Елена Петрова: родителството е всекидневна работа над себе си

Елена Петрова е майка на три деца – две от които близнаци. Завършила е право. Автор е на книгата “Очакваме близнаци” и на блога “За Майките и Хората”. Обича да чете и да пише и смята тези две занимания за свои супер сили.

Кое е най-голямото ти предизвикателство като родител до момента?

Елена Петрова: Да превъзпитам себе си, своето вътрешно дете. Да си дам всичко, което ми е липсвало. Да запълня дефицитите, които имам като личност. Да излекувам травмите от миналото си. Да се науча да обичам себе си. Да се превърна в зряла, отговорна, спокойна, самодостатъчна и емоционално интелигентна личност. Това е много трудно и изисква всекидневна работа над себе си, но вярвам, че това е пътят на осъзнатия и пълноценен родител. 

Има ли книга/подкаст или канал, който ти е помогнал много? Как ти помогна?

Трудно ми е да посоча един или няколко такива източника, защото настоящите ми родителски възгледи са богат синтез от идеи с различен произход. Базисните принципи и представи за уважението на детето като личност ми заложиха „класиците“ на възпитанието – Хаим Гинът, Йеспер Юл, Франсоаз Долто. 

Много ме обогати и Адлерианската философия за позитивното родителство и окуражаването, доразвита от д-р Джейн Нелсън. На българския пазар тя е представена в книгите на Алисън Шейфър, които дават много ценен поглед и гледна точка за възпитанието. 

Децата като огледало на родителя

Огромен фен съм на RIE принципите и подхода, създаден от Магда Гербер  – понастоящем неин голям ученик и продължител на делото й е Janet Lansbury. Книгата, която най-радикално промени представите ми за семейните отношения и ценности е „Майчината любов“ на Анатолий Некрасов. На тази книга направихме и подкаст.

Още книги, от които Елена Петрова се вдъхновява

Произведението, което много ми помогна да разбера как учат децата, как възприемат света и как се развиват е „Как децата учат“ на Джон Холт. Книгата, която запали интереса ми към семейните констелации е „Не всичко започва от теб“ на Марк Уолин. Вярвам, че констелациите дават много ценен ракурс към най-трудно решимите проблеми в живота ни и в родителство. Наистина в много книги открих ценни насоки и гледни точки. 

В това отношение много ми помага Фейсбук групата „Читателски клуб „Детето и ние“ – изключително ценно пространство за четящи родители. В него има много ревюта и подкасти на родителска литература. (Администратор на групата e Ели Мантовска , a Елена Петрова е експерт). 

Следя голям брой страници и платформи за родителство и психология в Интернет и социалните мрежи – на български и английски език, включително „Академия за родители“ 😊 . Наистина ми е трудно да ги изброя, без да ощетя някой. 

Всички източници, които посочих, ми помогнаха по един начин. Те направиха ме по-добра версия на самата мен, помогнаха ми да разбирам по-добре СЕБЕ СИ. Колкото по-силна и  пълноценна е връзката ни със самите нас, толкова по-добра ще бъде тя и с останалите хора, включително и с децата ни. 

Как родителството промени характера ти и разбиранията ти за “нещата от живота”?

Родителството е второто ми прераждане за този живот 😊 Родителството ме накара да порасна – да прегърна с много любов малкото и нуждаещо се дете вътре в мен и да му помогна да надрасне този етап, в който беше останало закотвено. Това дете чакаше някой отвън да задоволи неговите потребности. То беше, в известен смисъл, неспособно да се грижи добре за себе си. Търсеше някой друг, който да се грижи за него, да взема решения, да носи отговорност, да бъде възрастният. 

Осъзнатото родителство ме превърна в зрял и отговорен човек. Прозрях, че отговорността за живота, който имам, за мислите, чувствата и делата ми, е изцяло моя. Че не бива да търся оправдания отвън – в миналото, родителите, децата, съдбата, късмета и всякакви външни фактори. Никой отвън не може да ни даде усещането за любов, щастие, пълнота и завършеност, ако не го намерим  в себе си.

Още по-тъжно е да използваме децата си за задоволяване на тези базисни потребности в живота ни. Това е основната ни задача като хора и като родители. Да обичаме себе си и да бъдем пример за пълноценен живот, изпълнен с развитие, творчество, вдъхновение и смисъл. 

