Как да обсъждаме с работодателя повече гъвкавост след майчинство?

Малко преди празниците, докато работехме по темата за кариера и родителство, реших да се обърна към моята общност и да попитам от какво имат нужда майките, връщащи се от майчинство. Въпросът беше отворен, реших да не предлагам избор от моя гледна точка, а всяка да се включи със свободен текст. Абсолютно всички отговори на 32 майки включваха думата “гъвкавост”. 24 майки посочваха и разбиране. Останалите отговори бяха разнообразни. Някои дами споделяха, че не са се осмелили да си създават или да обсъждат открито очаквания. Няколко души отговориха, че са направили голям кариерен завой, защото не е имало начин на предишната им работа да се осигури нужната гъвкавост. 

Кога и дали да се върна на работа след майчинство?

Ето основните нишки, които видях да се преплитат почти навсякъде като надежда

• Възможност за работа от вкъщи, когато детето е болно или се възстановява;
• Разбиране, че се налагат отсъствия в работно време, които можем да наваксаме по друг начин. И да не се налага да даваме дълги обяснения или да понасяме напрежение от колеги и ръководители;
• Гъвкавост в работното време, ако работата го позволява – да можем да доработваме сутрин рано или вечер, след като децата заспят;
• Доверие, че гоним резултати, а не броим минути в работно време. Особено за вече доказали се професионалисти;
• Разбиране, когато ни се налага да излизаме от работа за медицински прегледи, събития в яслата/градината или други;

През историята на две от нас – майки, които се осмеляват да търсят промяна – ми се иска да си вдъхнем точно тази надежда. И да се осмелим да търсим варианти, изгодни за нас и за работодателя.

Историята на Мая, която се осмелява да потърси вариант за частично връщане от майчинство, както тя го нарича.

Мая работи в екип на експертно ниво. В момента е във втора година в отпуск по майчинство. Има привилегията на две свободни баби, които ѝ помагат с детето. Работата ѝ липсва, готова е да се ангажира със служебни задачи, но не и да се върне на пълен работен ден. Тя се свързва с колеги, за да разбере какво се случва в организацията. И да проучи има ли как да се включи, макар и в собствен ритъм. Колегите я съветват „да си гледа детето и да не го мисли, защото ще е твърде сложно“. Въпреки това, тя събира смелост да се свърже с прекия си ръководител, който не е чувал за подобна практика и не е особено въодушевен. Той се опасява, че това ще създаде напрежение в екипа. И не вижда как може да включи Мая частично. Все пак той я насочва към отдел Човешки ресурси.

Въпреки че организацията няма открита политика да включва служители в дълъг отпуск по проекти или задачи в пикови периоди, с искането си Мая създава прецедент. С малко повече подкрепа и гъвкавост, организацията създава модел за въвличане на граждански договор чрез подизпълнител. Така отдел Човешки ресурси намират начин да запълнят организационни нужди в пикови периоди и да удовлетворят нуждата на Мая. Паралелно, Мая намира подходящо преквалификационно обучение, което може да премине онлайн по същото време. Работодателят ѝ одобрява частично финансиране и обсъждат варианти как би могла да използва тези нови умения в бъдеще.

Родителски отпуск: Искам да го продължа

Мая споделя, че са й помогнали няколко неща, за да не се отказва от идеята си:

• Имала е привилегията да разполага с близки, които имат възможност и желание да помагат с гледането на детето. Това е било огромно предимство и облекчение за Мая, която обича работата си и всичко свързано с нея ѝ е липсвало.
• Докато говорихме с Мая, тя се притесни – дали няма да я съдим, че е кариеристка, която изоставя детето си? Попитах я откъде е дошло това притеснение и след като помисли, тя сподели, че така е усетила коментарите на почти всички покрай нея… Като че ли в желанието да съчетае работа и майчинство само създава проблеми. Когато се зачуди дали взима решение от страх или от любов, тя с уверена усмивка си даде сметка, че определено е от любов. „В крайна сметка, по-добре да имам 4 часа с детето на ден, но да съм до нея с наслада и вдъхновение. Които ще си взема, ако правя още нещо значимо за мен. И в момента това е учене и работа!“
• Нейната майка (вече пенсионирана) е работила отдадено и е градила кариера. Често ѝ е разказвала как самата тя като мениджър на отдел е предлагала гъвкавост на служителите си, защото не е искала да ги загуби. Тази идея, а и самата ѝ майка, са ѝ служили като опора, за да не се отказва, докато търси вариант.

