Когато животът на юношите се пренася онлайн

От Христиана Симеонова

Текстът представя затрудненията в изграждането на самооценката при юношите, когато се намират предимно в условията на онлайн среда и ограничени отношения в реалността между връстници. 

В дните на социална изолация децата в училищна възраст „заживяха“ предимно в дигиталната среда. Тя се превърна в спасителното средство. Юношите се потопиха още по-дълбоко в онлайн  комуникацията, която и преди доминираше в живота им. Заплахата, която това поражда, условно ще назовем “виртуална изолация”. 

Защо точно при юношите рискът е по-голям?

Отражението на виртуалната изолация при подрастващите не е същото като при “порасналите“ възрастни. Юношите нямат достатъчно “жив” опит и границата между реално и виртуално за тях все още е размита. Възрастните, в идеалния случай,  разполагат с потенциала за самоконтрол и  натрупан преживелищен опит в реалността.

Личността на юношите е в процес на формиране. Като съвременно дигитално поколение те са гъвкави, адаптивни и бързи. Интернет е динамична, ускорена и реактивна среда, а това добре пасва на реактивността на подрастващите. Киберпространството “захваща” невро-вегетативната възбудимост, импулсивност и емоционалност на юношите и допълнително ги засилва. Тази възбуда увлича и рискът е, че твърде голяма част от живота се пренася във виртуалното. 

Юношеството е онзи особено чувствителен период, в който общуването с приятели и живият контакт са от решаващо значение за развитие на идентичността и представата за себе си. В реалното отношение с връстници юношата открива знаци и ориентири, които го подпомагат – да възприема и опознава себе си. 

Дигиталният свят – неизчерпаем ресурс 

В дните на повсевместна извънредност онлайн средата за пореден път ни изуми с мощта си да превъзмогва време и пространства и да свързва. Тя ни предоставя безмерен ресурс от възможности – изкушаващ и засмукващ. 

Юношите ползват социалните мрежи като достъпен терен за себеизразяване. Множество интересни идеи, оригинални хрумвания, впечатляващи снимки, видеа биват споделяни от едни юноши и служат за вдъхновение и стимул на други. Тийнейджърите откриват общи интереси и споделят общи страсти, имитират, изобретяват, творят. Отправят се предизвикателства, които повишават мотивацията. Някои от тях – опасни.

В онлайн средата юношите са привлечени от наличието на потенциална свобода – сякаш имат властта сами да определят колко и какво да споделят, да контролират себеразкриването си и навлизането в личното. Имат “привилегията” и възможността да достигнат до много други от своята група – наведнъж, и да се представят със своето “изобретение”. С един клик влизат в светлината на прожекторите, стават център на така нужното им внимание от връстниците си – познати и непознати. Тук, донякъде, намират отговор на основни за всички нас потребности – от одобрение, признание в групата и собствена значимост.  

Въпросът е за какво и как употребяваме интернет средата. И баланс в дозата – между онлайн и офлайн.

Онлайн средата е специфична

Онлайн средата ограничава присъствието ни и комуникацията с другия. Избирателно се представя съдържание и визия. В дигиталния свят имаме „шанса“ и свободата да поддържаме една социално желана идентичност, да покажем от себе си това, което искаме другите да видят. “Поканени сме” да присъстваме по впечатлителен начин. Този виртуален образ, обаче, е частичен, а понякога и неавтентичен. 

От един момент нататък самата социална мрежа ни увлича в своите правила, започва да моделира и променя поведението ни. Докато се снимам с приятел, вече мисля как ще изглежда публикуваната снимка, как ще я възприемат другите. И от  този момент не съм така спонтанен. Доколко аз контролирам технологията и доколко тя мен?

Общуването в социалните мрежи – общуват ли юношите наистина?

Общуването е процес на взаимен обмен. В идеалния случай съдържа искрен интерес и стремеж да опознаеш и разбереш другия. Основава се на взаимно споделяне и е съвместно преживяване.

Дали и доколко социалните мрежи могат да осигурят в действителност пълноценно междуличностно общуване? Доколко съм истински свързан с тези, които ме следват? Имам ли любопитство да ги опозная? Ако аз следвам някого в социалната мрежа –  може би знам немалко за живота му, с който се представя. Сякаш го чувствам много близък. Но дали той ме познава?  И дали се интересува от мен?

