Как да разберем дали детето е злоядо?

Маги Пашова е нутроционист и автор на книги за захранване и хранене. Тя представи темата „Как да разберем дали детето е злоядо?“, като част от поредицата Храненето и злоядите деца. Споделяме с вас най-важните моменти:

Какво значи злоядо дете?

Няма научен термин и определение. Фразата се употребява доста свободно. Има деца, които не ядат супа или не ядат чушки и домати. Това не е злоядо дете, а дете, което има своите предпочитания.

Злоядството е много широк спектър

В един край са децата, които имат конкретни предпочитания, но ядат всичко останало. Тяхното хранене не носи риск – било то от дефицити или недохранване.

В средата на спектъра с т. нар. придирчиви или капризни деца (fussy eaters), ядат повече от 30 броя различни храни, поне по няколко вида от различни група: плодове и зеленчуци, протеини, сложни въглехидрати, млечни храни. При такива деца, обикновено родителите могат да се справят и сами, стига да прилагат правилните подходи.

А в другия край на спектъра са т. нар. деца с проблемно хранене (“problem feeders” или “extremely fussy eaters”). Обикновено ядат по-малко от 5 храни, примерно само ориз и паста. Често ядат максимум от 2 от тези хранителни групи, не ядат различни текстури или различни цветове. Ако при другите групи деца има добри и лоши дни, то при последната група – все не ядат. Те имат нужда от терапия, от това да се уточнят какви са причините за тяхното злоядство и да бъдат подкрепени.

Затова е важно къде в този спектър се намира детето, за да започне да се храни разнообразно и балансирано.

Какво е храненето?

В храненето участват почти всички органи на тялото, много групи от мускули и всичките ни 8 сетива.

Има инженери, които разработват перфектния звук на храната, който ще ни мотивира да ядем. Онзи звук, с който храната ще възбуди центровете на мозъка ни, които отговарят за храненето.

Различните сетива имат отношение към храненето, например вестибуларния апарат има отношение за баланса на тялото. Тоест зависи как детето седи – ако то няма добро усещане за баланс и за стабилност, детето няма да се храни, а ще се движи и ще търси да си осигури това усещане за стабилност.

Колко сложен е този процес и колко добра координация между всички тези системи се изисква! И как ако някъде има затруднение, този процес не може да се случи гладко…

Отказът на храна не е задължително злоядство

Апетитът на децата варира много, влияе се от много външни и вътрешни фактори.

След захранването е добре да въведем някаква структура на кърменето. Ако продължим да кърмим на поискване след захранването, е възможно нещата да се случват по-бавно.

Какво да правим тогава:

• да осигурим структура на храненето
• да предлагаме разнообразна храна
• без натиск и без да се фиксираме върху количеството, изядена храна на едно конкретно хранене и дори 1 конкретен ден.
• да се информиране за модела на разпределение на отговорностите на Елин Сатър.

Няма злояди бебета

Бебетата се учат да се хранят. Апетитът варира изключително много. Съвсем естествено е да имат предпочитания към познатата им млечна храна. Като всеки процес на учене, той не е праволинеен – върви нагоре-надолу, при някои бебета върви по-лесно, при други по-трудно. Статистически се смята, че бебета имат нужда да опитат най-малко 8 пъти една храна, а повече родители предлагат до 5тия опит.

Ако до 8-10 месец бебето не иска друго освен мляко или много гладко пюре, не наддава достатъчно, плаче истерично и се върти – може да има нужда от допълнителна помощ.

Какво да правим?

Важно е в храненето да въведем структура – да предлагаме храна на бебето, когато не е прегладняло, но да не и вече заситено. Ако едно 10-11 месечно бебе приема толкова мляко, колкото на 6 месеца, това може да му пречи е достатъчно гладно, за да иска твърда храна.

Столчето за хранене

То трябва да има 3 прави ъгъла:

• между торса и краката,
• на коленете и
• на стъпалата (важно е стойката за стъпалата да се мести с растежа на бебето).

Ако краката висят във въздуха, на детето няма да му е удобно, ще се мести, върти и шава и накрая ще се разплаче, за да покаже, че не иска да седи там.

Децата между 1 и 3 години (тодлъри):

Те не са бебета вече, а малки човечета. Много чувствително се забавя темпът на растеж. Забавя се и апетитът. Съвсем нормално е едно дете на 1.5 г да яде по-малко отколкото е яло като бебе.

Родителите се стресират и започват да убеждават детето да хапна повече. В този момент се появява неофобията (страх от нови неща и преживявания), особено към нови храни, но може да се появи и към вече познати храни. Този етап е възникнал еволюционно, за да ни предпази от отравяне. Децата стават много по-предпазливи какво ще сложат в устата си.

Какво да правим?

Най-вече да сме наясно, че това е фаза и да имаме доверие в детето, че тази фаза ще отмине за няколко седмици или месеци. Ако я превърнем в борба за надмощие, то лесно може да се подхлъзне към същинското злоядство.

С „наградите“ се създава една йерархия на храните, при която аз винаги ще искам десерта, а броколи все повече ще мразя, дори и да ги изям в момента.

11 идеи какво да правим с избирателното хранене на детето

Какъв е минималният прием на храна за ден?

Британска асоциация по нутроционистика предлага схемата 5532:

• 5 порции плодове и зеленчуци
• 5 порции сложни въглехидрати
• 3 порции млечни
• 2 порции протеин.

Има формули за изчисление на дневния прием, но моят съвет е: „Но нека не се вглеждаме в грамажите!“

1 прием (порция) е около 40 грама. Минимумът за 1 ден, за да покрие детските най-базови хранителни нужди може да се изчисли по следната формула:

1 супена лъжица на 1 година на възрастта е един прием, например за дете на 3 години 3 супени лъжици са един прием. Умножено по 5 – 15 супени лъжици плодове и зеленчуци са минималният дневен прием за 3 годишно дете. Разбира се, важно е да вземем предвид и теглото и ръста на детето.

Да не забравяме

Важно е отказаните храни да не отпадат от менюто. Защото вкусът се променя, променя се и самото дете.

Друго важно е да не предлагаме алтернативи – ако детето не си изяде обяда и след 1 час е гладно, вместо да го нахраним, да му кажем, че след още 2 часа ще вечеряме.

Храненето не е двустъпков процес – детето не яде една храна, и след време започва да яде. Според повече школи този процес е от около 6 стъпки, а според школата SOS дори се разбиват до 32 стъпки.

---

Онлайн курс „Храненето и злоядите деца“

За да научиш какво означава детето да е злоядо.

За да научиш как да въведеш в семейството си добри навици и практики, свързани с храненето.

За да се вдъхновиш от опита на нашите специалисти.

За да знаеш при какви проблеми, свързани с храненето какъв специалист да потърсиш.