Академия за Родители

Блог
9
May

Ревността и съперничеството между децата в семейството

“Ревността и съперничеството между децата в семейството” е една от темите, по които говорихме на “Академия за родители” – София.

Людмил Стефанов е психолог с над 20 годишен практически опит. Консултира деца, родители, партньорски двойки. Автор е на помагала, насочени към интерактивна работа с деца, превенция на агресията, както и на книгите “Философско четиво за деца” и “Социална работа по законите на семейната система”. Води групи за личностно развитие, обучава родители, учители, социални работници по всички теми, касаещи детското развитие, връзката деца-родители и начинът, по който функционира семейната система. Обучаван е в Позитивна терапия, Краткосрочна терапия, НЛП, Системен подход в психотерапията. Консултантската му и терапевтична практика е свързана с дейността на създадения от него и съпругата му Мариела Михайлова-Стефанова Психологически център “Аз и Ние”.

В България рисковете са основно за семействата с едно дете. Рисковете за единственото дете са много:

  • Първият съперник на единственото дете са неговите собствени деца, когато порасне и има свое дете – има опасност да започне да ревнува от него;
  • Прекалена въвлеченост в игрите на възрастните и да се чувства посредник, когато има конфликти вътре в семейството;
  • Започва да влиза в коалиции с единия от родителите си, вместо тази енергия да бъде изразходвана в кавги с брат/сестра;

Ревността между децата е една от най-древните теми. Най-честата форма на състезание между децата е тази за любовта на родителите. В ситуация на новопоявило се братче/сестриче, първото дете се опитва да привлече вниманието на родителите си като направи нещо интересно, нарисува рисунка, откъсне цвете и др. и ако в този момент родителя го отхвърли, защото се грижи за по-малкото дете, то по-голямото започва да чувства гняв към брат/сестра си.

Голямото дете започва да проявява:

  • капризи;
  • регресия – връщане на обратно, към времето когато е било малко, смучене на биберон, напикаване и др.;
  • липса на апетит;
  • прояви на агресия в детската градина/училище;
  • желание за състезание, с по-малкото дете, с цел да покаже че е по-добро.

За да се справи с това родителя, трябва да покаже на по-голямото дете предимствата на това да е по-голямо.

Какво и кога да се казва на по-голямото дете:

  • Навременно споделяне за бременността;
  • Обрисуване на реалистична картина на ситуацията след раждането на бебето;
  • И по-голямото и по-малкото да  имат възможност за изразяване на чувствата си;

Leave a Reply