Академия за Родители

Блог
25
окт.

Мисията да отгледаме емоционално интелигентни деца

Мина Касабова е детски психолог и психотерапевт, основател на Психологическо студио Фариа. Сертифициран инструктор по програма Т.У.Р. – Трениране на Успешни Родители, партньори на “Академия за родители”. Г-ца Касабова с огромно желание и сърце работи, за да бъде полезна на родителите и развитието на техните деца, защото вярва, че родителството е кауза, мисия, забавление, отговорност, откритост и най-вече любов. Да си родител означава да даваш и то безусловно, да преобръщаш светове, да търсиш и искаш най-доброто непрестанно. Нейна кауза е днешните малчугани да растат емоционално зрели хора, които разбират и съчувстват на чуждите желания, мислят адекватно и не се страхуват да споделят различни гледни точки.

Мисията да отгледаме емоционално интелигентни деца

Неминуемо всеки, който има малки деца, е минал през онзи страшен период наречен бебешки пубертет, времето на „не”- то, първо юношество или тези ужасни 2 години. Периодът, в който децата изправят на нокти родителите си и те не знаят как да се справят с емоционалните им изблици. Време, в което ставаме свидетели на множество отрицателни прояви. Детето бяга, когато го викаме, рита, гърчи се или се вцепенява, когато го караме да направи нещо или изпада в истински истерични кризи. „Какво да правя?“ е въпросът, който си задава всеки родител.

Нужни са цели 7 години докато се развие съзнанието на детето да усвои общо определените норми и ценности на обществото. Не е нужно да го насилваме. В това отношение езикът е изключително полезен. Назоваването на реалността ще му помогне много да овладее себе си и света.

Първото нещо, което е хубаво да се научи родителят, през този период от развитието на детето си, е да може да прави разлика между действия и чувства. Чувствата на детето, както и мислите му, го обхващат спонтанно. То не избира нито момента, нито чувствата си. Да вземем например гневът. Детето не може да се въздържи да не усети яд или враждебност, от време на време.

Защо тогава да не го оставим да се освободи от гнева си? Ако го възпрем, ще му бъде много по-трудно да контролира поведението си. Няма нищо по-опасно от това да попречим на парата да излиза от котела. Редно е да оставим децата съвсем свободно да изразяват всичките си чувства – както лошите, така и добрите. Ако не им позволим да се освободят от гнева и враждебността си, любовта и нежността няма да има къде да се настанят. По правило децата изразяват чувствата си, ако не изискваме от тях да ги крият. И ако ги научим да показват нормално емоциите си, те ще растат в прекрасно душевно здраве.

Малките деца не могат да подтискат отрицателните чувства като гняв и страх, без да сторят същото и с останалите като обич и нежност. И не е достатъчно децата да обясняват какво става в тях. Те имат нужда да усещат, че родителите наистина разбират чувства им, когато са нещастни, обидени или търсят разбиране. А как да покажем на детето си, че ни е ясно какво изпитва?

За тези умения говори психологът Томас Гордън и ги нарича активно слушане или отразяване на чувствата. Това е да покажеш на другия, че наистина разбираш какво изпитва, като със свой думи отразяваш чувствата му все едно си огледало. С две годишните деца е много лесно, тъй като можеш да употребиш същите думи, които са казали те. Например, пристига двегодишното хлапе с рев и бясно казва „бие ме“. Тук родителят, със съчувстваш тон, отговаря “Ядосан си на детето, защото те е набило?“. Този метод препраща на детето собствените му чувства и вие му показвате, че разбирате какво изпитва. Тази техника е като саморегулатор. Ако не сме разбрали правилно детето си, то със сигурност ще отреагира с „Не, не е така!“.

Много е хубаво всеки път да сме спокойни и ведри, да запазваме хладнокръвие и да се държим идеално с децата си. Това наистина е идеалният вариант, но аз все още не съм срещала родители, които да са способни на спокойствие и ведрост при всички обстоятелства. А след като даваме право на децата да изразяват своите чувства, би трябвало и ние да имаме това право. Ако имате нужда да елиминирате гневните си чувства към отношението на детето – кажете му го! Например „мама много се ядоса, когато хукна към улицата, но сега съм много по-добре“. То ще ви разбере.

Тази двупосочна комуникация на разбиране и споделяне полага основите на една дълбока и дълготрайна връзка. Тя се гради на взаимно уважение, щастливи и здрави взаимоотношения, които удовлетворяват и двете страни. Децата, чиито родители насърчават и подкрепят определянето и назоваването на емоциите, израстват емоционално интелигентни. Когато кажем: „изглеждаш ми тъжен” или „виждам, че си разстроен“, показваме съпричастност и разбиране, даваме пространство на емоциите, такива, каквито са. Предаваме посланието, че приемаме безусловно преживяванията им. Само, когато едно дете живее свързано с емоциите си, то ще расте здраво, уверено и смело ще препуска по пътя наречен живот.

Leave a Reply