Дори и без да играем с кукли или колички

Ваня Дункова е детски психолог. От 6 години практикува психомоторна терапия (ПМТ или Психомоторика). Или както сама казва „с други думи играя си с деца“. ПМТ е наука за това как да играем с децата по подкрепящ и неувреждащ начин, за да им помагаме да живеят по-добре. ПМТ е наука за това как може да живеем като разбираме и приемаме ограниченията и затрудненията на другите. И то без да ги караме да се чувстват виновни или засрамени от това, че нещо не могат или не разбират.

Ели Мантовска е майка на 3 деца, създател на 5под5 и Сладки думи и детски психолог в обучение. Играта е важна за нея като начин на почивка, свързване с нашето вътрешно дете, дори лечение. 

В разговора Ваня и Ели очертават какво значи да се свържем с децата чрез игра, как играта помага да се справят с трудните емоции и кое ни пречи или помага да играем свободно. 

Най-добрият начин за свързване с децата е чрез игра. Общоизвестно е, че децата учат чрез игра. По-малко известно и неразбрано е, че свързването, което кара децата да израстват и да се развиват, се случва най-добре чрез играта. 

Всички игри са подходящи за свързване

Не е нужно да разбираме кои игри са най-подходящи. Децата са готови да си кажат сами. Ако родителят разполага само с 10 минути, нека каже, че има 10 минути и да остави детето да избере какво да правят в тях. Как се случва това? Махаме всички устройства, най-добре е да седнем на пода и да питаме: „Тук съм, какво ти се прави?“ 

А ако досега не сме използвали спонтанната игра, няма ли да си кажат децата „мама е луда?“

Най-хубавото, което може да ни се случи е децата да кажат „Мама е луда“, в това има толкова много одобрение. Мама e все изискващата, подреждащата или еди-каква-си. Така децата могат да видят, как мама изпитва удоволствие от живота като пие чаша вино или говори с приятелки. Ако я видят в нова светлина, първо може да се стреснат, разбира се. Децата много бързо усещат енергията, която носи едно игриво поведение. Няма никакъв начин да не я приемат и да не се заиграят. И ако се получи, има толкова удовлетворение, че всяко неща после изглежда по-лесно и по-малко предизвикателно. И идва развитието. На всички фронтове. 

А как да разберем, че целта е изпълнена, подобрили сме връзката с детето?

Как да докажеш субективно усещане. Трудна работа. Има един признак, обаче, по който се разбира. Поведението на детето става по-малко предизвикателно, успокоява се, тревожността му намалява. Например може да започне да спи по-добре, да стане по-старателно с домашните. Или да иска да помага повече вкъщи, да бъде по-малко опортюнистично. Да не се тръшка, да не се сърди за всичко. И т.н. 

Забравили се, че ние носим в себе си онова знание, за което говорихме преди малко. Не е ли време да се доверим на усещанията си и да си го припомним? Тогава ще бъдем истински спокойни родители и ще имаме щастливи деца, които ще станат хармонични възрастни. 

Гледай цялото интервю на Ели Мантовска с Ваня Дункова.