Една част от общуването в социалните мрежи е основано на принципа на стимул – реакция. Публикувам съдържание и съм в очакване – понякога тревожно – как ще реагират другите, колко от тях ще реагират. В същото време реакцията, която получавам, често ми е недостатъчна – едно харесване с емотикон (сърчице, усмивка). Липсва по-богатата обратна връзка от преживяването в реалния контакт.  Липсва индивидуалната емоционална реакция, останала скрита зад шаблона. Сетивата ми остават ненахранени – може би затова компенсаторно имам нужда от много по-голям брой харесвания, но и след тях остава глухо неудовлетворение. Наред с това, на свой ред се пристрастявам към нуждата от стимули, много стимули…

При този тип общуване взаимният обмен е ограничен или се случва по един директен начин. Насърчава се реактивността, така характерна за немалко юноши и носи риск да се пропусне етапът на по-осмислен отговор.   

В живия контакт обратната връзка е непосредствена – веднага виждаме спонтанната реакция на другия и това ни ориентира, регулира и свързва. Осъзнаваме ефекта от  поведението ни и това ни променя. Виждам колко остро съм реагирал, разбирам как другият го възприема. Това са част от пътищата за развитие на емпатията и емоционалната интелигентност. 

В онлайн мрежите липсата на реален друг може да насърчи фантазиите и проекциите. В чат комуникацията, например, заради отсъствието на чуване и виждане, се засилват фантазиите и субективните интерпретации  за това, как ме възприема другият. 

Липсата на тяло

Ние сме телесно и психично цяло. Човешкият обмен не е само на идеи и мисли, а най-вече на емоционални преживявания, които са впечатани в тялото ни.  

Юношата непрекъснато се променя – телесно и емоционално. Той е изправен пред задачата постоянно да се опознава. Представите му за себе си, тялото, както и за другите връстници, са динамични. Той е в смут от собственото си тяло. За да развие усета си и представата за него, е нужен жив контакт – другият да го възприеме с тялото му, да му послужи като огледало. Да се изложим на погледа на другия може да е фрустриращо, но помага да сверим валидността на опасенията ни.  

В онлайн средата тялото остава скрито или го представяме частично. Интернет ни позволява различни сценарии. Оставаме “зад кадър” в груповата онлайн училищна комуникация без визия. Или публикуваме снимки с перфектни визии, които може да са “подобрени”. Или  обратно – зад привидно “арт решение” скриваме неудобство и свенливост. Формата започва да доминира, а съдържанието може да остане на заден план. Всичко това има отражение върху развитието на самооценката – включително към свръхнадценяване или подценяване.

В комуникацията на живо, тийнейджърът се среща с телата на другите връстници – истински, различни и уникални по своята природа. Светът не е изпълнен самосъс съвършени фигури и визии. Този реален опит му служи за сверяване и го приземява. 

Още едно измерение, което е друга необятна тема, е ролята на докосването, телесното и живото общуване за развитието на сексуалното ни аз и навлизането в непознатия свят на интимността с другия. 

Обобщено

Ако за едни виртуалната среда е поле за изява, за други тя носи риск от все повече затваряне и оттегляне. Част от децата често остават в пасивната позиция на наблюдател, следват други, сравняват се с тях. Липсва корективът, който реалността ни предоставя. Това може значително да изкриви представата за себе си и да доведе до понижена самооценка, неувереност. Засилва се страхът от излагане пред връстници и социалната тревожност, които най-силно се проявяват в юношеството. Не си забелязван и разпознат, ако не излъчваш постоянно сигнали, ако не си изобретателен, интересен, оригинален, дори шокиращ. В многообразието от стимули може да изчезнеш. 

Юношеството е особено сензитивен и решаващ период от формирането ни, в който интензивно натрупваме опит – телесен, емоционален, интимен, социален, идеен. Активно изпробваме различни поведения, влизаме в нови роли, проверяваме границите си. В реалните отношения с другите разбираме и опознаваме себе си. Изграждаме по-реалистични очаквания, по-богати и нюансирани представи за света и другите. Ограничаването във виртуалното и отсъствието на физическа близост могат да ни спестят фрустрации и напрежения. Но най-вече ни лишават от възможността да усетим своите силни страни и уязвимости, за да ги интегрираме в една цялостна представа за себе си. Живото общуване и съизмерване с другите не може да бъде компенсирано, а отлагането му може да остави белези, някои от тях – дълбоки.  

————–

С маратона “Общувай градивно с тийнейджъра у дома” ще опознаеш спецификите на този сложен период. Ще се научиш как да показваш на детето си, че има всички ресурси, за да е успешно. Ще знаеш как да разбираш какво е важно за него и да градиш отношения на доверие и разбирателство.