Академия за Родители

Блог
16
Dec

Рождественски размисли за бремеността и раждането

От Д-р Надежда Савова-Григорова, основател на Мрежа Хлебни къщи

“Правете обикновените неща с необикновена любов!”

Майка Тереза

В днешно време жените разполагаме с хиляди източници на информация за зачеването, бременността, естественото раждане, кърменето, захранването, отглеждането на децата и т.н., но дали се замисляме за най-великия пример на майка и майчинство в световната история и в нашата българска Православна традиция – този на Божията Майка? Особено около Коледа, погълнати от купуването на подаръци, украси, готвене и гости, успяваме ли да се сетим и изживеем, че истинското име на празника е “Рождество Христово” и да се вдъхновим по нов, неповторим, извисяващ начин за най-висшето призвание на жената – да ражда и да бъде майка?

Задавам въпросите не толкова към вас, а най-вече към себе си и се надявам, че с тези редове ще можем заедно да поемем на пътешествие към сърцето си, в седмиците преди и след Рождество Христово – така както в този период Божията Майка е била на път, на гърба на едно магаренце, бременна в последния месец. Можем ли да си го представим?! През студения декември, бременна в 9тия месец, бедна, без дом, на път – и накрая родила в пещера, сред домашни животни, положила самият Бог в яслата със слама, от която се хранят, а не в креватче?!!! За повечето сигурно звучи като измислена приказка – макар че, предполагам, това се преживява и днес от жени бежанки от войните и за жалост не го чуваме по новините! Но така или иначе наистина трудно може да си представим такава бременност повечето съвременни майки, след като повечето от нас имат лукса да си почиват, да четат книги, да ходят на курсове за бременни, да купуват бебешки креватчета, колички (някои по-скъпи от стара кола!), дрешки и дрънкулки… Като се замислим само колко излишни неща правим, а не отдаваме повече време, основното си време на най-важното: да се подготвим най-вече духовно за великата мисия да родиш и отгледаш нов живот, цял един нов човек на света!!!

lyubov-8months

Като бременна ми подариха иконата на Св. Богородица “Помагаща в раждането” (има я в Руската църква), на която Божията Майка е изобразена с малкия Христос като бебенце обвито в светлина (мандорла) в символичната форма на майчината утроба. Това бе най-важното нещо, което взех със себе си в родилното (в Шейново) – бях забравила да си донеса дори чехли! – но иконата беше с мен и това бе най-великата ми помощ и радост. Безкрайно съм благодарна, че и мъжът ми също беше с мен в родилното – така както и Св. Йосиф е бил със Св. Богородица – и цялото раждане на Любов беше и за двама ни безспорно най-щастливото и благословено изживяване в живота ни!

Когато прегърнах малката Любов в ръцете си, без още дори пъпната връв да е срязана, ми беше трудно да повярвам че тя не плачеше и не викаше, а спокойно и блажено засука и в погледът ѝ имаше толкова безгранична топлина, че сякаш усетих как на Божията Майка ѝ е било неописуемо топло в ледената Витлеемска пещера, безумно за всякаква човешка логика.

Ако се вгледаме в примера на Божията Майка и нейното раждане, ще разберем дори колко благодатна може да е бедността, скромният живот, ако се живее с пълно упование в Бога. Поглеждайки към иконата на Рождество Христово не мога да не потръпна от сияйното смирение на Божията Майка – и да не изтръпна от ужас когато се гневя и оплаквам от някакви битови неуредици, несравними с трудностите и бедността, в която е родила и живяла самата Майка на Бога! А самият Христос при раждането си, вместо великолепна люлка е имал ясли, а след това в живота си не е имал “де глава да подслони”, както е казано в Евангелието, и умира на кръста от Любов към всички!

Ако имаме за пример живота на Христос и Неговата майка става пределно ясно как да отглеждаме и възпитаваме децата си – не в стаи препълнени с играчки, дрешки и суета, а със сърца преизпълнени с благодарност към Бога за всичко. И не с мисъл какво още и още да им се купи и да поискат, а с постоянно търсене на кой да помогнат, на кой беден да дадат като ние самите им бъдем пример. Защото всеки един бездомен е като бездомната Божия Майка и Нейния Младенец – те, подслонили се под защитата на пещерата, а бездомния под моста или навес сред студения, безчовечен град. Ах, дано и ние възрастните успеем някой ден отново да видим през очите на децата, които могат да виждат ангели – и които несъмнено могат да видят ангела под прикритие в бездомния, в пияния, в безпътния… да видят Бог във всеки!

