Как да подкрепим децата, които са твърде самокритични към себе си?

Всички деца понякога казват лоши неща за себе си. Но, когато и вътрешният им диалог е негативен, тогава той може да окаже неблагоприятно влияние върху тях.

Децата, които изискват повече от себе си, са склонни към негативен вътрешен диалог. За по-големите употребата на фрази като “Какъв съм глупак!” или “Дебела съм”, могат да бъдат начин, по който се защитават от социалния натиск. Те използват негативни фрази за себе си, преди някой друг да го направи. А децата, които са подложени на тормоз, може да започнат да вярват в обидите, които връстниците им употребяват за тях и да започнат да ги повтарят.

Докато някои деца правят това, за да получат внимание, други го правят заради липсата на умения за психическо възстановяване от неприятни ситуации. Те, също така, може и да не желаят да опитват нови или трудни неща.

Родителите следва да обърнат сериозно внимание на негативните фрази към себе си на детето, когато те зачестят и започнат да създават проблеми в училището и с приятелите. Следете също дали вашето дете не е спряло да се храни или да спи нормално, или често се преструва на болно и не желае да ходи на училище. Това могат да са признаци на депресия.

Как могат да помогнат родителите?

Изслушайте внимателно вашето дете и му покажете, че ви е грижа за чувствата му. Опитайте се да не бъдете прекалено оптимистични при разрешаването на проблема, който то ви споделя. Когато установите, че изказът ви е негативен, се коригирайте. Например, ако сте загорили някое ястие и измърморите “О, каква ужасна готвачка съм!”, се поправете. Кажете: “Всъщност съм много добра готвачка. На всеки се случва да сгреши.” Разговаряйте и с учителите на детето.

Ако то продължава да говори лошо за себе си, изглежда депресирано или има и други промени в поведението, би трябвало да се консултирате с детски психолог.

Често чуваме децата да казват лоши неща за себе си: “Толкова съм глупав!”, “Никой не ме харесва.” И, разбира се – “Дебел съм.”, “Грозен съм.” Понякога тези фрази са казани без много умисъл или пък имат за цел да успокоят детето. И често са безобидни. Но това, което експертите наричат „​​негативен вътрешен диалог“, може и да отразява нездравословната склонност на децата да мислят най-лошото за себе си. Той може да доведе до – или да бъде знак за – нещо по-сериозно.

Какво е вътрешен диалог?

Вътрешният диалог е монологът, който водим със себе си. Това може да бъде разказ за нещата, които се случват около нас, употреба на определени фрази и насоки, с които изпълняваме дадена задача.

Обикновено вътрешният диалог е доста конструктивен, но може и да не бъде такъв. Всички ние проявяваме самокритично поведение от време на време, но това не е непосредствена причина за безпокойство. Полезно е да се замислим обаче, защо децата ни омаловажават постиженията си и кога това може да породи проблем.

Обобщено мислене

Децата често правят изявления за себе си, които отразяват мислене в стил „всичко или нищо“. Такъв например е случаят, когато едно дете не се справя добре в даден футболен мач и възкликне: „Аз не ставам за футбол!“. Когато този вид обобщено мислене продължава, то може да повлияе върху цялостното възприятие на детето за себе си.

Перфекционизъм

Децата, които си поставят непостижимо високи цели, са склонни да изпадат в негативен вътрешен диалог. Тези малки перфекционисти могат да бъдат толкова самокритични към себе си, че сами да саботират усилията си за постигане на собствените си цели.

Твърде готин, за да ходи на училище

Понякога самоунизителната фраза “Ще се проваля на този изпит!” или “Толкова съм дебел!” може да бъде форма на социална защита. Особено при по-големите деца социалната среда е наистина важна. В някои социални кръгове не е подходящо да си твърде образован, а пък вманичаването по външния вид може да бъде начин за вписване в кръга на „популярните“ деца. Или, детето се опитва да „отвърне на удара“, като първо направи отрицателни изявления.

Търсене на внимание

Понякога, в опит да манипулират другите или за да привлекат вниманието, децата споделят на глас негативния си вътрешен диалог. Например, детето може да се опита да породи чувство на вина в родителите си като заявява какво ужасно дете е и как заслужава да бъде наказвано.

Липса на устойчивост

В някои случаи самокритичното мислене може да бъде индикатор за липса на устойчивост или на „издръжливост“, както го наричат ​​някои психолози. Ако детето редовно реагира на разочарованията с негативен вътрешен диалог, който не е пропорционален на конкретното неприятно събитие, това може да доведе до избягване на определена опитност, както и до липса на мотивация за упорство срещу трудностите.

