Реагиране на проблемно поведение

В случаите когато децата реагират бурно, родителите често се чувстват безсилни. Може да сте опитали различни техники за дисциплина, но без особен успех.

Всъщност, прилагането на много различни техники за управление на неприемливото поведение понякога може да бъде част от проблема, тъй като децата реагират по-добре при поставяне на твърди граници, които последователно се затвърждават.

Но ако не сте наблюдавали прогрес досега, не се обезкуражавайте. Родителите имат по-голяма сила отколкото може да осъзнават, когато децата се противопоставят. Използвайки стратегии, които са препоръчани от детски психолози, можете да започнете да подобрявате детското поведение и дори да подобрите връзката родител-дете.

Съвети за бързо реагиране:

Не се размеквайте!

Не се поддавайте на изкушението да прекратите гневен изблик на детето, като му дадете каквото иска, когато избухне. Размекването го учи, че гневният изблик дава резултат.

Останете спокойни!

Острите или емоционални реакции обикновено водят до ескалиране на агресията на детето, без значение дали са вербални и физически. Като останете спокойни, вие също така моделирате за детето си вида поведение, който искате да видите у него.

Игнорирайте негативното поведение и хвалете положителното поведение!

Игнорирайте незначителните прояви на лошо поведение, тъй като негативното внимание като порицание или казване на детето да спре, може да подсили неговите действия. Вместо това, дайте много етикирани похвали за поведението, което искате да поощрите. (Не казвайте просто: „Браво“, кажете „Браво за това, че се успокои“.)

Бъдете последователни по отношение на последствия!

Детето ви трябва да знае, че последствията са следствие на поведението. Използвайте например “тайм аут“ (отнемане на позитивите), както и награди за положително поведение, като време, прекарано на iPad-а. Трябва да му покажете, че завършвате с тези последствия всеки път.

Не започвайте да говорите, докато сривът не приключи!

Не се опитвайте да се аргументирате, докато детето е разстроено. Искате да окуражите детето да се упражнява да преговаря, когато не e избухнало в гняв (както и вие).

Фокусиране върху конкретно поведение

Когато се опитвате да управлявате разрушително поведение, ще бъде от полза да определите какво се опитвате да промените или насърчите. Вярно е, че когато семействата се чувстват претоварени, понякога изглежда сякаш всяко взаимодействие е борба. Все пак определянето на конкретно поведение е важна първа стъпка към ефективната дисциплина.

Разглеждането на видовете поведение едно по едно ви позволява да бъдете по-фокусирани, да постигнете по-голямо разбиране относно причината, поради която поведението се случва и да имате по-голямо чувство за контрол.

Поведението, върху което трябва да се фокусирате може да е:

• Конкретно (при което очакванията са ясни за всички в семейството)
• Наблюдаемо
• Измеримо (при което всеки може да се съгласи дали поведението се е случило или не)

Пример за неконкретно определено поведение е „отреагиране“ или „да бъдеш добър“. Конкретно определено поведение е тичане из стаята (лошо) или започване на домашната работа (добро).

Преодоляване на проблемното поведение у дома

Преди да се случи поведението

Когато обмисляте конкретно поведение, върху което сте се фокусирали, е важно да обмислите какво най-често се случва преди това поведение. Какво може да го отключи? Това помага на родителите да разберат, не само защо едно дете може да отреагира, но също така как предвиждането на определени отключващи механизми може да допринесе за предотвратяването на това поведение. Родителите също могат да разгледат отключващите механизми, които е по-вероятно да провокират положително поведение.

Възможни отключващи механизми, които трябва да избягвате

Предполагате, че вашите очаквания са разбрани

Децата може да не знаят какво се очаква от тях – дори и ако вие предполагате, че те знаят. Изискванията се променят от ситуация на ситуация и когато децата не са сигурни за това, какво се очаква от тях да направят, е по-вероятно да проявят лошо поведение.

Да извиквате неща от разстояние

Кажете на децата важните инструкции, когато сте лице в лице. Указания, които са извикани от разстояние, е по-малко вероятно да бъдат запомнени и разбрани.

Преход от едно нещо към друго без предупреждение

Преходите могат да бъдат трудни за децата, особено ако са по средата на нещо, което правят с удоволствие. Когато децата са предупредени и имат възможност да изберат подходящ момент да спрат, преходите могат да бъдат изпълнени с по-малко напрежение.

Защо преходите предизвикват проблемно поведение

Да задавете скорострелни въпроси или да давате поредица от инструкции

Задаването на поредица от въпроси или инструкции ограничава вероятността децата да чуят, да отговорят на въпросите, да запомнят задачите и да направят това, за което са инструктирани.

Възможни отключващи механизми, които трябва да използвате

Това са неща, които могат да насърчат добро поведение.

Пригодяване на средата

Опитайте се да управлявате факторите на средата и емоционалните фактори, които могат да направят много по-трудно за децата да контролират своето поведение. Неща, които да вземете под внимание: глад, умора, тревожност или неща, които разсейват. Когато е време за домашна работа например, премахнете нещата, които разсейват, като екрани и играчки, осигурете лека закуска, установете организирано място за детето, където то да работи и определете време за почивки.

Направете очакванията ясни

Вие и вашето дете трябва да сте наясно относно това, какво се очаква. Дори и ако то „трябва“ да знае какво се очаква, разясняването на очакванията в началото на задачата ще помогне за това да се предотвратят недоразумения по-нататък.

