Академия за Родители

Блог
27
Jun

Войните на детската площадка няма да спрат докато родителите не поемат отговорност за своята неувереност

Повечето родители искат децата им да подреждат масата за вечеря и да почистват след себе си. Учим децата да казват “моля” и “благодаря”. Това е родителството: малки и големи стъпки, важни решения, ден след ден, година след година – всяка от тях, имаща за цел да формира децата ни по някакъв начин. Дали да кърмите 13 месеца, дали да купувате дървени, но и пластмасови играчки, дали да позволявате на децата да играят навън и у дома, дали ще ги насърчавате да четат книги и по колко часа на ден могат да гледат телевизия.

Всеки родител взема различни решения за различните въпроси – това е нормално – не всички семейства възпитават децата си по един и същи начин. И това е нормално. Не е нормално, обаче, всеки родител да смята, че неговият начин е единственият начин да се възпитават деца.
Защо в едни толкова напредничави времена, е толкова трудно да оставим възпитанието на едно дете да е личната работа и отговорност на неговите родители? Дали от любов или арогантност, малките спорове за малките неща, са в основата на “войните на детската площадка”. Понякога глупави, друг път тъжни, те не са нищо ново под слънцето, но са изтощаващи. 

“Как може да не кърмиш, не знаеш ли, че кърмата е най-доброто нещо, което можеш да дадеш на бебето си?”

Само една от темите, по които алфа майките се оптиват да налагат мнението си, а негативните коментари и осъждането на избора на друга майка може да има тежки последици за нея. И не само. Някои жени биват осъждани за избора си още преди да са родили, което кара бъдещите майки да подлагат на съмнение себе си и всеки свой избор, за години напред. Това повлиява на избора им между естествено раждане или цезарово сечение, раждане със или без упойка, и какво ли още не.
След време, майките, които са раждали с упойка, въпреки че са сигурни в избора си, често избягват разговори по темата с други майки, защото им се насажда усщането, че не са стискали достатъчно силно зъби. Те често си мислят, че не са силни, колкото другите майки, защото за много от тях тези разговори не са само “споделяне на личен опит”.  И това е само един пример.

Какво може да се направи?

Преди всичко, всеки родител трябва да се замисли за корените на собствените си предразсъдъци и догматизъм. Когато казвате на друга майка какво да прави, това дали е, за да предотвратите сериозна грешка и да ѝ помогнете? Или просто агресивно налагате собственото си мнение, за да прикриете собствената си несигурност в избора, който сте направила?

После, опитайте да осъзнаете как това мислене в “рамка” вреди на вашите деца. В реалния свят хората променят мнението си, когато научат нещо ново за ситуацията, когато израстат като личности или след като научат ценен урок, най-често, когато са допуснали грешка. На децата трябва да се даде добър пример за това, че има повече от едно правилно решение, в зависимост от човека, историята и обстоятелствата.

Например, всяка майка, която е решила да остави кариерата на заден план, за да се посвети на децата си със сигурност помни поне един коментар, “приятелски” съвет или неразбиращ поглед. Всеки родител се изправя пред различни предизвикателства и всеки има правото свободно да разговаря за проблемите си, без някой да се отнася снизходително към него или да бъде “вразумяван”.  Така все повече родители ще споделят преживяванията си през този вълнуващ за всяко семейство период, и ще се чувстват по-нормални, по-свързани, по-малко самотни и по-малко изолирани.

Изглежда, че ще мине много време преди “войните на детската площадка” окончателно да спрат да съществуват като културен феномен, но всеки от нас може да започне още днес с малки, лични стъпки. Какво ще се промени, ако обещаете на себе си до края на годината да вдигнете бялото знаме и да опитате да съчувствате повече, да се поставяте в обувките на другите и да не ги съдите за избора им? Нека говорим по-малко, и слушаме повече. Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете – може би е време живеещите в това село да спрат да шушукат един за друг. Защото това отвлича вниманието ни от най-забавната част на родителството: възпитанието на децата.

Източник

Leave a Reply