Креативно мислене

Представи си, че си гладен и всичко, с което разполагаш у дома, са кокос, ориз и яйце. Ако нямаш представа какво да направиш и изобщо не мислиш креативно, най-вероятно ще изядеш яйцето сурово заедно с несготвения ориз, докато се взираш в кокоса. Ако обаче си спомниш как баща ти чупи кокос и как майка ти вари ориз, твоят мозък може да свърже “точките” и да му хрумне нова креативна идея.  Ще сготвиш ориза в кокосова вода, след което ще изпържиш с тях яйцето и ще добавиш кокосови стърготини. Воала! “Наслади се на ястието си!”  

Креативността е нашата способност да погледнем даден проблем и да измислим добро решение за разрешаването му. Когато я разбираме по този начин, осъзнаваме, че креативността няма нищо общо с конкретен предмет, работа или какво учим. Има креативни изобретатели и хора на изкуството, но също така съществуват много креативни чистачи и учители. Хората, на чиято изобретателност се възхищаваме, често просто съчетават различни идеи по прекрасен нов начин и ги правят успешни и продаваеми.    

Всички сме креативни, но се различаваме по начина, както и по степента, до която сме такива. Майкъл Киртън създава Теория на Адаптивност-Изобретателност. Той вярва, че когато се сблъскаме с проблеми ние сме или по-адаптивни, или по-изобретателни.  Хора, които са по-адаптивно-креативни се опитват да направят нещата по-добре, а тези, които са по-иновативно-креативни, се стараят да ги направят различно.  За да разрешат даден казус – да речем този с миризливата котешка тоалетна, двата типа ще използват различен подход. 

По-адаптивните ще потърсят решението вътре в самата тоалетна Може би ще опитат да създадат по-функционална такава като разгледат нейните химични свойства, после увеличат размера на частиците вътре и накрая добавят приятен тропически аромат. От своя страна, иновативно-креативните мислят извън самата кутия. Тяхното решение вероятно ще са котешки памперси, училища за котешки маниери или робокотка. 

Разликите обаче не се изчерпват с това. Психологът Дж. П. Гилфорд и някои негови колеги твърдят, че съществуват дивергентно и конвергентно мислене. Дивергентно мислещите са по-добри в генерирането на много идеи, когато видят проблем. Конвергентно разсъждаващите виждат всички детайли и са по-успешни в стесняването на опциите. По тази причина разнородните екипи обикновено са най-ефективни в решаването на казуси. Дивергентно мислещите могат да изредят много идеи, а конвергентните – да отсеят най-добрата. Резултатът е много по-добър, отколкото ако всеки работи самостоятелно.   

Експеримент, включващ две групи студенти, в който трябва да се разкрие мистериозно убийство, показва как работи творческото разнообразие. Група А се състояла от хора с еднакъв произход, докато в група Б към сходните участници бил прибавен и един непознат. Студентите от група А се чувствали чудесно по време на процеса и смятали, че са работили изключително добре заедно. Тези в група Б не харесали факта, че сред тях има и чужд човек, но решили загадката два пъти по-бързо и спечелили състезанието. Изследователите заключили, че непознатият прибавил нова перспектива, която накарала цялата група да мисли по-усилено, да внимава повече да не си вади прибързани заключения и да не стане жертва на груповото мислене. Резултатът бил по-интелигентен процес за решаване на казуса.

Ако искаме да станем по-креативни, първо трябва да си изградим “колекция” от знания и спомени, като е най-добре това да се случи чрез търсене на нови преживявания. Само така можем да увеличим броя “точки”, които после мозъкът ни да свърже. Клейтън Кристенсен от Харвардското бизнес училище препоръчва родителите да поправят сами нещата у дома. Така децата ще научат, че проблемите могат да се решават от самите нас по различни начини. Джак Матсън, професор по креативност в Щатския университет на Пенсилвания, препоръчва да се облечем за провал. Това ни дава различна перспектива и способността да влезем в нови роли. Марк Шуин, основател на MinuteVideos, предлага да се упражняваме да казваме “Да!”, защото всяко “да” ни отваря вратата към ново преживяване. Би ли ми помогнал? Искаш ли да опиташ моя сладолед? Мога ли да говоря с теб? Да! Да! Да!  

Ние препоръчваме всеки ден да правиш по едно нещо, което никога не си опитвал преди, в продължение на поне седмица (а защо не и месец?). Обади се на странната си леля, поговори с непознат, яж с лявата ръка или пък си вземи леденостуден душ. Всяка вечер записвай какво си правил и на какво те е научило то. Започни веднага с първото ново нещо и сподели в коментарите отдолу преживяването си.  

Източник. Благодарим за доброволния превод на Катерина Попова!