Какъв родител е Елена Петрова? А какъв искаш да бъде?

Такъв, който прави много грешки и научава нещата по трудния начин. Такъв, на който родителството не му се отдава естествено и не му идва отвътре, а се получава с цената на много четене, лутане, грешки, провали. Такъв, който се учи „в движение“ и се променя и превъзпитава постоянно. 

Иска ми се да бъда по-спокоен, уравновесен и по-малко тревожен родител; да се отпусна и да се наслаждавам на децата си такива, каквито са; да им дам свободата да бъдат себе си, без да ги задушавам с личността си; да им предам възможно най-малко от своите „товари“ и емоционални травми, да прекъсна възможно най-много от токсичните транс поколенчески модели, които всички носим и несъзнателно повтаряме. 

Искам децата ми да имат доверие в мен и един ден да бъда за тях човекът, с когото могат да споделят всичко – техният сигурен пристан и източник на мъдрост, подкрепа и утеха в житейските бури. 

Каква информация ти липсваше в началото на родителството и каква ти липсва сега?

Не мисля, че някога ми е липсвала информация за родителството – откакто съм родител, такава има в изобилие, твърди Елена Петрова. След раждането на първото ми дете просто не се интересувах съзнателно и целенасочено от осъзнато родителство и възпитание. Отглеждах детето си така, както го правят милиони майки по света – водена само от разбиранията, интуицията и любовта си. И понеже бях сравнително млада и не особено мъдра и зряла личност, направих доста неща, които от сегашната позиция, оценявам като грешки. Както казва д-р Хаим Гинът: „Любовта не стига. Проницателността не стига. За да бъде човек добър родител, трябват му умения.“

След раждането на близнаците, поех по пътя на осъзнатото родителство и се потопих в безкрайния океан от съществуващата информация. В момента основните ми проблеми с информацията за родителство са два: липсата на достатъчно време, за да прочета всичко, което съм си набелязала и фактът, че информацията е твърде много, разхвърляна, противоречива понякога, объркваща и е много трудно да се синтезира и асимилира, така че да стане част от един цялостен, завършен, систематичен и вътрешнонепротиворечив мироглед (последното дори мисля, че е непостижимо – то е част от живота). 

Сподели като родител с родители три неща (знания, умения, практики), които много са улеснили ежедневието ти с децата?

Не съм голям фен на конкретните възпитателни техники, защото вярвам, че когато човек има правилните генерални концепции и отношение към родителството, сам ще открие работещите за него и децата му индивидуални практики и конкретни подходи. 

Родителството е преди всичко връзка и отношения с друг един човек, а не механичен сбор от възпитателни техники. Не отричам разбира се важността им и че има много полезни такива, но смятам, че те са вторични – т.е. ако нямаш правилна базисна  нагласа, никакви възпитателни техники, методи и похвати няма да ти донесат желания ефект.

Затова ще споделя три от най-ценните си прозрения, които ми помагат да съм по-добър родител в ежедневието: 

1.

Децата не се държат зле нарочно, за да ни дразнят, нервират, манипулират, ядосват и изкарват всичките „скелети от гардероба ни“. Децата се държат зле, защото се чувстват зле. Защото имат проблем, който не знаят как да решат. Защото имат нужда от свързване с нас. Защото са обезкуражени. Защото имат потребности, които не са удовлетворени. Защото имат нужда от обич, внимание, усещане за принадлежност и т.н.  Защото това е единственият начин, по който да съобщят за нуждите си и проблемите, които изпитват. Лошото поведение на децата е начин за комуникация.

Лошото поведение е просто симптом. Лошото поведение е закодирано съобщение, което трябва да разкодираме – отговорността за това е наша. Ние трябва да им помогнем, но не като замажем симптомите, наказваме и отчуждаваме още повече от себе си, а като сме до тях и им помагаме да се справят. Когато децата ми се държат зле, се опитвам да запазя самообладание и да им помогна – първо дишам дълбоко и се опитвам да помогна на себе си, за да не избухне „експлозивната смес“ на моите собствени емоционални бутони и да „отвее“ всички, а след това да има сълзи, съжаление, извинения и чувство на вина.

2.

