Детето от 13 до 18 месеца: първи самостоятелни открития, повече думи и силни чувства

През първата половина на втората година детето намира все повече начини да участва в света около себе си. Придвижва се към интересните предмети, опитва да използва лъжицата, подражава на действията ви и показва какво иска. Желанието му да прави нещата само често изпреварва възможностите му.

Между 13 и 18 месеца има значителна разлика. Дете, което в началото на периода още прави несигурни крачки, към края му може да обикаля стаята и да се катери по ниските мебели. Описаните умения се развиват постепенно и не се очакват всички веднага след първия рожден ден.

Бебето от 10 до 12 месеца: към първите стъпки и думи

1. Движения: ходи по-уверено и изследва с цялото си тяло

Първите самостоятелни крачки постепенно стават по-стабилни. Детето се учи да спира, да сменя посоката и да се навежда към интересен предмет. Клякането и изправянето също изискват практика — загубата на равновесие още е част от ученето.

Към 15 месеца сред ориентирите са няколко самостоятелни крачки, а към 18 месеца — ходене без придържане. Не е необходимо още в началото на периода детето да ходи уверено назад и встрани.

Как можете да помогнете

Осигурявайте ежедневно време за свободно движение върху безопасна, нехлъзгава повърхност. Оставете играчки на различни достъпни места, за да има повод да се придвижва, да се навежда и да сменя положението си.

При интерес към стълбите бъдете непосредствено до него и помагайте. Опитът да се качи не означава, че вече може да слезе безопасно. Обезопасете достъпа до стълбите и закрепете мебелите, които могат да се преобърнат.

Не е нужно да го подканвате непрекъснато да върви. Дайте му възможност да редува ходене, сядане и игра на пода.

2. Ръце и координация: строи, драска и опитва отново

Детето започва да поставя кубче върху друго, да пълни и изпразва съдове и да изследва как предметите се съчетават. Кула от две кубчета е сред ориентирите към 15 месеца. По-късно се появяват и свободните драсканици върху лист.

Играчките с отвори и едри форми могат да привлекат интереса му, но самостоятелното сглобяване на пъзел не е задължителна задача за целия период.

Как можете да помогнете

Предложете няколко големи кубчета. Постройте ниска кула и оставете детето да добави кубче или да я събори. И двете действия дават възможност да наблюдава резултат.

За рисуване използвайте голям лист и дебел, подходящ за възрастта нетоксичен пастел под ваш надзор. Не е нужно да показвате „правилна“ рисунка или да направлявате ръката му. Интересното сега е, че движението оставя следа.

Ако предлагате играчка с форми, започнете с един лесен отвор. Помогнете малко, ако е необходимо, вместо да изисквате да довърши цялата задача.

3. Самостоятелност: иска да участва в ежедневните грижи

Детето може да протяга ръце за измиване, да подава крак при обуване и да настоява да държи чашата. Така постепенно се включва в грижите за себе си. Към 18 месеца опитите с лъжица и пиенето от отворена чаша са част от развитието, но разсипването остава очаквано.

Как можете да помогнете

Разделяйте действията на малки стъпки: „Подай ръката“, „Сега другата обувка“. Оставяйте време за участие, преди да свършите всичко вместо него.

При миене на ръцете помагайте с водата, сапуна и изплакването. Детето може да подава ръце и да опитва да ги търка, но възрастният още осигурява доброто измиване.

Предлагайте избор между две приемливи възможности: „С тази или с другата чаша?“ Изборът трябва да е реален и достатъчно прост.

4. Другите деца: интересът расте, споделянето още се учи

Детето може да наблюдава връстник, да се приближи, да повтори негово действие или да поиска същата играчка. Често децата играят едно до друго, като всяко следва собственото си занимание.

Изчакването и доброволното споделяне още са трудни. Вземането на чужда играчка не означава, че детето е „егоистично“ или невъзпитано. То има нужда от възрастен, който да помага в тези ситуации.

Как можете да помогнете

Стойте наблизо при обща игра. Когато две деца искат един предмет, опишете кратко ситуацията: „Сега Мила играе с топката. Ето друга.“

Ако детето удря или дърпа, спрете действието спокойно: „Няма да позволя да удряш.“ После помогнете да се отдалечи или да намери друго занимание.

Можете да показвате редуване в кратки игри с вас, например като търкаляте топка един към друг. Не очаквайте веднага да пренесе това умение във всяка ситуация с друго дете.