Тормоз

Ако детето е обект на подигравки, то лесно може да възприеме обидите, насочени към него. Траянова, майка на 17-годишна дъщеря, разказва, че негативният вътрешен диалог на дъщеря й се появил, когато била на 13 г. “Подиграваха й се. Малко след това тя започна да вярва на всички обиди, с които я наричаха нейните съученици. Винаги твърдеше, че е отвратителна.” Дъщеря й се оплаква, че носът и устата й са твърде големи, а косата – твърде къдрава. “Много е трудно да наблюдаваш битката на детето си с тези „демони“.

Кога да се безпокоим

Вътрешният негативен диалог се проявява нормално, когато сме сами и не е причина за безпокойство. Но, той може да бъде доказателство за ниска самооценка, за трудности в обучението, за тревожност или депресия. Признаци, за които да следите:

• Негативният вътрешен диалог е постоянен и всеобхватен.
• Не се основава на действителността. Например, синът ви получава покана за игра с други деца, но продължава да се оплаква, че никой не го харесва. Или детето винаги изкарва шестици на контролните по Български език, но все още силно се притеснява, че ще се провали.
• Оказва влияние върху взаимоотношенията на детето с другите или върху работата му в училище.
• Променя хранителните навици и/или съня на детето.
• Появата на постоянни неясни оплаквания от сорта на: “Не ми е добре” при липсата на каквито и да е медицински симптоми.

Госпожа Траянова забелязала много от тези знаци в поведението на дъщеря си, тъй като негативният вътрешен диалог я довел до депресия. “Тя нехаеше за външния си вид, а после поведението й се промени и външният вид се превърна в единственото нещо, което я интересуваше. Не си пишеше домашните, отслабна и искаше да се излежава в леглото по цял ден.“

Какво могат да направят родителите, за да помогнат

Ето няколко начина, с които да „освободим“ децата си от негативния вътрешен диалог:

Слушайте и преценявайте.

Може да се изкушите да пренебрегнете момента, в който детето за пръв път изразява своите негативни чувства,но е по-добре да не отхвърляте тези видове коментари, дори ако са малко глупави или не се основават на каквато и да е действителност. Вместо това, предложете на детето безопасно място, на което да сподели притесненията си и да се опита да разбере какво се случва.

Предложете реалистичен подход.

Не се борете с негативния вътрешен диалог чрез прекалено оптимистично „положително мислене“, а подходете по-реалистично. Ако дъщеря ви заяви, че е сигурна, че никой няма да я заговори още в първия учебен ден, в новото училище, вие не трябва да казвате: “Първият ден в училище ще мине прекрасно и ти ще си намериш много нови приятели.” Вместо това, можете да предположите: “Първият ден в училище може да бъде плашещ, но, когато свикнеш най-вероятно ще си намериш приятели и ще започне да ти харесва.”

Добавете контекст.

Възрастните могат да помогнат като разговарят с децата по начин, който систематизира техния опит и предлага по-широка перспектива. Помогнете им да открият специфичния проблем, който ги притеснява или ги кара да правят тези самокритични изявления. Признайте, че едно лошо преживяване не означава, че си най-лош в нещо.

Моделирайте реалистичен и позитивен вътрешен диалог.

Опитайте се, също така, да спрете да използвате негативния вътрешен диалог и за себе си. Не се фокусирайте върху допуснатите от вас грешки и не се безпокойте за теглото си на глас. Искате да формирате позитивна самооценка у децата си. Разкажете истории от вашия собствен опит, за да се свържете с детето. Независимо дали става дума за измислен или действителен пример, вие моделирате спокойно справяне със ситуацията и по-реалистичен вътрешен диалог.

Коригирайте модела.

Когато прекъсвате своето отрицателно изявление, вие печелите ценен момент за обучение. Да кажем, че загорите нещо на печката и разочаровано извикате: “Аз съм ужасна готвачка!”. Продължете монолога пред детето си с нещо такова: “Всъщност, готвя доста добре през повечето време. Сега просто обърках рецептата, но това няма да ме спре и ще продължа да готвя и в бъдеще!”

Поддържайте връзка с училището.

Ако детето ходи на училище, се свържете с преподавателите му и проверете дали това, което чувате от него отговаря на истината. Познаването на гледна точка на учителите може да ви помогне да „наредите“ цялата картина. Този вид информация може да бъде полезна и по-късно, ако в крайна сметка се стигне до професионална преценка.

Потърсете професионална помощ.

Ако поведението е постоянно и оказва негативно влияние върху  живота на детето или ако се свързва с други обезпокоителни промени в настроенията и поведението му, то тогава е време да получите  диагностична оценка, която да ви помогне да откриете причината за проблема. Този преглед на психичното здраве може да помогне за точното определяне на случващото се и за това как да се лекува.

Източник Childmind.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова.

---