Предоставяне на обратно отброяване за преходите

Когато е възможно, подгответе децата за предстоящия преход. Например, предупредете 10 минути по-рано преди да е настъпило времето за вечеря или започване на домашна работа. След това отново предупредете, когато остават 2 минути. Също толкова важно, колкото обратното отброяване е всъщност и извършването на прехода в заявеното време.

Даването на избор на децата

Докато растат децата, е важно да имат думата в планирането на тяхното време. Даването на структуриран избор – „Кога искаш да се изкъпеш – след вечеря или преди вечеря?“, може да им помогне да чувстват, че имат повече възможности и да ги насърчи да имат по-голям самоконтрол.

След като се случи поведението

Да се разгледа това, което се случва след поведението, върху което сте се фокусирали, е важно, защото последствията може да окажат влияние върху вероятността за повторно случване на поведението. Това важи за последствията, които са позитивни (като получаване на допълнителни 10 минути време, прекарано пред екрана) или негативни (като налагане на “тайм аут“ или отнемане на позитивите).

Някои последствия са по-ефективни от други. В идеалния случай последствията създават структурираност и помагат на децата да разберат разликата между приемливо и неприемливо поведение. Обаче последствията могат също така и да нанесат повече вреда отколкото полза, когато изпращат грешно послание. Разбирането на това как да се използват смислени и последователни последствия е от най-голямо значение.

Последствия, които не са ефективни

Тези видове последствия са общоприети, но като цяло нямат желания ефект.

Даване на негативно внимание

Изглежда в противоречие с очакванията на здравия разум, но последствията, които ни изглеждат негативни (като повишаване на гласа или напляскване), могат да насърчат самото поведение, което се опитваме да предотвратим. Това е така, защото децата ценят вниманието от важните възрастни хора в техния живот толкова много, че всяко внимание – положително или негативно – е по-добре от никакво. Поради тази причина, негативното внимание може всъщност да подсили лошото поведение с времето. Реагирането на поведението с критика или викане, също може да окаже неблагоприятно влияние върху самооценката на децата.

Отложени последствия

Незабавните последствия са най-ефективни. Децата е по-малко вероятно да свържат тяхното поведение с последствие, ако има голям период от време между двете. Това означава, че е по-малко вероятно отложените последствия да променят действително поведението на детето.

Несъответстващи последствия

Родителите понякога може да се изнервят толкова, че да реагират пресилено, когато налагат последствията. Това е разбираемо. Все пак огромното последствие може да бъде деморализиращо за децата и те дори може да се откажат да се опитват да се държат добре.

Последствия, които се приспособяват

Когато детето върши бавно нещо, което искате да направи, като например да си събере играчките – може да се изнервите и просто го свършвите вие. Макар, че и тази реакция също е разбираема, тя увеличава вероятността то да се тутка и следващия път.

Последствия, които са ефективни

Последствията, които са по-ефективни, започват с щедро внимание към поведението, коетоо искате да насърчите.

Положително внимание към положително поведение

Хваленето на децата, когато ги „хванете да се държат добре“ прави по-вероятно те да повторят това добро поведение в бъдеще. Положителното внимание е също нещо добро за връзката родител-дете, подобрява самооценката на детето и се чувства добре от всички, които участват.

Активно игнориране

Експертите по възпитание често учат на „активно игнориране“, като ефективна стратегия за управление на поведението. За да осъществите активно игнориране, съзнателно оттеглете вниманието си, когато детето започне да проявя лошо поведение. Виждайки че отреагирането не привлича вашето внимание, то ще започне да го прави по-рядко. Важен елемент на активното игнориране е веднага да дадете на детето положително внимание възможно най-скоро след като прояви поведение, което искате да виждате, като например да седи спокойно. Разбира се, това последствие трябва да се прилага само при незначително лошо поведение – активното игнориране не е подходящо, когато детето е агресивно или прави нещо опасно.

Менюта с награди

Наградите са осезателен начин да дадете на детето положителен отзив за желаното поведение. Наградите са най-мотивиращи, когато децата могат да избират от разнообразие от желани неща: допълнително време, прекарано на iPad-а, нещо, което обожават и други. Наградите трябва да бъдат свързани с конкретно поведение и винаги да се предоставят последователно.

„Тайм аут“ (отнемане на позитивите)

„Тайм аут“ е едно от най-ефективните последствия, които родителите могат да използват. В същото време е и едно от най-трудните за изпълнение правилно.

Пример

Фокусиране върху конкретно поведение

Установете конкретно поведение, върху което искате да се фокусирате: Спиране на скачането върху дивана.

Разгледайте отключващите механизми

Вашата дъщеря често започва да скача върху дивана, когато отивате да смените пелените на бебето или да го изкъпете.

Възможно решение: Намерете начин, по който дъщеря ви може да ви „помага“ в извършването на тези задачи. Нейното съдействие може да ви забави малко, но ѝ дава нещо положително, което да върши – и я кара да чувства, че все още получава вашето внимание. Похвалете я, когато ви помага, за това, че е толкова добра кака.

Разгледайте последствията

Неефективни последствия: Викане: „Казвала съм ти това хиляди пъти, Кейти, не може да скачаш на дивана! Защо продължаваш да го правиш?!“

Ефективно последствие: Изпратете я в „тайм аут“ незабавно.

Източник: ChildMind.

Благодарим за доброволния превод на Светла Иванова!