Психосексуално развитие според Фройд

Според теорията на Фройд за психосексуалното развитие, докато растем, ние преминаваме през пет критични фази. Нашият сексуален порив, който Фройд нарича либидо, се фокусира в различни ерогенни зони през всяка от различните фази. Фазите са: орална, анална, фалическа, латентна и генитална. Ако имаме травмиращи случки през която и да е фаза, може да развием проблеми по-късно в живота като неврози, зависимости, пристрастявания или депресия.

До юношеството децата са водени от самоличността си, и следователно от нуждата за моментно удоволствие. Около 7-годишна възраст децата започват да развиват свое суперего. Те искат да спазват правилата и да станат добри, морални граждани като другите около тях. Егото се формира след началото на юношеството и трябва да балансира между срещуположните сили на самоличността и на суперегото.

За да разберем теорията по-добре, нека погледнем тези трима приятели, които порастват различно, но в един и същ квартал.

Оралната фаза (възраст 0-1)

През първата година от нашия живот, ние опознаваме света през нашите орални сетива. Нашето основно удоволствие идва от това да смучем от гърдата на майка си или от шише. Конфликтът, който се появява тук е отбиването от майката.

Ханс е отбит от майка си без травма. Майката на Ернст спира да го храни още на 4 месеца, което е твърде рано. Ида често е оставяна да плаче самичка, когато е гладна.

Ханс става здрав, силен и независим възрастен. Ернст страда от травма и развива орален проблем. Той се опитва да компенсира като дъвче дъвка постоянно. Ида прекарва целия си живот, търсейки оралната стимулация, която й е липсвала като бебе и следователно развива манипулативен и пристрастяващ характер.

Аналната фаза (1-3 години)

Основният фокус на нашето либидо на тази възраст е контролът над пикочния ни мехур и на изхождането по голяма нужда. Ние трябва да се научим да използваме гърнето.

Родителите на Ханс поощряват неговите опити да използва тоалетната и го подкрепят да се учи със своето си темпо. Родителите на Ернст го принуждават да се учи да използва гърнето прекалено рано и го наказват за грешките му. Родителите на Ида неглижират всякакви нейни опити с гърнето.

Ханс развива компетентна личност и добра и уравновесена връзка с властта. Ернст става анално задържаща личност: той става прекалено контролиращ възрастен, с погнуса към своето тяло и тенденция да изпълнява заповедите на властта. Ида развива противоположната личност на Ернст: тя става разхвърляна, неорганизирана, не взима под внимание чувстата на другите хора, и също въстава срещу властта.

Фалическата фаза (3-6 години)

Нашето либидо сега се премества към гениталите, тъй като откриваме разликата между женския и мъжкия пол.

Проблемът на момчетата през тази фаза се проявява като съперничество с техния баща. Също наричан и Едипов комплекс. Ернст и Ханс желаят да притежават майките си и си фантазират как се отървават от техните бащи. Но те знаят, че техните бащи са по-силни и се страхуват от наказание, заради тяхното желание. Фройд нарича това кастрационен комплекс.

Ида преживява “завист за пенис”. Тя смята, че пенисът е ключът към сила и доминантност и също иска да има такъв.

Бащата на Ханс е бил постоянно с него през този период. По-късно Ханс разрешава този проблем, като силно се припознава в баща си. Той научава за мъжката роля и как да я поеме. Като възрастен, той уважава и двата пола.

Ернст, чийто баща е отсъствал през този период, не може да придобие точна представа за това да си мъж. Той има фиксация към майка си и не е сигурен в сексуалността си. Той също има наклонности към агресия над жените и постоянно се съревновава с други мъже.

Ида запазва завистта си за пенис през целия си живот, което в нейния случай предизвиква чувство на малоценност сред мъже.

Латентната фаза (7-13 години)

През тази фаза, нашето либидо е подтиснато, тъй като сексуалната ни енергия е вложена в развиването на умения за живота. Нашето суперего става по-силно и ние силно се оприличаваме с героите от нашия пол, с приятели и със социалните ценности.

Ханс има много хобита. Ернст обича да учи в училище. Ида се запознава с много други момичета.

През този период няма истински проблем. Всеки един от тримата ще има полза през целия си живот от уменията придобити през този период.

Гениталната фаза (пубертет – до смъртта)

Когато стигнем до пубертета, нашето либидо отново се активира и ние придобиваме интерес към сексуални партньори.

Ханс, Ида и Ернст се сблъскват с предизвикателството да балансират сексуалните желания на личността си и нуждите на “суперегото” да спазва социалните норми. Изграждането на силно “его” помага за намирането на компромис между двете.

Ханс, който е имал детство без много травми, успява да изгради силно его. Той е дисциплиниран на работа, има романтична връзка, и задоволяващ го сексуален живот.

Егото на Ернст е по-слабо от неговото суперего. Той се подчинява на нормите и на властите и като резултат-подтиска желанията си, което довежда до развитието на извращения.

Ида има слабо его и слабо суперего. Нейните сексуални нужди са по-важни от социалните норми или чувствата на другите хора. Тя е егоистична и не чувства вина за престъпване на закона или за нараняване чувствата на околните.

Подсъзнанието

За да разберем теорията, трябва да я видим в контекста на известната творба на Фройд за подсъзнанието. Когато говорим за подсъзнание, означава че имаме много спомени от ранното детсво без дори да го осъзнаваме. Тези отминали събития подсъзнателно влияят на нашето поведение всеки ден.

Фройд смятал, че нашият ум работи в три сфери, които можем да си представим като подводница. Подсъзнателното ниво контролора нашата идентичност, либидото ни, което жадува за моментална наслада. Предсъзнателното ниво контролира суперегото, нашите морални ценности, които са наследени от нашите родители и културa. Съзнателното и предсъзнателното ниво контролират нашето его, за да балансират другите две сили.

Зигмунд Фройд е австрийски невролог и основател на психоанализата. Фройд изготвил теория за това, че подсъзнанието може да запомни и да съхранява всички наши преживявания, а след това те ще изскачат от време на време в нашите сънища и асоциативни мисли.

Разкривайки травмиращи спомени и желания чрез разговори ние можем даде освободим от неврозите си и да живеем по-здравословен и пълноценен живот.

“Ние не трябва да се стремим да елиминираме комплексите си, а да се научим да живеем с тях; те са законните спътници, които определят поведението ни в света.”

Фройд

Източник Sprouts. Благодарим за доброволния превод на Ралица Добрева!