Притеснителният

Първо ще уточним, че притеснителността е фаза в детското развитие – наблюдава се около първата, третата и седмата година. Най-често освен с повишена чувствителност е свързана и с някакъв страх. Децата 0-4 г. се страхуват от чужди хора, непознати предмети, нова обстановка, силни шумове. Децата 5-6 г. се плашат и притесняват от въображаеми неща, самота и присмех.

Този тип характер може да е в следствие на някаква или поредица от травмиращи случки в семейството – например когато родителите се карат. Детето става притеснително, ако психо-емоционалното състояние на майката не е балансирано. Връщайки се на страховете, ще добавим страх от изоставяне, страх от липса на обич, страх от наказание. И тук отново ние като родители имаме пряка връзка, защото може би на всички ни се е случвало да кажем в парка на детето си „Като не искаш, тръгвам без теб.“… Детето смята, че не е достатъчно обичано, когато се появи бебе в семейството. А става плахо, когато знае, че ще го накажат, ако сгреши – затова и спира да прави неща, развивайки неувереност в собствените способности.

Как да му помогнем?

Осигурете физическа близост между себе си и детето. Във всеки един момент, доколкото е възможно. Хвалете го често, за да повишите самооценката му, като задължително използвате описателни похвали. Тренирайте смелост и увереност заедно с него, отигравайте ситуации – в магазина, в парти центъра, на площадката. Не го пришпорвайте, предложете му поетапна адаптация, бъдете търпеливи, разбиращи и емпатични.

Примерни работещи реплики:

„Чувстваш се несигурен и искаш да се гушнеш в мен ли?“ (а не: „Хайде не стой до мен, отиди да играеш с децата.“)

„Предлагам ти заедно да отидем и да видим какво правят децата.“

„Струва ми се, че си напрегнат в този голям магазин сред непознати хора.“

„Виждам как стоиш спокойно на опашката, без да си ме хванал за ръка. Това се казва самостоятелост.“