Не разглезвайте децата си

Разбира се, че всеки иска да направи децата си щастливи. Но освен това се стремим да отгледаме бъдещи възрастни, които да са благодарни и ценящи.

Кристина Али признава, че синът й, Исак, 7 год., е разглезен. И тя много добре знае защо – когато Исак бил в детска градина, Али, която живее в гр. Купърстаун, Пенсилвания, прекарвала цялото си време в университета и едновременно с това се грижела и за своите близнаци в пети клас. На ръба на силите си тя постепенно започнала да задоволява всяка прищявка на Исак в стремежа си да избегне неговите неизменни гневни изблици. Но поведението му може да бъде и извън контрол. „В магазина винаги трябва да му купя малка количка или започва да мрънка и крещи. Вкъщи му приготвяме храна отделно от тази на останалите”, допълва тя. Резултатът е, че Исак е свръхразглезен и егоцентричен, а Али чувства, че вината е нейна. „Сега осъзнавам, че не е трябвало да се поддавам толкова често, но просто бях уморена и се опитвах да съхраня здравия си разум”, казва тя.

Родителите обикновено се предават поради ред добри намерения. Обичаме да угаждаме на децата си и да създаваме щастливи спомени. Иска ни се ходенето на пазар, както и посещаването на заведения за хранене да е приятно и спокойно. Освен това, отстъпването е много по-лесно от това да кажеш „Не”. Много майки и бащи се чувстват виновни заради времето, което прекарват далеч от децата си дали заради работа, куп задачи или (не дай боже) възможността да прекарат време с други възрастни. Напълно разбираемо е: „Когато разполагаш с едва няколко часа на ден да бъдеш с децата си, не искаш да развалиш всичко”, обяснява доц. д-р Луис Лихтман, автор на „Практическо ръководство за отглеждане на самостоятелни и грижовни деца“.

Въпреки че няма нищо лошо в това понякога да купувате малка играчка на детето си  по време на пазар или да го заведете в зоологическата градина за награда, съществува риск да отгледате глезльо, ако постъпвате така в отговор на непрестанното мрънкане. Вашата задача е да подкрепяте доброто, а не лошото поведение.

Но твърде често нещата не се случват по този начин. В проучване, проведено от сайта „Parents”, 42% от читателите признават, че детето им е разглезено, а 80%  смятат, че разглезването сега ще има своите последици в дългосрочен план. „Правите на децата си огромна мечешка услуга, ако ги оставите да си мислят, че светът се върти около тях”, твърди д-р Лихтман. Ако детето Ви се чувства вечно привилегировано, все още не е късно да промените това с помощта на следните тактики.

Избягвайте да се извинявате за разочарованията

„Съжалявам” има своето място в семейния живот, когато, например, си позволите да се разгневите или без да искате изхвърлите ценна рисунка на детето си. Но не е нужно да съжалявате, ако не можете да си позволите да му купите скъпи ботушки или се налага да отмените разходката в парка, защото трябва да приготвите вечеря. Полезно е да покажете съпричастност към разочарованието тъй като това е знак, че уважавате чувствата на детето. Просто не задълбавайте върху причините („Знам, че си натъжен, защото не можем да отидем в парка, но днес нямаме време; ще отидем друг път.”) „Да помогнем на детето да приеме, че не може да получава всичко, което иска е важен житейски урок”, отбелязва психологът д-р Карън Ръскин, семеен терапевт в гр. Шарън, Масачузетс. (В този смисъл, ако сте обещали разходка, просто изразете съжаление, че се налага промяна в плана.) Ако шестгодишното Ви дете все още настоява да получи ботушките, отвърнете с нещо от типа на: „Да, наистина са страхотни. Искаш ли да ги платим заедно? Ето толкова мога да отделя за тях, а ти ще спестиш за останалата част.“ Това дава известна свобода на избор и детето получава урок, че трябва да спечели специалните неща, а не просто да му се дават.

Не подлагайте на обсъждане правилата вкъщи

Ако зависеше от синовете ни Даниел, 9 г. и Джеймс, 7 г., никога нямаше да ходим на църква. Вместо да обсъждаме защо го правим, просто заявявам: „Това е което правим като семейство.“ Безкрайното мрънкане е безсмислено тъй като резултатът е ясен. Освен това, не ми се иска момчетата да оспорват и други домашни правила като носенето на каска за велосипед или разчистването на масата след закуска. „Децата Ви имат право да се разочароват или разстройват, когато не стане на тяхната, но не бива да ги въвличате в спорове”, казва Ейми МакКрийди, автор на „Ако се наложи да повторя още веднъж…Революционната програма, чрез която да накарате децата си да слушат без молене, напомняне или викане”.

