отговорностите в семейството им се увеличават и усложняват.

Какво е важно да правите, за да може детето или тийнейджърът да се включват активно помагайки на семейството:

Когато помолите детето да свърши нещо, не вървете след него, за да правите забележки и да поправяте.

Ако сте помолили по-малкото дете да измие чиниите, не започвайте демонстративно повторно да ги миете след него, защото не се е справило! Следващият път то няма да желае да помага, защото вие очевидно правите нещата по-добре от него. Направете го, когато заспи, за да имате чисти съдове. Ако вашият тийнейджър се е постарал и е оправил леглото си – не заглаждайте ръбчетета на завивката, въпреки че това много ви изкушава.

Търсете детето за помощ и съвети.

В очите на децата възрастните изглеждат все едно знаят и могат всичко. А това не е така, нали? Често децата са експерти в различни области и можем да ги търсим за идеи и съвети: „Ани, моля те ела ми помогни с този компютър, че не се справям!“ (справяме се, но е важно детето да се почувства значимо) или „Тони, цял ден си блъскам главата и не мога да взема решение. Искам да чуя твоето мнение за…“

„Напълнете“ самооценката с положително съдържание.

Децата имат нужда то това да чуват колко са сръчни, бързи, смели, търпеливи и т.н. Това е важно, за да може детето да се чувства значимо, можещо и справящо се.

Избягвайте думи като послушно/непослушно или добро/лошо.

Това са прекалено обобщени понятия и не са никак информативни за детето. Заради глобалния си характер обаче, те се отразяват негативно върху самооценката – по отношение на всички значими области.

Бъдете конкретни при поставянето на изисквания и задачи. 

Отбележете положените усилия и изпитаните чувства.

„Виждам колко време ти отне да си оправиш стаята / разходиш кучето. Вероятно хич не ти беше приятно!“

Благодарете и изразете топли чувства.

Децата имат нужда от това да чуват, че ние сме благодарни, не само за това, че са проснали прането, но и за това че са в живота ни. 

Съобразени с възрастта домашни задължения и отговорности за деца:

• На 2-3 години: грижа за собственото тяло; събиране на играчките под формата на игра или съвместна дейност; оправяне на беля – забърсване на разлят сок, събиране на бисквити от пода; отсервиране на собствените чинии; слагане на мръсните дрехи в коша за пране или в пералнята и др.
• На 4-6 години: оправяне на леглото; хранене на домашния любимец; почистване с прахосмукачка; миене на част от съдовете; помощ при готвене; сервиране; поливане на цветята; пускане на пералня и др.
• На 7-9 години: приготвяне на сандвичи или лесна за приготвяне храна; самостоятелно събуждане с аларма или будилник; почистване с прахосмукачка, изхвърляне на боклук; пазаруване в кварталния магазин и др.
• Тийнейджъри: всичко гореизброено и отмяна на част от задълженията на възрастните; лесни ремонти – смяна на крушка, отпушване на мивка и т.н.

Правила в семейството

Правилата в семейството са изключително важни. Те са символ на уважението, удовлетворението и разбирателството. Подходящо създадените и въведени правила изграждат добри навици, не само у детето, но и у възрастните. Липсата на правила или тези, наложени със сила и несправедливост, са в основата на тревожни разстройства, хиперактивност с дефицит на внимание, обсесивно-компулсивно разстройство, агресия, поведенчески проблеми и други.

Основното изискване, което определя дали правилата ще бъдат спазвани, е че те трябва да бъдат справедливи. Ако те важат единствено и само за детето, а възрастните показват поведение, което противоречи на изискванията, е възможно детето да се противопостави и да не ги спазва. Това означава, че за справедливи и приемливи се смятат правила, които важат за всички членове на семейството. Например: 

„Тони не може да крещи“          →            „Ние говорим спокойно.“

Как да създадем добре работещи правила в семейството?