Но тогава кога и как започва възпитанието в добродетели на детето? Когато една майка попитала Свети Порфирий[1], съвременен гръцки светец: “Детето ми е на 3 години, кога трябва да започна да го възпитавам?”, той отговорил: “Трябвало е да започнеш преди 4!”. Всичко започва от утробата и дори преди това!

Една от любимите ми молитви към Света Богородица е свързана именно с нейната благословена утроба: “Божественият Хляб на живота в Твоята утроба, Майко Божия, се изпече, като я запази неповредена и непорочна. Затова Тебе, Която ни нахрани, възпяваме през всички векове.”

Ти която изпече в утробата си Хляба на живота! Защо именно “Хляба на живота”? Аз често съм разсъждавала над тези библейски евангелски думи, с които сам Господ Иисус Христос се описва, тъй като моята социална дейност, и в последствие работа през последни 7 години, беше по различни начини свързана с хляба – от месенето на хляб като средство за среща на поколенията и сътрудничество, до арт терапевтичен метод за хора с увреждания, травми и зависимости, до създаването на неправителствената организация “Мрежа Хлебни къщи” а след това и модел на социален бизнес-фурна в София.

Но от всички видове хляб и от всички разнообразни начини, по които той може да се използва за благото на хората, най-важният хляб за човешкия живот несъмнено е “насъщният”: т.е., както разкриват двете интерпретации на тази дума, това е от една страна “хлябът нужен за нашата същност”, а тя се състои от тяло и душа; и какъв тогава е този хляб за душата, ако не, както показва другото значение на думата, “хлябът над същността”, тоест Светото Причастие в Светата Литургия когато обикновеният хляб по необяснимо мистичен начин се превръща в плът Тяло Христово и виното – в кръв Христова. И като си помислим само какъв необикновен начин ни дава Бог да общуваме с Него, да го приемаме в себе си чрез приемането на Светото Причастие, то какъв безценен дар и радост би било за детето в утробата ни да се срещне с Бог, да го прегърне сам Христос в обятията си на Светата Литургия!

lyubov-firstbreadmaking-9mthsОт личен опит знам колко е важно това за бебето – най-важното! – защото моето момиченце винаги буквално подскачаше в утробата ми когато приемах Светото Причастие! Беше невероятно, неописуемо чувство и ми се искаше всяка една майка да го знае и да го изпита – затова и го споделям тук с вас!

Неизразима е радостта в очите на дъщеричката ми Любов, когато се причастява в неделя. Тук искам да вметна, че след като се кръстят, бебенцата и малките деца могат да се причастяват всеки път когато сте на Литургия, най-добре редовно всяка неделя – те, за разлика от нас, възрастните, не вършат съзнателни грехове и нямат нужда от покаяние и изповед. Невероятно е колко е щастлива Любов, когато види иконата на Господ или на Света Богородица, как подскача от радост, и дори често се смее толкова силно на глас, че хората в църквата не могат да не споделят нейното щастие. Така се радвах и аз когато на 40тия ден след раждането при очистителните молитви моят свещеник изповедник ме благослови отново да започна да се причастявам, да общувам с Бога по този неповторим начин – и същевременно ми е тъжно като забелязвам колко много майки не разбират истинския смисъл на тези молитви и важността на редовното Причастие и за майката и за детето.

По време на бремеността се замислих за първи път за корена на думата възпитание. Тя има наистина дълбок смисъл – “въз” или “над” “питанието”, т.е. отвъд храната и материалните нужди, възпитанието на детето има за най-висша мисия да даде духовна храна на израстващата душа, и затова не може да има добро възпитание без детето да се научи да обича Бога. Нека се молим Света Богородица да се грижи за сърцата на нашите деца, да ги напоява като плодородна земя със Своята нежност и любов и те, през целия си живот, да не повтарят нашите грешки, да не попиват нашите слабости и грехове, а да бъдат преизпълнени с благостта на Св. Богородица. Сега, когато дъщеря ми Любов вече е родена и често се намирам във вихъра на умората и нервността, понякога си припомням като зов за помощ молитва към Божията Майка – нищо от моята раздразнителност и егоизъм, от моя недостиг на всеотдайна любов, да не затъмни душата на детето ми, а там да грее само слънцето на истинската, непресъхваща Божия Любов!

И наистина, сред умората от домакинстването и неспираното тичане около детето, колко ценно е да си припомняме думите на Майка Тереза: “Правете обикновените неща с необикновена любов!” Именно тези малките, всекидневните, битовите неща са всъщност първата крачка към големите. На няколко места в Библията, Господ говори за това, че ако човек не е верен в малкото, то няма как да е верен и в голямото – т.е. ако не служим всекидневно с благодарност, и дори с радост, сякаш служим на самия Бог, а не само на плачещото бебе или уморения съпруг (а ние наистина, реално служим на Бог в тях), то няма как да растем духовно.

