Как съня на детето влияе на търпението на майката?

Сутрин е. През нощта си се събудила няколко пъти, защото детето ти не спи добре нощем. Буди се на всеки два часа и има нужда от твоята помощ, за да заспи отново. Това за теб означава непълноценен сън цяла нощ, всяка нощ от седмици насам. Всяка сутрин се събуждаш в лошо настроение и се чудиш защо е така. Чувстваш се напрегната непрекъснато и усещаш, че дори и най-малкото нещо, което детето прави те изнервя още повече. Още не е станало обяд и търпението ти вече е свършило. Питаш се – защо пак, защо това дете непрекъснато прави неща, с които да ме изнервя?

Истината е, че детето не е виновно.

Виновна е умората. Не умората от една лоша нощ, а онази, която се трупа седмици наред. Невъзможността тялото и нервната ни система да си починат имат огромна роля върху нашето настроение и търпение. За съжаление обаче в нашето общество все още стои разбирането, че “майка лесно не се става”. Затова много от нас приемат “съдбата си”. Смятат състоянието си за напълно нормално. Така спираме да забелязваме умората. И вместо да си дадем малко почивка, за да презаредим ние продължаваме да се затрупваме със задачи.

Родителската умора и как влияе на връзката с децата

Какво прави недоспиването с нервната ти система?

Тялото остава в постоянен режим на готовност и не може да се отпусне напълно. Затова усещаш напрежение и колкото повече денят напредва, толкова по-нисък е прагът ти на търпимост. Така на пръв поглед дребните неща от деня ти, изглеждат огромни. Нека вземем за пример разлята вода на масата. Ако си се наспала и това се случи сутрин, вероятно ще реагираш спокойно. Ще помолиш детето да внимава и заедно ще почистите. Но ако сцената се разиграе след тежка нощ, в която си ставала няколко пъти, ще реагираш доста по-остро. Защото търпението не е черта на характера, а резерв, за който да се грижим.

Защо обвиняваме детето?

В дните, в които напрежението се е натрупало обикновено най-малко обръщаме внимание на себе си, защото се вглъбяваме в купищата задачи, които имаме да свършим. А децата са деца. Правят пакости, палави са, скачат и викат. Когато прагът ни на търпение е паднал, смятаме че детето ни прави на пук. Но детето не е станало по-непослушно. Нашият праг е паднал. Същото поведение в ден, в който сме наспани, би ни изглеждало съвсем нормално.

Кръгът на изтощението

Когато майката не успее да се наспи денят й започва напрегнат. Организмът й е в състояние на постоянна готовност. Когато самата тя не успява да регулира емоциите си, несъзнателно предава това и на детето си. И през погледа на майката изглежда като “то ме дразни и затова съм изнервена и му крещя”. Истината обаче е точно обратното. Детето има нужда от спокоен възрастен до него, който да му помогне да регулира бушуващите емоции. И когато този възрастен не е спокоен, той няма как да помогне на детето да се справи. От тук се завърта и кръгът на напрежението. Детето усеща напрежението и не може да се успокои. Затова търси внимание по единствения начин, който знае: с още повече викане, пакости и съпротива. А това изнервя майката още повече.

Как да прекъснеш кръга?

На първо място обърни внимание на съня на детето. Ако то не се буди нощем или се буди, но няма нужда от твоята помощ, ти ще си отпочинала на следващия ден. В голяма част от случаите на фрагментиран нощен сън при децата, оптимизирането на режима и/или начина на заспиване ще доведат до спокойни нощи. Както за детето, така и за майката.

Паралелно със съня на детето, можеш да прилагаш и някои от следните методи:

• Не поемай сама цялата тежка нощ на детето. Поговори с партньора си да разделите грижите за детето през нощта на половина. Например до 2 часа става той и след това ти се грижиш за детето.
• Открадни си малко време за почивка през деня. Ако детето ти може да се заиграе само за 10-15 минути, използвай ги. Подремни поне малко.
• Опитай се да разпознаеш сигнала навреме. Когато усетиш, че раздразнението се надига, спри и се запитай: „От какво АЗ имам нужда сега – сън, храна, тишина?“ Как бих реагирала на постъпките на децата, ако бях спокойна?”. Когато разпознаем нуждата си навреме, често успяваме да прекъснем напрежението. Още преди да сме избухнали.
• В дните, когато си много уморена и няма как да откраднеш време за себе си, свали изискванията. Не се бори за всяко дребно нещо. Не си поставяй големи задачи за днес. Това поне малко ще намали напрежението ти. Или поне няма да го засили.

Как минимализмът спаси майчинството ми

Когато все пак избухнеш

Напълно нормално е понякога да избухваме, макар вече да сме осъзнали, че децата не са причината. Ние не сме машини, на които се задават команди и се очаква да ги изпълняваме безгрешно. Хора сме. И като такива имаме чувства и емоции, които понякога са по-големи отколкото можем да понесем. Затова когато все пак избухнеш, не се обвинявай. Обърни се към детето: “Съжалявам, че ти се скарах! Мама е уморена, не си виновен ти, просто имам нужда от малко почивка. ”. Тези думи са по-важни отколкото старанието ни да не избухваме. Те учат детето, че възрастните също грешат. И че не е срамно да се извиниш. И по този начин връзката ви става още по-силна.

Една малка стъпка за утре

Следващият път когато усетиш, че си на ръба, спри за секунда и се запитай: “Какво ми трябва на МЕН точно сега?”. Няма да стане от първия път. Но с всеки следващ ще разпознаваш нуждите си все по-рано.Грижата за себе си не е егоизъм, а необходимост, за да можеш да имаш сили и търпение да дадеш най-доброто на семейството си. И ти заслужаваш да си отпочинала. Не само заради тях, а заради себе си.

Ако все пак ти е трудно – не е нужно да се справяш сама! Потърси специалист, за да ти помогне.

Автор: Цветелина Димова, консултант по детски сън и съзнателно родителство

5 мита за детския сън