Ученето и развитието на езика

От всички изобретения на човечеството, нито едно не е по-велико от раждането на езика. Преди неговото създаване знанията били ограничени до това, което е преживяно директно. След това някой който научи нещо, може да го сподели с всеки друг. В това видео ще видите четири неща, известни за езика като цяло и след това ще научите историята на късметлията Люси и горкия Пит.

Основата на мозъка се изгражда чрез преживявания в началото на живота. Левит от Харвардския университет изучава развитието на мозъка през хода на нашия живот. Той показва как способността на мозъка да се променя, спада през годините, докато количеството усилия за дадена промяна се увеличават. Друго изследване показа, че на петгодишна възраст 90% от мозъкът вече се е оформил. Ако през тези първи 5 години детето е ограничено от стимулиращи преживявания, езиковият център и други части на мозъкът вероятно ще останат слаби за цял живот.

Ние научаваме езика социално, като наблюдаваме и имитиране на други. Преди 1000 години немския император Фридрих II, искал да докаже обратното твърдейки, че развиваме езика естествено и от самосеби си. Той накарал бавачките да отглеждат децата, като можело да ги хранят и почистват, но не да взаимодействат или говорят с тях. Нито едно дете не се е научило да говори и всички умрели. По същата причина малките деца не могат да научат езика чрез записи или технология. Те трябва да бъдат мотивирани чрез различни човешки взаимоотношения, тогава внимават и се учат.

Нашият мозъка се развива най-бързо по отношение на езика през първата година. Ако наблюдаваме мозъчното развитие и формирането на синапсите през първите 11 месеца, и след това през следващите 15 години можем да видим колко са важни първите пет години. Частта на мозъка отговорна за езика се развива най-много между раждането и третата година. По време на този важен период децата могат да научат нова дума на всеки 90 минути и няколко езика едновременно. Зрението и слуха се развиват преди езика, защото се нуждаем от тях за да имитираме езика. Четири месечно бебе отгледано в двуезично семейство от британска майка и китайски татко, може да разграничат двата езика само като наблюдават движенията на устните на родителите си.

Езикът прави нашият свят: богатите езикови умения ни позволяват наистина да слушаме, да говорим добре, да се наслаждаваме на четенето и да овладеем писането. Германският философ Витгенщайн казва: „Границите на моя език обозначават границите на моя свят“.

Нека вземем за пример думата “дневен център”. Някои го мислят като “предучилище”, ирландците го наричат ​​”училище за игра”, а немците са измислили думата “детска градина”. Само ако знаем и трите думи можем да разберем какво е възможно.

Сега нека разгледаме историята за късметлийката Люси и горкият Пит, две деца отгледани по два много различни начина. Люси е отгледана от майка си, която знае английски на средностатистическо ниво и ползва около 20 000 различни думи. Родителите на Пит наемат добра бавачка от чужбина. Вместо да говори на родния си език, с Пит говори само на английски. Въпреки че изглежда че знае английски добре, се оказва, че знае само около 5000 думи – една четвърта спрямо майката на Люси.

Първата година

През първата година езиковите умения се развиват най-много. Когато Люси е будна половината от времето, когато майка й говори, ще чуе около 10 000 думи на ден и може би 2500 насочени към нея. Езикът е това, което има значение. Винаги, когато тя свързва дума с предмет, Люси научава значението му. Пит чува английски само когато бавачката нарочно говори с него, около 1000 думи на ден. Но не само количеството е по-ниско, но и качеството. Тъй като бавачката не владее езика перфектно, има шанс част от думите да са неправилни. На първия им рожден ден и двете деца могат да кажат: „мама“ и „татко“. Това, което не виждаме, е, че Люси вече знае много думи въпреки че не може да ги каже, а езиковите познания на Пит са по-ограничени.

Когато Люси и майка й разглеждат снимки или книги, майка й посочва това, което виждат: малка маймуна, горила, умно животно, което използва инструменти и се катери по дървета, живее с майка си и татко си в тропическите гори на Африка.

Когато Пит разглежда същите книжки, обучението му е ограничено от езика на бавачката: същата маймуна е просто сладка и яде банани. За да компенсира му е дадено приложение за учене на език, но тъй като на Пит му липсват основите, той не разбира нито дума. За него това е просто куп нови звуци, странно свързани с цветни картинки.

Втората година

На втория им рожден ден Люси знае вече над 200 думи, което е достатъчно, за да започне да учи правила и граматика. Пит знае по-малко и понякога се разочарова, защото не може да се изрази.

Люси обича да ходи с майка си в парка. Понякога гледат как възрастните играят шах. Тя не разбира играта, но знае че има пешки, офицери, царица, цар, топ и кон. Един ден тя ще научи правилата и ще бъде лесно, защото вижда всички фигури ясно. Тя лесно разбира различните движения на фигурите. Заради липса на език, Пит вижда просто голяма дъска с черти и няколко дървени фигури, които изглеждат еднакво. Да разбире правилата на играта ще бъде трудно за Пит. Всички фигури изглеждат толкова сходни, как може да правят различни неща?

Третата година

На третия рожден ден и двамата могат да кажат своето име и кратки изречения. Речникът на Люси съдържа 1500 думи. Пит има 500, за да осмисли света.

Четвъртата година

През четвъртата година започват детска градина. Когато Пит застава пред големия рафт, той вижда различни дървени блокове, топка, някоя стара играчка, кон и жълт багер. Когато Люси стои пред същия рафт, тя вижда кръгове, триъгълници, квадрати, баскетболна топка, червено въртящо колело, бежов люлеещ кон и картонена кутия на багер от Lego Technic. По време на игра, Люси разбира какво другите си говорят и често взема дума, като предлага нова идея. Пит често не разбира какво другите имат предвид. Ако групата обсъжда нещо за по-дълго, той се разсейва, защото не може да проследи разговора. В края на годината Люси знае 3500 думи, а Пит знае само 1000.

Петата година

Люси сега оформя по-сложни изречения с перфектна граматика. Вечер майка й чете истории преди лягане. Думите, които не знае, научава от контекста. Майката може да променя гласа си, правейки историите вълнуващи тъй като чете на родния си език. Приказките стават живи и въображението на Люси се развива и започва да мисли по-творчески.

Пит все още говори с по-прости изречения и граматиката му не е съвършена. Когато неговата бавачка чете гласът и е по-монотоннен, по-скучен е и по-трудно задържа вниманието му. Думите които не разбира остават неразрабни. До края на годината Люси знае 6000 думи, а Пит – 2000.

Заключение

За да разберете защо действителната разлика в езиковите способности между двете деца е още по-голяма, отколкото изглежда, нека си представим, че думите не са нищо друго освен инструменти, които ни помагат да разкодираме света, формираме мисли, структурираме идеи и след това да общуваме с другите. С 6000 думи в сравнение с 2000 думи инструментариума на Люси вече е три пъти по-голяма от този на Пит. Люси има огромено предимство, когато започва училище.

Айнщайн рядко говорил през първите си седем години. Родителите му били притеснени и опитвали много неща, за да го накарат да говори. По едно време дори се страхували, че ще има затруднения при ученето. Най-накрая, на масата за вечеря нарушил мълчанието си, за да каже: „Супата е твърде гореща!“. Облекчени родителите му го попитали защо никога досега не казал и дума. Младият гений отговорил: „Защото до сега всичко беше наред.”

Източник: Sprouts. Благодарим за доброволния превод на Сияна Вълкова!