„Децата се справят добре, ако могат“ (Д-р Рос Грийн). Децата искат да се справят добре, да постигат позитивни резултати и да имат положителна представа за себе си, но понякога те просто не могат т.е. не умеят – все още нямат способностите и уменията. Много често нашите представи и изисквания към децата ни са напълно нереалистични и така им създаваме неимоверни трудности и излишно напрежение. Вместо да се радваме на това, което могат, ние все сме недоволни и вторачени в това, което те все още не могат – всички губят от това отношение. Опитвам се да бъда по-откликваща, снизходителна, разбираща и търпелива.

3.

Понякога по-малкото е повече. Когато правим твърде много за децата си, не ги учим как да правят достатъчно за себе си и често отглеждаме несамостоятелни, неуверени и зависими хора. Прекаленото обгрижване вместо да помага, повече вреди на децата – забавя развитието, самостоятелността, съзряването, каляването им за живота. Не бива да спасяваме постоянно децата си. Не бива да им внушаваме неспособност, като правим всичко вместо тях. Нека наблюдаваме повече и се намесваме по-малко – само там, където наистина имат нужда от помощта ни. Да си „мързелив“ родител е нещо, което наистина облекчава ежедневието.

Разкажи ни за книгата си “Очакваме близнаци” – какво те подтикна да се захванеш с книга, как я написа, какво ти донесе това, какви са отзивите за нея?

Когато бях бременна, на българският пазар липсваше специфична литература за отглеждане на близнаци и точно това ми липсваше – възможността да се подготвя психически и физически за конкретните параметри на житейските ситуации и предизвикателства, с които родителите на близнаци се сблъскват.

Знаех, че е трудно, но не можех да си представя живо и в конкретика в какво се изразява и как се усеща тази трудност. Това беше и един водещите мотиви да напиша книгата – да помогна на други родители на близнаци по-леко и по-подготвено да преминат през този най-предизвикателен период от живота с близнаци. 

Имах силен вътрешен импулс и вдъхновение да напиша тази книга, бях натрупала достатъчно опит, знания, както и информация и наблюдения от други майки на близнаци. Вярвам, че книгата сама ме избра. Веднъж след като започнах да пиша, искрата пламна и я написах на един дъх. Написването на тази книга буквално промени живота ми – тя ме накара да повярвам в себе си, да възродя творчеството в живота си и да потърся себеизява в нещата, които наистина ми носят удовлетворение, завършеност, устрем и вдъхновение. 

„Очакваме близнаци“ е тясно нишова книга и за момента имам по-малко отзиви, отколкото би ми се искало. С нетърпение очаквам повече, за да мога да си съставя по-пълна и обективна представа за мнението на читателите. Събраните до момента отзиви са повече от добри. 

Как избираш темите за блога си? 

(Елена Петрова е създател на блога “За майките и хората”.)

Подхождам малко творчески – т.е. интуитивно, импулсивно и според вкуса си. Харесва ми, когато фокусът на информацията е върху самите родители, а не върху децата. Също така, вярвам, че родителите имат нужда от нещо, което ги успокоява и прави по-малко тревожни, което им помага да се справят с неувереността, объркването, чувството за вина и несправяне. Всекидневно чета информация за родителство и набелязвам неща, които са ценни и бих искала да споделя. Понякога планирам за няколко дни напред, а понякога просто действам на момента. 

Как селектираш информацията, която споделяш?

Споделям неща, в които вярвам и смятам за полезни и вдъхновяващи за самата мен. 

Как постигаш баланс между кариера, семейство, лични нужди? Липсва ли ти нещо, за да го постигнеш?

Не съм от хората, които могат да правят много неща едновременно. По принцип съм дисциплиниран и организиран човек, но най-добре се справям когато съм фокусирана в няколко неща и не разпилявам енергията си. Познавам  способностите си и гледам да не се надценявам, защото цената на burnout е много скъпа за всички, не я плащам само аз. Децата имат нужда от здрави родители. В момента все още не работя активно, а преимуществено се грижа за децата вкъщи. 

Тепърва ми предстои да разбера как ще намеря баланс между работата, семейството и личните нужди. През есента пускам най-малките деца на детска градина, а аз ще търся нови кариерни предизвикателства и се надявам, че ще имам повече време, за да се фокусирам върху своето развитие. Мисля, че човек трябва да се откаже от перфекционизма и от идеята, че може да има всичко сега, едновременно и в завършена форма. В различните периоди едни или други неща са с приоритет. Един мъдър човек ми каза преди години: „Животът е кратък, но има време за всичко.“ Вярвам в това.