Темперамент
Типове темперамент според Хипократ – холерик, меланхолик, флегматик и сангвиник. Какви са основните психологически особености на всеки тип? Как да определим типа темперамент на детето? Как да адаптираме поведението и комуникацията си спрямо темперамента му? Какъв тип занимания и игри са полезни за всеки тип?
- Лекция1.1
- Лекция1.2
- Лекция1.3
- Лекция1.4
- Лекция1.5
- Лекция1.6
Характер
Как се формира характерът и от какво зависи? Основни типове характер, които адресираме в обучението са лигав, инат, ревльо, притеснителен, несръчен, крещящ, манипулиращ. Как да адаптираме поведението и комуникацията си спрямо характера?
- Лекция2.1
- Лекция2.2
- Лекция2.3
- Лекция2.4
- Лекция2.5
- Лекция2.6
- Лекция2.7
- Лекция2.8
- Лекция2.9
Как да ме слуша детето според темперамент и характер
- Лекция3.1
Какво е характер?
Какво е характер?
- От гръцки – печат, изсичане
- Отпечатаните или изсечените свойства на личността на всяко дете, възникнали в най-ранно детство.
Темпераментът и характерът са тясно свързани. Темпераментът е определен до голяма степен генетично и остава постоянен през годините, но характерът се формира и изменя през целия живот на човека. Характерът е съвкупността от психични свойства на личността, които определят поведението и спрямо обществото и социалната среда и най-вече поведението при взаимоотношенията с другите хора. Характерът не се наследява и не се явява вродена черта на личността. Характерът се формира и развива под влияние на обкръжаващата среда, жизнения опит на човека, неговото възпитание.
7 типа трудни детски характери и как да говорим с тях
Още в началото правим уговорката, че в никакъв случай не трябва да поставяме етикети на децата. В статията ще използваме това назоваване на седемте типа трудни детски характери само за схематичност и яснота. Етикетите са вредни, опасни, дори разрушителни, защото веднъж получило такъв, детето влиза в съответната роля и се завъртаме в омагьосан кръг.
Знаете ли защо са толкова важни първите седем години? Защото детето се ражда едва с 20% от характера си, останалите 80% се формират до тази възраст. И добрата (или лошата – зависи от гледната точка) новина е, че ние като родители можем да влияем върху този процес, стига да знаем как да говорим с детето си, как да адаптираме поведението и комуникацията си спрямо характера му и какви всъщност са причините, довели до т.нар. труден детски характер.
Всички сме виждали онази картинка с айсберга. И дори да е било в различен контекст, посланието е същото: винаги виждаме само върха, а за да разберем какво се крие под повърхността, се изискват по-сериозни умения и на първо място внимание. Над повърхността са реакциите и действията на детето. Те са видими, осезаеми, затова върху тях сме в състояние да нанасяме корекции. На самата граница са нуждите и потребностите на детето и е много важно дали и доколко успяваме да ги различим и дефинираме, защото преминавайки през навиците на всекидневно ниво се озоваваме дълбоко насред вярванията и убежденията. Върху тях промени е много трудно да се правят и така неусетно стигаме до детския характер. Да, правилно разбрахте, ние наистина участваме активно във формирането на чертите му чрез това, което позволяваме да се повтаря като действия при детето до затвърждаването му в траен навик. След малко ще илюстрираме с конкретни примери, за да не останем изгубени в превода.