5. Емоции: силно желание, малко думи и нужда от помощ

Детето вече има ясни предпочитания, но още трудно изчаква, приема отказ и обяснява какво иска. Затова разочарованието може да се изрази с плач, викане или хвърляне на предмет.

Умората и гладът често правят справянето още по-трудно. В този момент детето има нужда от спокойна граница и помощ да се успокои.

Как можете да помогнете

Използвайте малко думи: „Искаше още да играем. Ядоса се. Сега тръгваме.“ Останете наблизо и предложете прегръдка, ако я приема. Дългото обяснение може да изчака.

Предупреждавайте за предстоящата промяна с конкретно действие: „Още веднъж пускаме топката и я прибираме.“ Поддържайте границата, дори когато признавате разочарованието.

Съпричастността също се развива постепенно. Детето може да се загледа в плачещ връстник или да се притесни, но не е необходимо вече да знае как да го утеши. Забелязването на чуждата болка е сред ориентирите към две години.

Показвайте с личен пример: „Той се удари. Ще му помогнем.“ Не настоявайте детето да прегръща или целува някого.

6. Игра и мислене: подражава и започва да играе „на уж“

Детето постепенно разбира за какво служат познатите предмети. Доближава чашата до устата си, прокарва гребен през косата или бута количка. По-късно може да предложи „храна“ на куклата или да сложи мечето да спи.

Тези първи игри „на уж“ обикновено са кратки и свързани с познатото ежедневие. Не е необходимо да включват цяла история или няколко последователни действия.

Как можете да помогнете

Дайте лъжица и купичка за игра. Покажете как „храните“ мечето и изчакайте. Ако детето предпочете да поставя лъжицата в купата, включете се в неговото занимание.

Позволявайте безопасно участие в домашните действия — да избърше малко разлята вода с кърпа или да сложи чорап в коша за пране. Това създава възможности за подражание.

Разглеждайте снимки и назовавайте близките. Играйте пред огледало, без да превръщате разпознаването на собствения образ в изпит. Осъзнаването на себе си се развива през втората година.

7. Реч и разбиране: думите постепенно се свързват с действията

Детето често разбира повече, отколкото може да каже. Реагира на познати думи и ситуации, използва жестове и постепенно добавя нови думи.

През периода се развива и изпълнението на проста инструкция — първо с помощта на жест, а по-късно само по думите.

Как можете да помогнете

Говорете за това, което детето прави и гледа: „Отваряш кутията“, „Кучето бяга“. Ако каже „вода“, можете да разширите: „Искаш вода.“ Когато посочи нещо, назовете го и откликнете. Не настоявайте да произнесе думата, преди да получи помощ.

В книжките редувайте назоваване и кратки въпроси. Вместо постоянно „Къде е…?“, кажете: „Ето котката. Спи.“ Оставете детето да посочи, да издаде звук или да обърне страницата. Посочването на картинки и части на тялото се развива постепенно през втората година.

Хранене: упражнява умения и показва собствен апетит

Самостоятелното хранене изисква много опити. Детето може да редува лъжицата и ръцете, да разсипва или да се уморява преди края на храненето. Предлагайте разнообразна храна с подходяща мекота и размер, в редовни основни и междинни хранения. Кърменето може да продължи, докато майката и детето желаят.

Как можете да помогнете

Започвайте с малка порция и добавяйте, ако детето иска. Давайте удобна лъжичка и малко количество вода в чаша. Помагайте при нужда, без да отнемате всяка възможност за опит.

Не насилвайте да довършва. При отказ от позната храна можете да я предложите отново друг ден. Ако храненето е трайно затруднено или имате притеснения за растежа, обсъдете ги с педиатъра.

Детето трябва да се храни седнало и под постоянен надзор, без да ходи или играе с храна в устата.

Кога да обсъдите развитието с педиатъра

Потърсете съвет, ако към 18 месеца детето не ходи самостоятелно, не посочва, за да сподели интерес, не опитва да използва думи освен „мама“ и „тате“ или не следва проста едностъпкова инструкция. Не отлагайте консултация и при загуба на вече придобито умение. Тези наблюдения не поставят диагноза. Те помагат да се прецени дали е необходима допълнителна оценка или подкрепа.

В ежедневието оставяйте време детето да довърши малкия си опит: да постави кубчето, да подаде ръка за ръкава или да загребе с лъжицата. Помагайте, когато има нужда, и му показвайте, че може да потърси подкрепа, без да губи възможността да действа само.

Детето от 19 до 24 месеца: повече думи, самостоятелност и силни емоции