4-те най-добри начина да отгледате деца със социална интелигентност

От всички умения, които окуражаваме децата ни да равиват, социалната интелигентност може да се окаже най-важното, за да имат те щастлив и удовлетворяващ живот. Тя също е и онзи аспект от развитието на децата, върху който родителите имат най-голямо влияние и е важно ние да сме наясно с това, защото всяка наша дума, движение и жест биват изучавани… Ние сме тези под микроскопа, давайки пример с всичко, което правим и казваме. И със сигурност това е възможно най-добрата мотивация да бъдем най-хубавата, социално адаптивна версия на себе си и да излекуваме старите си рани, като започнем да го правим по-добре, отколкото това е било правено за нас.

Магда Гербер учи на някои практики, които създават здрава основа за социална интелигентност в ранните детски години…

1. Не чакайте, за да започнете да комуникирате.

Започнете двупосочна, персонална връзка със своето дете веднага, след като то се е родило. Говорете с уважение. Не омаловажавайте и не говорете със снизхождение. Когато говорим на бебетата си, те учат езика, така че ние трябва да моделираме езика, който искаме нашето дете да научи.

Бебета са способни да общуват и разбират много преди да започнат да казват разпознаваеми думи. Казвайте на новороденото си, че ще го вземете или пък ще го сложите да седне, дори и да ви се струва малко странно да говорите на някой, който не може да ви отговори (или дори да покаже, че ви разбира). Скоро то ще може. Ако задавате на бебето въпроси, то ще започне да търси начини да ви отговори. Веднъж след като започнете този навик, повече няма да искате да спрете да се отнасяте към детето си по този начин. И след година-две вие ще откриете, че то е било с вас през цялото време.

Давайте на бебето момент да осмисли думите ви.

Наблюдавайте го, така че да можете да видите готовността му то на свой ред да комуникира с вас. Да казвате на бебето си колко го обожавате е чудесно, но показвайте любовта си, като споделяте подробности за неговия живот, които то иска да чуе. Казвайте му какво се случва сега и какво ще стане след малко. Поканете го да участва при сменянето на памперса, къпането и храненето и да си взаимодейства с вас, доколкото е възможно. Ще се учудите от това колко ясно може да общува то, ако отворите вратата.

Отделете момент да го погледнете и чуете, преди да предположите от какво се нуждае, дори и когато плаче. То трябва да знае, че неговите усилия да комуникира са забелязани и приети и че вие се стараете да го разберете.

2. Бъдете модел за подражание

Възпитавайте искрено, отворено и директно общуване. Бъдете първият, който ще признае: „Извинявай, направих грешка“ (дори и с бебетата). Бъдете търпелив, внимателен слушател. Ако се карате с някого пред детето ви, опитайте се да решите спора по елегантен начин… или поне го решете. След това с прости думи признайте пред детето си какво се е случило, особено ако то изглежда разтрвожено. Възпитайте търпение, прошка, споделяне, емпатия – социалните черти, които искате за детето си.

Когато е подходящо, споделяйте своите чувства („Чувствам се зле, за това, че дядо е болен“). Децата усещат, когато нещо ни тревожи, и оценяват, когато внесем разяснение.

Окуражавайте децата да разбират своите чувства, не като предположите: „Този шум те уплаши, нали?“ (защото може и да не сте съвсем точни), а по-скоро попитайте: „Добре ли си? Изглеждаш ми разстроен. Нарани ли се?“.

3. Представяйте нещата реално

Когато осъзнаем, че ние сме изключително силни модели за подражание за нашите деца, е лесно да разберем, че техниките за възпитание, които включват разсейване, трикове, игри, награди и наказания, не изострят социалната интелигентност. Вместо това, тези методи насърчават децата да правят това, което и ние правим. Да избягваме конфронтация, да бъдем неискрени когато се усмихваме или играем игри, когато сме раздразнени, да манипулираме (макар и любезно), за да имаме контрол. Да се срамуваме и (в случаите на пляскане) да нараняваме онези, с които сме в конфликт, вместо да бъдем директни, ясни, честни, мили и да се държим с уважение.

