Как да се справим със страховете си като родител

Автор: Калбие Ходжева, акредитиран коуч

„На страха очите са големи“ – гласи народната поговорка. В състояние на безпокойство сме склонни да преувеличаваме опасността или да я виждате там, където не съществува. Паниката изкривява реалността.

Кои са причините за родителските страхове

Всичко, което до момента носеше сигурност и спокойствие, през 2020 г. се промени. Това е съпроводено с много тревоги. Нормално е! Важното е да не ги предаваме на децата си!

Промяната и несигурността провокираха различни страхове като загриженост за здравето на цялото семейство, опасения за образованието на подрастващите, намаляване на доходите, ограничаване на пътуванията, риск от загуба на работа.

Към тях добавете и притесненията, свързани с децата:

• Как да ограничим времето за телефон, таблет, лаптоп;
• Как да мотивираме тинейджъра да учи, да полага повече усилия, да има по-добър успех;
• Как да развиваме умения за бъдещето.

Важна е дозата

Страхът и гневът могат да бъдат полезни. Те сигнализират за нередност, държат ни нащрек. Ако преминем мярката обаче, ефектът ще е обратен – ще сме твърде тревожни и прекалено мнителни, ще позволим на безпокойството да определя живота ни.

Да помним, че не можем да контролираме външните обстоятелства, но можем да избираме реакциите си.

Обърнете внимание какво зависи от вас в дадения момент. Наблюдавайте се, осъзнавайте какво се случва, отбелязвайте, когато постоянно въртите в ума си едни и същи негативни мисли, сменяйте нагласата, искайте подкрепа.

Когато имате съмнения и притеснения, си задавайте следните въпроси – те ще ви помогнат да излезете от състоянието на ступор:

• Защо изпитвам страх в момента? Каква е целта на този страх?
• На какво ми подсказва, че трябва да обърна внимание? Какво трябва да чуя?
• Какво трябва да предвидя?

Всяка тревога идва с някакви ползи за вас. Големият въпрос е: „Как да запазите ползите, като в същото време пуснете страха.“

Когато имате безпокойство и уплах, помнете, че първите и най-големи опоненти са в главата ви. Сменете гледната точка.

Как да реагираме по друг начин

Приемете негативните емоции и чувства, изживейте ги, но не им позволявайте да ви водят и прецакват отношенията ви с вас самите, с близките, с детето ви.

Не бъдете толкова самокритични, не се оставяйте да се прокрадва усещането за вина и гузна съвест, че не възпитавате правилно децата си. Дайте си признание на усилията. Поздравете се за малките неща, които правите.

Планирайте време за вас, за почивка, за зареждане. Не се нагърбвайте с непосилни отговорности.

Избирайте внимателно средата си. Ако сте заобиколени от хора, изпълнени с всякакви страхове, започвате да се поддавате и неусетно това се отразява на качеството ви на живот.

Потърсете помощ. Не чакайте да стане късно, независимо дали е свързано с вашите тревоги или тези на близките ви – погрижете се. Когато ви е трудно, се обърнете към специалист. Всеки има нужда от помощ и подкрепа, за да даде наистина най-доброто на детето си, без да забравя себе си.

На какво да обърнете внимание

Осъзнатост по отношение на тялото

Страховете ви пречат да дишате пълноценно, свивате се и тялото функционира на минимален капацитет от възможностите си – това се отнася както за вас, така и за децата ви. Затова осъзнато трябва да предприемете действия за връщане на баланса по начин, по който тялото да възстанови нормалното си функциониране. За всеки това се случва по различен начин – медитация, йога, спорт, изкуство и др.

Приемане и изразяване на емоциите

Оплакването може да бъде здравословно. Заявявате какво не ви харесва, от какво имате нужда и какво искате да се промени.

Децата ще копират от вас отношението и нагласата, че всяка емоция и негативно чувство си имат своето място и положително намерение. Приемете спокойно всичко, което чувствате, когато ви е страх. Важното е да знаете как да се справите с него.

5 насоки за справяне със страховете

1. Не се поддавайте на паниката. Чуйте за какво е тук, на какво иска да обърнете внимание, предприемете действия и не позволявайте да ви пречи. Наблюдавайте своите мисли, емоции и модели на поведение – само ако ги познавате, може да промените тези, които ви спъват.

2. Дистанцирайте се от шума, от негативните новини. Вижте какво е във ваш контрол – управлявайте мислите и нагласата си. Например: събуждате се и пускате новините – това е ужасно. Или се събуждате и проверявате социалните си медии. Проверявате си имейла, където ви чакат задачи, които свързвате със стрес. Вместо това започнете деня си с положителни действия, които хранят ума, тялото и душата ви – за всеки те са различни – музика, книга, медитация, спорт, разходка, – каквото работи за вас. Или пък се събудете 15 минути по-рано, за да не бързате и да не сте припрени. Тези 15 минути могат да променят деня ви – да се посмеете с децата, да си отделите 5 минути спокойствие. Това ви позволява да правите съзнателни избори, вместо да гасите пожари.

3. Подлагайте на съмнение всичко, което чувате, и не се поддавайте на внушения. Внимавайте какво пускате в главата си!

4. Търсете вдъхновяващите истории, не плашещите. Примерите, които показват, че тревогите отстъпват, когато вярваме, когато действаме, когато се подкрепяме, когато създаваме.

5. Сменете нагласата, с която възприемате плашещите ситуации. Не можете да променяте ситуациите и хората, но можете да променяте нагласата си към случващото се.

Време е в тези предизвикателни времена да водите с примера си. Повече от всякога децата ви разчитат на вас. Помогнете им да минат през промяната и несигурността с по-малко безпокойство и повече вяра в себе си и възможностите си.

Вместо през страха погледнете на детето си и на ситуациите, които ви плашат, през любовта и наблюдавайте какво се променя, какво е по-различно.

Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.

Материалът е част от Дни на емоционалната интелигентност, които се проведоха с подкрепата на Бочко,Reach For Change България и Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.