Изпитанията и премеждията от израстването като дете от трета култура

Предимствата на това да растеш като дете на третата култура (ако родителите ви живеят или работят постоянно в чужбина, тогава може да се определите като дете на трета култура, което прекарва решаващите за израстването си учебни години в държава, различна от родината на родителите, с корени, които се определят в по-голяма степен от хора, отколкото от места. Вероятно говорите повече от един език и имате широк поглед към света) са много. Тези деца обикновено са по-уверени, по-пригодими към работа, с по-добре балансиран и устойчив поглед върху света, и разбира се знаят втори език като матерен. Изследвания сочат,че 44% от тях завършват университет. Две трети от тях казват, че животът навън е повлиял това което са избрали да следват.

Но израстването в чужда държава може да бъде и доста плашещо за децата от всяка възраст. Те ще се сблъскат с проблеми, които едва ли биха имали вкъщи, и повечето от родителите ще чуят някои от следните изречения от децата си….

“Няма да ям това”

Децата се адаптират по-лесно към промяната, защото са по-гъвкави и са по-малко свикнали към определен начин на живот. Още повече те не притежават все още тази зрялост да разберат защо е добре да се опитват нови неща. Защо би трябвало да опитват нова храна, когато те знаят какво харесват?

Имайте предвид също, че възрастните копнеят за разнообразие, докато децата (особено по-малките) вече имат много от това в живота си. През първите десет години от живота си децата откриват стотици нови неща. Трябва само да погледнете колко повтаряща се е детската телевизия, за да осъзнаете, че за детето „да опита нещо ново“ не винаги е най-доброто.

“Различен съм от другите деца”

Децата от третата култура рядко са мнозинство. Докато растат те ще прекарат доста повече време като аутсайдери. Ако вашето дете посещава местното училище, това ще бъде особено очевидно.

“Кога ще си ходим пак вкъщи?”

За успешното установяване на ново място е важно да намалите връзката с дома. Разбира се не завинаги и безвъзвратно, но и възрастните и децата трябва да приемат, че това е новият им дом (поне засега).

Един от проблемите на социалните медии (особено при тинейджърите) е, че поддържа връзката с предишния живот. Чатовете между съученици в Инстаграм например не се променят само защото някой от групата е на стотици километри далеч. Това обаче ще подсили тяхната тъга по дома, особено когато се организират събития на които те иначе биха отишли или срещи с приятели, които иначе биха видяли.

Въпреки че връзките със семейството и приятелите вкъщи са успокояващи и не бива да се прекъсват напълно, те могат да възпрепятстват децата да се интегрират с нови мрежи от приятели на новото място. Това е фин баланс за постигане.

“Мразя те, махай се.”

Това е наистина тежко. Но разбира се децата не го мислят наистина. Обаче, ако са раздразнени те често не са способни нито да го облекат с думи нито пък да разберат защо не са щастливи.

Както посочва Tory Almond, основател наThe English Connection NL, който има дългогодишен опит като съветник на мигрантски семейства: тревожността им се появява като трудно поведение. По-малките деца ще имат тантруми, докато по-големите могат да отговарят дръзко и невъзпитано. И вие като родител сте на стрелковата линия.

“Обичам те, не ме оставяй.”

Обратно, друг признак, че детето страда от тревожност е несигурността. В свят, който се променя драматично, то буквално търси да се закачи за няколко познати неща. Което обикновено означава вас.

Гледайте също така и за други промени в поведението на по-малките. Нощното изпускане, или събуждането през нощта също могат да бъдат признаци за тревожност, които те не са способни да изразят с думи.

“Ще си бъда в стаята”

По природа тинейджърите са с променливо настроение и по-усамотени. Но ако странят от останалата част от семейството също може да е признак за тревожност. Ако оставим настрани опасността от прекарване на часове в тяхната стая само с инстаграм за компания, постоянните напомняния от социалните медии за предишния им живот и тази самоналожена изолация се превръщат в проблем, върху който трябва да се обърне внимание. Ако другите членове на семейството, особено братя и сестри, изглежда процъфтяват в новата среда, това може да ги изкуши да станат още по-уединение.

Какво да направите?

Независимо как се променя поведението на детето ви, вие би трябвало да реагирате по един и същ начин, с разбиране и чувствителност. Бъдете готови да изслушате и да се опитате да разберете как се чувстват. Също бъдете готови да го правите по няколко пъти, когато същите въпроси изникнат отново. Бъдете търпеливи. Тежко е за тях.

За по-малките деца опитайте да запазите повече познати неща. Специалистите винаги съветват децата също да бъдат включени в подготовката по опаковането и преместването. Това не само им помага да разберат какво правят и защо, но им дава възможност да вземат нещата, с които ще се чувстват най-спокойни в новата среда. Любимото одеало, мечето, любими играчки и снимки ще бъдат по-ценни от всякога. Също се старайте да запазите режима на по-малките. Той успокоява и създава стабилна рамка за техния нов живот.

За по-големите деца пък имате възможност да разсъждавате с тях. Например, можете да обясните на тинейджърите че Инстаграм не е само място, което да им напомня какво пропускат, но и възможност да покажат на хората за вълнуващите и екзотични преживявания, които те имат, а другите пропускат. Нека си сменят профилната снимка от задния двор на старата им къща с такава от плажа и нека другите да завиждат.

Независимо от възрастта, създаването на нов приятелски кръг е от съществено значение. Дайте им възможност да се смесят с други деца на тяхната възраст, чрез училище, църква или общност. Спортът разбира се е чудесен нивелир, който често измества езика: за футбол се говори по целия свят.

Фокусирайте се върху позитивното.

Вероятно най-значимия начин да подкрепите децата си е чрез собствения си пример. Ако вие сте щастливи и положително настроени, това ще помогне и на тях да разберат, че всяко притеснение може да бъде преодоляно.

Важно е да подчертават позитивното, както например любящото семейство около тях. Може да помогне също припомнянето на подобни предизвикателства, които те са срещали преди (като първия ден на училище) и как добре са се справили тогава, затова и сега ще успеят.

Едни от най-важните качества на родител, отглежда дете на трета култура са търпение и чувствителност. Слушайте ги, бъдете съпричастни, и ги подкрепяйте. В края на краищата, вероятно и вие изпитват повечето от тези емоции, и заедно може да преодолеете проблемите и да направите времето си в чужбина щастливо и вълнуващо преживяване.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Петя Стоянова!