Милена Манова: Няма нужда да сте перфектни родители, а и не е възможно

Милена Манова е психолог и сертифициран практикуващ психотерапевт от 2000 г към WAPP (Световната асоциация по позитивна психотерапия) и ДППБ. Преподавател и супервайзър по позитивна и детска психотерапия. Управител на Институт по позитивна психотерапия. Председател на БАТА (Българска асоциация по Транзакционен анализ). Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгата „Хиперактивното дете“, Креативна кутия „Бърза помощ за родители“, “Емоционални карти“, карти Позитум, Наръчник по Транзакционен анализ. Съавтор на „Защо все аз?“ – Терапевтични приказки за деца и родители, статии в научни издания. Най-новото й издание е интерактивната книга – игра „Усещам, мисля, разбирам…своето тяло“.

Лектор и водещ на семинари, участник в тв и радио предавания. Носител на приз за принос в психотерапията на  БАП за 2018 г.

Практикува индивидуална и групова форма на психотерапия в следните модалности:

• Позитивна транскултурална психотерапия,
• Транзакционен анализ;
• EМDR психотерапия за травми, фобии и панически атаки;
• Игрова и детска гещалт психотерапия.

Защо избра да си психолог?

Понякога имам чувството, че нищо друго не мога да съм. Да уча психология беше прозрение, свързано с книгите на известен руски психиатър-психотерапевт – Владимир Леви. Образованието по психология обаче е необходимият ценз, но вратата към науката психология е перманентно отворена. Истинското учене е в специализациите ми по психотерапия, всяка от които е минимум 5 години. Имам няколко. Самата аз преподавам психология и психотерапия ежегодно. Продължавам да уча, готвя се много старателно за обученията ми със студентите, следя тенденциите, чета и се информирам всеки ден. Това е процес, е не завършен акт.

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Мотивират ме целите ми. Обичам мисълта: „Целта на живота е живот с цел“. На този етап съм разбрала, че целта за мен е в постоянното развитие. И в цели, които ми носят радост. Радостта да живея, да се свързвам със семейството ми, да ценя съпруга и децата ми, радостта да работя, да планирам и почивам. Пълноценна личност си, когато си полезен, имаш смислена ангажираност и обичаш.

Кой според теб е най-големият мит за родителството?

Безусловната любов. Способността за любов е различна при хората. Безусловна любов към детето проявяваме, когато то е в довербален етап от развитието си и е силно зависимо от възрастните. И това не е правило. След това, с еманципацията на детето от родителите, любовта поставя условия за съществуването си под формата на забрани, инструкции и правила за оцеляване. Мит е, защото е трудно постижима и родителите са склонни да се самообвиняват, че не са добри родители, ако не обичат непременно безусловно. Родителската любов варира във времето, динамиката й се определя от различните периоди от развитието на детето, броя на децата в семейството, личните ни житейски кризи и мъдростта да разбираме промяната.

Kое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?

Най-голямото предизвикателство на днешния родител според мен е да остане спокоен и да се довери на естествените процеси. Предизвикателството е в самата аксиома да си добър родител. Това е променяща се концепция, която изисква информираност. А това е свързано с време, желание, личен капацитет. Родителят трябва да знае, че каквото и да казва и изисква, детето му е наблюдател и директен анализатор на поведението му. Всички ценности, социални роли и модели се интегрират до 12 година от детството.

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите – какъв би бил?

Няма нужда да сте перфектни, а и не е възможно. Старайте се да бъдете адекватни и автентични. Ерик Бърн казва, че всяка личност се стреми да удовлетвори три основни потребности: стимулация, структура и признание. В това се съдържа родителската роля.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

С удоволствие ще препоръчам книгата: „Как мисли детето?“ – практическа детска психология за модерни родители. Автор е Танит Кери, изд. Книгомания, 2020. Всяка книга, която ни информира и дава съвременно познание, е добра.

Теодора Пампулова: децата ни нямат нужда от вещи и играчки, а от това да споделяме с тях време и емоции!

Анита Гергова: без прилагане на практика, няма голямо значение какво знаете

Радостина Стоянова: баланс между как възпитавам и отглежда аз и как възпитават и отглеждат другите