Уроците, които се опитваме да насаждаме, независимо от това какви методи използваме или колко ефективни могат да изглеждат тези методи, винаги ще бъдат повлияни от нашето поведение във всеки един момент. Аудиторията ни ни слуша.

Освен това, нуждата на децата да развиват здравословни социални умения се подкопава, когато ние сме манипулативни, неискрени, засрамващи ги или наказващи ги. Когато децата ни пораснат, дълбоко в себе си те ще чувстват, че начинът, по който сме се отнасяли към тях, ще бъде най-доброто, което те ще очакват или ще вярват, че заслужават.

4. Осигурете възможности за практика, практика, практика

Отнема много време, за да се научат тънкостите при социалното общуване. Повечето от нас прекарват живота си, като ги научават, но никога не ги усъвършенстват. Така че дайте на бебето си преднина, като му позволявате да общува с връстниците си, доколкото е възможно и, разбира се, безопасно. Бебата се очароват едни от други и са готови да започнат да учат едни за други само на възраст от няколко месеца.

Децата научават социалните умения съвсем естествено, когато ние изоставим предварителните си концепции за игра, когато подкрепяме, но не намесваме, когато наблюдаваме отблизо и с внимание.

Също както самостоятелната игра на нашето бебе може да ни изглежда странна, така и взаимодействията между малки деца рядко изглеждат като да играят заедно.

Но опитайте се да си представите начини, при които бебетата могат да играят заедно… няма много такива. Те обикновено играят, като се докосват едно друго, взимат играчки или (по-рядко) си дават играчки (независимо дали другото дете ги иска или не) или пък имитират нещо. Имитирането, освен ако не е съпроводено с плач, обикновено не тревожи родителите, но първите две неща да.

Внимателното наблюдение е изключително важно за това да разбираме кога и как да се намесваме по елегантен начин, така че да не нараняваме децата и да не прекъсваме и обезсърчаваме общуването им.

Ето един много кратък пример за социално общуване, който не изглежда много добър на възрастните, но, вярвате или не, е пример за игра и взаимно учене между новородени:

Докато малките деца порастват, между тях обикновено ще се има повече конфликти. Да позволявате децата да преживяват и разрешават тези конфликти обаче е много добър начин за тях да се научат на социална интелигентност. Можете да кажете: „И двамата се опитвате да държите мечето“, като в същото време предотвратите удряне или бутане и кажете: „Няма да ти позволя да удариш“. Това да се назовават всички чувства по време на и след конфликта помага на децата да се успокоят и засилва емпатията, като в същото време ги окуажава да разбират и назовават правилно своите собствени чувства.

Ето и още едно видео, което демонстрира възможностите на две малки деца да разрешават конфликти:

Запомнете, че дори когато децата са фокусирани едно върху друго, те не престават да попиват нашия собствен пример на поведение (не, никога нямаме почивка от това). Например, действия, които не са мили, докато ние му казваме: „Бъди мил!“, няма по никакъв начин да го докоснат.

Чрез наблюдение ние забелязваме, че докато децата порастват и им игрите им еволюират, те понякога имат нужда от съдействие, дори и когато не са в опасност от това да бъдат наранени. Малко по-големите деца може да вземат играчките на другите или да им прекъсват игрите като знак за възрастните, че те самите имат нужда от нашата помощ. В този случай е най-добре да ги спрем меко и внимателно, но решително. „Моли използваше това. Няма да ти позволя да го вземеш. Моля те, изчакай, докато тя приключи.“. Тогава, ако детето плаче, му кажете: „Знам, че искаше да използваш това и Моли каза не. Това е разстройващо“.

Често децата ще дадат израз на насъбрали се чувства, когато зададем този тип граници. Окуражавайте ги и им дайте дължимото признание.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Десислава Стаменова!