Приказки от кувьоза
Раждане и кувьоз
Има случаи, когато веднага след раждането си бебето попада в кувьоз. Понякога това може да е за дълго, повече от ден-два, дори да продължи седмици. И ако се случи да е за дълго, може да окаже трайно въздействие върху психичния живот на човека и особено върху чувството му за сигурност. Да доведе до тревожност, панически състояния и фобии. Тоест – това е една типична травма, която може да има далеч отиващи последици.
Утробата
За да си представим утробата и начина, по който детето се чувства там, бихме могли да използваме метафората за изгубения Рай. Утробата е мястото, където сме максимално защитени; където външният свят е изцяло филтриран от тялото на майката и където сетивата не са пренатоварени, а физиологичните нужди са задоволени по най-адекватния начин.
Какво става с детето, когато след раждането му, вместо да се озове до тялото на майката и да може да суче от майчината гръд, то попада в кувьоза? Ще припомня едно изказване на Франсоаз Долто, която нарича гърдата „външна пъпна връв”. Тоест гърдата, включително познатата миризма на майчиното мляко, създава у детето усещането, че това, което е било вътре, ще продължи и навън.
И представете си какво е преживяването на първата стъпка в светлината за едно същество, което вместо на гърдата се озовава в кувьоз!
Как се отразява
Бих могъл да дам много примери за това, как се отразява понякога изтласканият спомен от кувьоза в по-зрелия живот, ако човекът е бил в него повече време. Случва се, ако детето попадне в кувьоз след задушаване от увита около врата пъпна връв с опасност за живота, после зрелият човек да не може да понася вратовръзки и стегнати яки и често да сънува, че го бесят или че се задушава.
Или още един пример: човекът е бил в кувьоза около две седмици. По-късно в зряла възраст получава панически пристъпи, когато преминава покрай остъклени затворени пространства или ако влиза в тях (например покрай остъклени ниши на стълбищни площадки или в панорамни асансьори). На въпроса ми какво е усещането му в подобна ситуация, отговаря: „Имам чувството, че съм захвърлен сам в студения Космос. Около мен няма никой и аз умирам от страх!“
Детските приказки и кувьозите
Интересна и насочваща за психотерапията информация се получава, когато терапевтът зададе въпрос за любимата детска приказка на клиента от предучилищния му период. Често децата в този период имат една много любима приказка, която възрастните трябва да им разказват до прималяване всяка вечер, понякога и по няколко пъти на ден. Всяка такава приказка е ценна следа. Защото в крайна сметка приказките имат терапевтична функция. Особено страшните приказки. Чрез тях децата успяват да преработят страховете, които са придобили вследствие на забравени травматични преживявания. Основните образи и сюжети от приказката насочват към съдържанието на травматичното събитие. Така, чрез изследване на любимите приказки, неясните тревоги и панически прристъпи на хората придобиват конкретен облик.
Най-популярната приказка, която води до догадката, че човекът е бил в кувьоз, е може би „Снежанка и седемте джуджета”. Когато питам момиче, моя клиентка, която е обичала да и повтарят тази приказка, кой е бил най-въздействащия момент от приказката, пред очите застава образът на Снежанка в стъкления ковчег, където я вижда принцът. Стъкленият ковчег на Снежанка е всъщност кувьоз. Ковчег, в който може да се живее. Ако се допитаме до въображението си, ще се досетим, че в този стъклен ковчег има и тръбички и системи, които поддържат жизнените функции на красивата Снежанка. И това младо момиче наистина беше прекарало в ковьоз първите дни от живота си.
Друга приказка, където се отразяват такива изтласкани спомени от кувьоза, е „Маша и мечокът”. В нея става дума за едно момиче Маша, което се загубва в гората. Докато търси обратния път, то попада на дървена колиба, в която живее мечок. Маша останала да живее при мечока, защото той не искал да я пусне да се върне при родителите си. Тя плачела, страдала и го молела, но мечокът само изръмжавал в отговор и не я пускал. Тогава Маша измислила една хитрост. Опекла сладки в голяма тава и сложила тавата в един сандък. Когато се прибрал мечокът, тя го помолила да занесе поне тези сладки на милите и родители, за да ги зарадва. Мечокът се съгласил, а Маша го заклела да не отваря сандъка и да не яде от сладките, защото те са само за родителите и. Дори го предупредила, че ще се покачи на едно високо дърво, за да гледа от там да не би мечокът да я измами. В последния момент хитрата Маша се пъхнала в сандъка под тавата. Така мечокът я занесъл при родителите и.
Тази приказка има и митологична дълбочина. Тук сандъкът /кувьозът/ е средството, чрез което детето успешно преминава от отвъдния свят в света на живите, на своите родители. Мечокът има силата и значението на типичните хтонични божества (божества от подземния свят) и чудовища от древните митологии. Той иска да задържи заблуденото дете в царството на мъртвите, но то успява да се измъкне.
От тези два примера разбираме, защо подобни приказки за кувьози са терапевтични. Защото имат щастлив край. Да, в началото травмата е жестока, дори смъртоносна. Стоиш в прекия или в символичния смисъл на думата в света на мъртвите. Но накрая успяваш да стигнеш до дома, където те очакват мама и татко. Или до прегръдките на любимия принц. А страшното преживяване е останало някъде далеч в миналото.
Кой не би се излекувал, когато до душата му стигне тази истина?
Автор: Людмил Стефанов, Аз и ние
Свързано по етикет
Бременност по седмици: калкулатор и етапи
5 ноември, 2026
Обезщетения при бременност и майчинство през 2026 година
21 септември, 2026
Първи симптоми на бременността и как да разберем дали сме бременни
20 септември, 2026