Във възпитанието на децата е ключово както ние да бъдем техен пример за всичко, което им казваме те да правят, така и ние- родителите да взимаме пример от децата. С чистите си души те могат най-вече да ни научат на истинско, неподправено, близко отношение към Бога като към наш истински баща и приятел. С това чувство се стремим да заставаме сутрин тримата с нея и баща ѝ пред иконите у дома и казваме молитвата “Отче наш”. За Любов, сигурна съм, това ще е един от първите, най-съкровени спомени за семеен ритуал, а колко е важно децата да имат такива! Както моят спомен за уханието на топлата питка на мама за Рождество Христово!

lyubov-eatingНай-ценните моменти за детето не са часовете прекрарани пред телевизора, телефона или таблета (и от личен опит ви споделям колко е тих, спокоен и прекрасен семейния живот без телевизор!). Незабравими са миговете на пълна споделеност, в която заедно творите, в която в пълнота създавате семеен уют и усещане за дом. И наистина, какво нещо може по-прекрасно и усезаемо да подхрани това чувство от уханието на топъл хляб?!

Замесване на питката “Боговица” за Рождество

Тази година, за Рождество Христово, с моята 10-месечна дъщеричка Любов ще замесим заедно първата ни празнична питка! За мен това е дълго чакан, много важен, паметен момент, тъй като месенето на хляб, и особено месенето за християнските празници, е бил исконно ключов начин за предаване не само на традициите, но най-вече на ценностите на семейството, на духа на нещата, а не просто на тяхната форма.

Самата декорация на питката ясно показва дълбокия смисъл на празника Рождество и аз, като културен антрополог, с голям интерес съм изучавала българските, както и чуждестранни, традиции на празничните хлябове. За най-големите празници като Рождество и Великден хлябът (питката) в България се нарича “Боговица”, защото е посветен на Бога и е израз на нашата благодарност и молитва.

Украсата върху рождественската боговица се прави от пръчици и топчета тесто без квас/мая (за да не бухне) и изобразява домът и семейството с молитва то да бъде благословено. Домът се изобразява като отворен кръг, с 2 леко завити края като гръцката буква “омега”, а над него се оформя Витлеемската звезда, която е с 8 лъча, т.е. 2 преплетени кръста с общ център, благославяща дома. Вътре в дома се изобразява семейството чрез брой топчета за броя на членовете; правят се и овце отново от топчета, както и овчарска гега от пръчица тесто, и напомнят както за пастирите във Витлеем така и изразяват молитвата за благословия на животновъдите.  Освен това някъде по питката се слагат и пиленца, които напомнят за Светия Дух, вселил се в утробата на Дева Мария (пиленцата се правят много лесно ако направите формата на кръст и после прехлупите едно върху друго късите, хоризонтални рамена, така че заприличват на крила а вертикалата е телцето).

За Рождество Христово гърците украсяват хлябовете си (наречни “Христопсомо”, т.е. хлябът на Христос) само с една голяма витлеемска звезда и на някои места в България съм виждала и такава украса за Боговицата.

Рецепта за постна (содена) питка “Боговица”

Продукти:

3 ч.ч. брашно

1 ч.ч. вода

1 ч.л. сода

1 ч.л. сол

1 с.л. оцет

5 с.л. олио

Рецепта:

Брашното (3 ч.ч.) се пресява и се прави кладенче. В него се слагат погасената в оцета (1 с.л.) сода (1 ч.л.), солта (1 ч.л.) и олиото (5 с.л.) и се добавя хладката вода (1 ч.ч.) като се замесва меко тесто.

Оставя се да почива 10 минути. През това време замесвате малко брашно с вода, за да се получи обикновено тесто за украсата.

Тогава в намазана с олио тавичка се оформя питка и върху нея се поставя украсата.

Питката се намазва с олио и се пече 30-35 минути на 180 С.

Когато извадите от фурната, питката се напръсква с вода и се завива с кърпа, за да омекне.

И най-важното – цялото семейство заедно да се събере около трапезата с питката и другите постни гозби и всички заедно да кажат молитвата “Отче наш”, след което главата на семейството разчупва питката и оставя първото парче за Младенец Христос и Неговата Майка пред тяхната икона. И за сетен път благодарим на Света Богородица, че е най-великият пример за майка и наша грижовна помощница във възпитанието на децата ни!

[1] Книгата “Избрани съвети на Стареца Порфирий”, може да се закупи във всяка по-голяма православна книжарница

Leave a Reply