Ваня е майка на 2 породени деца. Тя нарече накратко своята история „Когато опря ножът до кокала, забравих, че се страхувам“.

„Преди да се родят децата, още като студентка, започнах работа като продавач-консултант в голям магазин за техника. Работата беше на смени, с всякакви хора, с отговорност за пари и скъпа стока. Опитах да се върна частично, докато бях бременна с второто дете, но се оказа невъзможно за мен. Чувствах се неуверена, уморена и раздразнителна. Детето ми боледуваше често, не се адаптираше в яслата. Опитах да говоря с шефката ми, която имаше вече деца-тийнейджъри и сякаш беше забравила какво е да си с малки деца. Все пак ме изслуша и се разбрахме да говоря с колегите и, ако измислим по-добра схема, тя ще е ок. Обсъдих с екипа – помолих да поемам по-кратки смени. Но на втората седмица, самата аз не успях да спазя уговорката – наложи се да влезем в болница с детето.

Дадох си сметка, че на този етап няма как да съчетавам тази работа и семейството. Затова след второто майчинство се преквалифицирах. Преместихме се и в по-малък град, за да сме близо до родителите ми. Отворихме със сестра ми салон за маникюр. С нея успяваме да се напаснем добре, дори понякога едната е с трите деца, докато другата работи. Разбирам, че извадих късмет и не всеки може да си позволи подобна промяна, но съм благодарна, че имах тази възможност.“

Ваня сподели, че е направила тази голяма промяна по няколко причини:

• Измъчвала се е и е усещала, че ще скъса връзката с детето и дори партньора си, ако нещата продължават в напрежение.
• Опитала е да намери решение в работата, усетила е подкрепа и дори разбиране. Не от всички колеги, но поне от няколко. С изненада установихме, че мъжете са били по-склонни да се поставят на нейно място. Това ѝ е дало усещане, че не се е провалила. Все пак е положила усилия и може да се довери на решението си да напусне като правилното за нея и за колегите.
• Направила е нещо, за което е мечтаела от дете, но винаги е пренебрегвала като глупаво. Под натиск от семейството, Ваня е завършила висше инженерно образование в София и не си е разрешавала да запише курсове за маникюрист. Изглеждало е като да предаде инвестицията от време за учене в университета.

А ако сега ви предстои връщане от родителски отпуск, как да подходите към темата?

1. Подготовка
   • Анализирайте политиката на фирмата относно гъвкавост, включително и законовите варианти, както и отделни прецеденти с ваши колеги.
   • Обмислете конкретни предложения, които са съобразени с вашите нужди и са реалистични за организацията.
   • Помислете как тези промени ще бъдат от полза и за работодателя.
2. Изградете доверие
   • Докажете, че сте отговорен служител, който може да управлява времето си ефективно. Например, споделете примери за успешни проекти, които сте изпълнили, дори в периоди на предизвикателства (от преди майчиството).
3. Изберете подходящо време
   • Проведете разговора след успешен проект, ако вече сте се върнали на работа. Или в момент, когато работодателят е по-отворен за обсъждане на промени.
4. Бъдете гъвкави
   • Готовността да предложите пробен период или алтернативни варианти може да увеличи шансовете за успех.

Вярвам, че гъвкавостта на работното място може да бъде постигната чрез ясна комуникация, добро планиране и взаимно доверие.

Майчинството не е пречка, а възможност да покажем, че сме не само отговорни родители, но и ценни служители. С правилния подход нашите професионални и лични нужди могат да съществуват в хармония, без компромиси и напрежение.

Ако желаете да добавите и вашата гледна точка или история, споделете в коментарите. Нуждаем се от повече примери и подкрепа, нали?

Баланс кариера и родителство | Брой 1 2025

Автор: Ели Мантовска е родител на 3 деца, обучаващ, управляващ проекти и екипи, лектор по Организационно поведение. Тя е създател на консултантска практика 5под5 и на курса Сладки думи (за проговаряне и общуване с малкото дете). Автор е на концепцията „покана за игра с книга“ към FoxBookCafe и на Подкаст за детски аудио книги „Лисиците четат“. Основател на фейсбук групата Читателски клуб Детето и ние. Кандидат-магистър по Психология на развитието, работи с родители под супервизията на д-р Лора Маркам (клиничен психолог и автор на обучения и книги „Спокойни родители – щастливи деца“ и „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“).