Контролирайте изблиците на гняв

Неведнъж Мери Остин от гр. Линкълн, Небраска е трябвало да препуска по коридора с бебешки стоки в магазина, за да вземе спешно залъгалки и да ги даде на дъщерите си, за да спрат да викат. За Остин тази покупка е лесен начин да си позволи да продължи с пазаруването спокойно. Но цената се оказва висока – научила Канди, тогава на 4 г. и Макали, тогава на 3 г., че плачейки, те получават каквото пожелаят.

Няма родител, който да обича да слуша нервни изблици било то на дете, което не иска да си тръгне от площадката или осемгодишен, който затръшва вратата, защото му е отказан мобилен телефон. Но отстъпването е далеч по-лошо. Главната причина детето да продължи да се тръшка е, че това му носи успех. Не обръщайте внимание на това поведение и то ще престане … в крайна сметка. Ако сте вкъщи, просто игнорирайте (стига детето да не е в опасност да нарани себе си или друг), предлага МакКрийди. Докато сте навън, се налага да станете свидетел на изблика на детето си, но ако обърнете прекалено голямо внимание на това поведение, гарантирано то ще се повтори. Вместо това, просто го заведете в колата, където може да приключи, както Остин се е научила да постъпва. Когато децата осъзнаят, че не могат да ви манипулират с подобни сцени, много по-малко вероятно е да опитат отново в бъдеще.

Научете децата си на изгубеното изкуство на търпението

Разглезените деца се чувстват привилегировани не само да получават всичко, което пожелаят, но и точно на мига. Живеем в свят на тъч скрийнове с мигновено удовлетворяване на желанията. Можем да се свържем с всеки чрез текстово съобщение в рамките на секунди. Почти всеки въпрос намира отговор в Google търсачката. Благодарение на Skype детето може да види  баба си по всяко време. Тези технологии карат децата да развиват нереалистични очаквания, че могат да получават каквото и когато поискат, казва д-р Ръскин. (Една от причините за това може да бъде, ако Ви виждат да се изнервяте на бавно зареждаща страница или текст.) И тъй като много от техните молби – за стикери, колекционерски вещи, лакомства – са лесен начин да ги накарате да се усмихнат, ние казваме „Да” по-често , отколкото трябва. Но това няма да помогне да научим детето да е търпеливо или разумно.

Отказът или поне отлагането на угаждането ще спомогне детето да развие самодисциплина и умението да цени повече това, което получава. Д-р Лихтман си спомня как в годината, в която започнал да дава джобни пари на петгодишната си дъщеря, не й купил балон от панаира. „Казах й, че ако наистина иска, може да си купи със свои пари.” Накрая тя си купила нещо друго.

Особено важно е да учим децата си на въздържание и чрез личния пример. Постарайте се да ви виждат, че и вие чакате за нещо, което искате. Ако видите чифт дънки, които решавате, че няма да си купите, обяснете на детето защо – „Добре ми стоят, но и на старите ми дънки им няма нищо” или „Ще изчакам разпродажбите”.

Осигурете насърчаване, а не подаръци

Моят син Даниел далеч не е най-добрият футболист в отбора. Наслаждава се на приятелствата и хапването след тренировка толкова, колкото и на играта. Затова, когато асистира за гол миналия сезон, едва не му купих нещо специално, за да отбележим случая. Радвам се, че не направих тази грешка. Той получи огромна отплата, четейки за „невероятния пас за гол на Даниел през второто полувреме” в седмичния мейл с новини от треньора. Дете, което получава награда за всяко малко постижение, започва да губи естествената мотивация да бъде първо, твърди МакКрийди. Похвала от типа „Здравата се труди върху подаването и днес си пролича в мача” ще остане в съзнанието на детето много по-дълго и ще увеличи неговата мотивация. Няма нищо лошо в това да признаете постижението на детето си, че е построило кула от конструктор или че има добра бележка в училище. Оставете го да избере любимото си място за вечеря или да се порадва на мелба със своите приятели – това няма да го разглези щом го наричате празник, а не награда. Обещавам ви.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Таня Бившева!