• Необходимо е да ги съобразим с възрастта на детето.
• Не бива да са много на брой.
• Правилата трябва да са кратки послания.
• Правилата трябва да са позитивно формулирани.
• Правилата трябва да бъдат визуализирани – направени на хартия и закачени на видно място, както това се случва в детските градини и училищата.
• Да покажем, че ние също ги спазваме.

Въвеждане на правилата 

При малчуганите до около 5-годишна възраст правилата в семейството могат да бъдат въведени чрез послания, които не са пряко насочени към детето. Приказните истории измислени от родители дават добри резултати: „Имало едно време едно мъничко лъвче, което отказвало да си мие зъбите. Винаги когато лъвицата и лъвът го молели да го направи, то казвало: „Няма!“. Един ден в гората дошъл велик магьосник, който искал да изпълни 1 желание на животинчето с най-хубава усмивка…“ 

Родителите могат да предадат послание, че е важно да се мият зъбите например през образа на приказното животинче и дори да подканят детето да размишлява как да му помогне.

Всички човешки същества имат нужда да се уверят със сетивата си, че нещо важно се случва. Много детски специалисти, препоръчват възрастните да използват актьорска игра, за да покажат какво искат от детето, а то да наблюдава случващото се. Така например, ако правилото е „Ние говорим спокойно“, чрез актьорска игра майката повишава тон, а таткото казва: „В нашия дом ние не викаме! Тъй като ти наруши правилото днес няма да гледаш телевизия!“. Детето става свидетел на това всъщност как правилата важат за всички и имат последици. Друг е въпросът, че майката и бащата са се договорили предварително и първата е споделила, че днес няма намерение да прекара време пред екран.

За да се намалят случаите на напрежение в семейството е необходимо възрастните да контролират средата.

Това означава да наблюдават какво води до нарушаване на правилата и да го отстранят. Така например, ако правилото е „Ние ядем само 2 сладки неща на ден.“, за да не се изкушава детето е необходимо да махнат т.нар. „сладък шкаф“ – чекмеджето пълно с лакомства и вкусотии.

За да се закрепят семейните правила и да се превърнат в навици е добре да се използват поощрения.

Това означава детето да бъде забелязано не само когато нарушава правилата, но и когато ги спазва. Даже вторият случай е много по-важен! Наградите не са материални: прегръдките, целувките, топлите думи и т.н., са чудесни подкрепители за децата на всяка възраст.

По-големите деца смятат за справедливо да участват в създаването на семейните правила. За тях да споделят мнение и да допринесат за живота на семейството е много важно. С тях възрастните могат да преговарят, за да постигнат консенсусно решение подходящо за двете страни. Много от детските психолози препоръчват дори споразумението да бъде оформено като договор, с подписи и дата, с права и задължения.

Ролята на майката и бащата по отношения на домашните задължения и правилата 

Двамата родители изначално имат различни функции по отношение на задълженията и правилата в семейството. Майката следва да бъде топла, приветлива и търпелива. Тя е тази, която ще обича детето независимо дали почиства стаята си или не. Нейната любов е безусловна. Поради тази причина не бива да бъде критична или прекалено взискателна. Тя е „наместник“ на таткото: „Татко ти не позволява да използваш лоши думи към мен!“ и „Баща ти като дойде ще му кажа да си поговорите“. 

Бащата е закона. Той е този, който изисква правилата да бъдат спазвани, подкрепя половинката си и води голяма част от трудните разговори с детето. Бащата е сигурност, безопасност, сила, рамки, спокойствие и последователност. Ако бащата емоционално или физически отсъства, майката поема и двете роли, което обърква детето. То не може да предвиди реакцията й, което го прави тревожно и неспокойно, или агресивно и наказващо я.

Автор на статията за домашните задължения: Теодора Пампулова, детски психолог

Материалът е част от дигитално списание на Академия за родители. Можеш да го изтеглиш в удобен формат: