7 типа труден детски характер

Без етикети
Още в началото правим уговорката, че в никакъв случай не трябва да поставяме етикети на децата. В статията ще използваме това назоваване на седемте типа трудни детски характери само за схематичност и яснота. Етикетите са вредни, опасни, дори разрушителни, защото веднъж получило такъв, детето влиза в съответната роля и се завъртаме в омагьосан кръг.
Формиране на характер
Знаете ли защо са толкова важни първите седем години? Защото детето се ражда едва с 20% от характера си, останалите 80% се формират до тази възраст. И добрата (или лошата – зависи от гледната точка) новина е, че ние като родители можем да влияем върху този процес.
Затова, е добре да знаем как да говорим с детето си, как да адаптираме поведението и комуникацията си спрямо характера му и какви всъщност са причините, довели до т.нар. труден детски характер.
Всички сме виждали онази картинка с айсберга. И дори да е било в различен контекст, посланието е същото: винаги виждаме само върха, а за да разберем какво се крие под повърхността, се изискват по-сериозни умения и на първо място внимание.
Над повърхността са реакциите и действията на детето. Те са видими, осезаеми, затова върху тях сме в състояние да нанасяме корекции. На самата граница са нуждите и потребностите на детето и е много важно дали и доколко успяваме да ги различим и дефинираме, защото преминавайки през навиците на всекидневно ниво се озоваваме дълбоко насред вярванията и убежденията. Върху тях промени е много трудно да се правят и така неусетно стигаме до детския характер.
Да, правилно разбрахте, ние наистина участваме активно във формирането на чертите му чрез това, което позволяваме да се повтаря като действия при детето до затвърждаването му в траен навик.
Защо детето се лигави?
Детето се лигави най-често защото има повишена потребност от оценка, внимание и любов. Този тип поведение може да компенсира и неувереност, несръчност, физическа слабост или пълнота, липса на умения, липса на качества, неспособност за сприятеляване. Детето се лигави, защото знае, че така винаги ще привлече внимание и ще получи отношение, независимо от знака – положителен или отрицателен.
Защо детето се инати?
Детето се инати на първо място защото е налице някакъв конфликт, който то не може да разреши само. Когато не може да се пренастрои и да промени позицията си, когато има някаква принуда. Важно е да се има предвид, че инатът е и необходима фаза в развитието, тъй като е свързан с умения за отстояване. Инатът може да е полезен и защото чрез него се изкарват навън негативните чувства. Той винаги е насочен към ограничението или изискването, които детето отхвърля. Запомнете това: инатът не е насочен персонално към вас.
Защо детето плаче?
Различни могат да бъдат причините детето да плаче. И тук не говорим за натъжаване, а за изграден вече тип поведение, за навик. Детето плаче не само защото е много емоционално, а и защото е разбрало, че така по-лесно получава помощ или награда. Може да плаче и защото е неуверено.
Защо детето се притеснява?
Преди да отговорим на този въпрос, ще уточним, че притеснителността е фаза в детското развитие – наблюдава се около първата, третата и седмата година. Най-често освен с повишена чувствителност е свързана и с някакъв страх. Децата 0-4 г. се страхуват от чужди хора, непознати предмети, нова обстановка, силни шумове. Децата 5-6 г. се плашат и притесняват от въображаеми неща, самота и присмех.
Този тип характер може да е в следствие на някаква или поредица от травмиращи случки в семейството – например когато родителите се карат. Детето става притеснително, ако психо-емоционалното състояние на майката не е балансирано. Връщайки се на страховете, ще добавим страх от изоставяне, страх от липса на обич, страх от наказание.
Защо детето крещи?
Колкото и да не ви се иска да го чуете/прочетете, е много вероятно детето да подражава – на вас или на някой друг възрастен в семейството. Детето крещи и за да бъде чуто, крещи от безпомощност. С крясък то иска да каже „Чуйте ме!“, когато в по-голямата част от времето е неглижирано. Този характер се изгражда и ако детето става често свидетел на бурна проява на емоции, ако живее в дом, в който се говори високо, или ако редовно попада в обстановка, в която се крещи.
Защо детето е непохватно?
Детето непохватно ли е, преди да го наречем така? Струва си да помислим върху този въпрос. И кой определя как точно изглежда непохватността при децата? Те все пак са деца, не възрастни, невъзможно е да боравят с предметите и да имат сръчността и темпото на възрастните. Затова нека не го изискваме от тях. Освен това и помежду си са различни. Още в началото споменахме, че поставим ли веднъж етикет на детето, то го приема като роля, в която трябва да се впише. Прави го и почти винаги самочувствието и самооценката му страдат.
Детето става непохватно, когато не намира подкрепа, когато не вярва в собствените си възможности. А това е пряко следствие от нашето отношение.
Защо детето манипулира?
Детето се научава да манипулира, когато е задушено от прекомерна грижа и внимание. Помислете за баба му и дядо му (без да прехвърляме отговорността, нито да търсим вина), доста често те не са в състояние да откажат нещо на внуците си. Когато е лишено от самостоятелност, детето също може да изгради такъв модел на поведение, превръщайки го в навик и в част от характера си. Другата възможна причина е детето да подражава. И не бързайте да я отхвърляте.
Как да помогнете на децата с тези различни предизвикателни характери? Как да адаптираме поведението и комуникацията си спрямо характера на детето?
Познаването на темперамента и характера на детето ни дава възможност да разбираме по-добре неговите нужди, потребности и действия. Можем да адаптираме лесно начина си на комуникация и възпитание, така че да изградим както силна и дълбока връзка по между си така и да му помогнем да израсне уверена и пълноценна личност.
Ако искаш да се запознаеш подробно с темата, ти препоръчваме ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ „ТЕМПЕРАМЕНТ И ХАРАКТЕР НА ДЕТЕТО“ с Анита Гергова? Защо е важно:
- За да научиш повече за типове темперамент според Хипократ (холерик, меланхолик, флегматик и сангвиник) с техните основни психологически особености.
- За да можеш да определиш типа темперамент на детето си и да научиш как да адаптираш поведението и комуникацията си спрямо темперамента и характера му и какви занимания и игри са полезни за дадения темперамент
- Да разбереш разликата между темперамент и характер, както и да научиш повече за следните характери: лигав, инат, ревльо, притеснителен, несръчен, крещящ, манипулиращ.




