Коя е супер жената?

В нашето общество съществува едно неписано разбиране, че съвременната жена всъщност е супер жена. Нейната най-основна характеристика е, че тя има способността да съчетава с лекота множество роли и да изпълнява дълъг списък от разнородни задачи и задължения. 

Нереалистичен образ

За това в значителна степен допринасят социалните мрежи, които често представят естетически привлекателни, но нереалистични образи на жената, създавайки изкривени стандарти за външен вид, личен и професионален успех и емоционално състояние. В резултат много жени започват да се съмняват в собствената си стойност и да възприемат себе си през призмата на чужди, често нереалистични стандарти. Вярванията и убежденията, че нещата трябва да изглеждат по един определен начин и да покриват дадени критерии, могат да звучат така. „За да съм добра майка, трябва да …“. „За да съм успешна работеща жена трябва да…“. „За да изглеждам млада и в добра форма трябва да…“.

Външни очаквания и социални стандарти

Постепенно се активира психологическия процес на интернализиране, при който външните очаквания и социални стандарти се превръщат във вътрешни изисквания към самата себе си. Към тези изисквания постоянно се добавят нови, а когато не бъдат покрити, се появява усещане за неудовлетворение от себе си, което нараства. Вътрешният конфликт се поражда именно тогава когато личната реалност се сблъска с представите, че при супер жената всичко се случва по един почти магически начин, сякаш без усилие и без умора. 

Сравнението и социалните медии

Добрата новина е, че все по-често в общественото пространство се говори за това, че сравнението с идеализираните образи в социалните медии може да подкопае увереността и начина, по който жената възприема себе си. Особено когато тези образи се приемат като реалистичен стандарт. Но дори когато го осъзнаваме, как да спрем нещо, което вече се е загнездило не просто като вреден навик, а като вътрешна норма, по която измерваме собствената си стойност? Тук идва нуждата от време. Време за спиране, за оценка на ситуацията, за внимателно вглеждане в себе си и в онези вътрешни правила, които често приемаме за „естествени“, без да ги поставяме под въпрос.

Психологическият ефект от несъответствието между реалността и тези очаквания може да се прояви като тревожност, изтощение или чувство за вина. Преживявания, които, ако останат неизказани и необработени, имат склонността да се задълбочават и да влияят както на емоционалното, така и на физическото ни благополучие. Едно осъзнато действие може да бъде ограничаването на негативното сравняване. Осъзнато време за социални медии, филтриране на съдържание, което засилва тревожността. Но това далеч не е е достатъчно.

Как да бъдете супер майка и да имате супер кариера

Многобройните роли – как да ги съчетаем, как да приоритизираме.

В практиката си често срещам жени, които се чувстват „раздвоени“ между различните си ангажименти и роли. Работещи, майки, съпруги, дъщери, често живеят с усещането, че жонглират, но че не са достатъчно добри, или че просто не са „достатъчни“.

Ако се върнем на нашата супер жена, тя изглежда горе долу така:

• грижовна към семейството, към дома;
• поддържаща хармонията в отношенията;
• емпатична и емоционално налична;
• успешна и амбициозна в професионален план;
• силна, независима и самостоятелна;
• асертивна, но „не прекалено остра“;
• с поддържан външен вид;
• спортуваща, хранеща се здравословно и др. 

Виждаме, че в този примерен „профил“, част от характеристиките се изключват взаимно,  което пък води до объркване каква норма следваме и как изобщо се вписваме в нея със собствената си индивидуалност. Опитите на жената да изпълнява едновременно всички свои роли плюс изискванията, които ги съпровождат, се превръщат в изтощително състезание със самата себе си. Това допринася за редица негативни мисли и усещания. Негодувание, разочарование от непостигнатото, умора, която се превръща в хронично изтощение. 

Социалните роли в живота

Напрежението нараства, а трудностите се натрупват изразявайки се по следния начин: 

• постоянно вътрешно коригиране („Да не съм прекалено…“);
• хронично чувство за вина;
• трудност да се разпознае собствената умора;
• загуба на контакт със собствените потребности;
• усещане, че „каквото и да правя, не е достатъчно“.

В тази въртележка от емоции жената често се оказва сама. Макар и много жени все по-често да споделят за това в различни формати (групи за подкрепа, общности, интервюта, подкасти), остава задача за всяка една да намери своя подход, своя начин за справяне и „златна среда“.

Съществуват многобройни теории за социалните роли, сред които и тези за role strain (напрежение в ролята) и role overload (претоварване от роли). Ще ги разгледаме накратко, за да онагледим как и по какъв начин тези процеси влияят върху преживяванията на жената и допринасят за трудностите, които обсъждаме.

Напрежение в ролята 

Това е състояние на стрес, вътрешен дискомфорт или трудност, които индивидът изпитва при опит да отговори на изискванията и очакванията, свързани с една-единствена роля. Напрежението възниква, когато ролята е твърде сложна, неясна или когато различните аспекти на същата роля са противоречиви. Профилът на Супер жената, който разгледахме по-горе илюстрира именно този феномен. В една и съща роля се вменяват многобройни изисквания, които понякога са трудно изпълними. Например: да бъде успешна в работата и да гради кариера, да поддържа дома и да бъде добра домакиня.

Претоварване от роли

Това е специфичен вид ролеви стрес, който възниква, когато човекът има твърде много роли или прекомерен обем от задачи в рамките на ролите си, които не може да изпълни ефективно поради недостиг на време, енергия или ресурси. Това е количествено (твърде много работа) или качествено (твърде трудна работа) усещане за невъзможност да се отговори на изискванията. Съвместяването едновременно на ролите на майка, служител, партньор, колега, приятелка и тн. съпроводено от усещането, че няма достатъчен ресурс за всичко едновременно (липса на време, липса на капацитет и енергия). В този контекст е важно да отбележим, че човек може да поддържа много социални роли. Но само ограничен брой могат да бъдат „централни и активни“ в един и същи период, без това да води до изтощение и загуба на баланс.

Как да подходим и има ли решение?

Всяко действие на промяна изисква забавяне на ритъма и отделяне на време за размисъл, за да разберем какво е важно за нас в дадения момент. Това е време за наблюдение на себе си, за анализ на своята ситуация и идентифициране на онези аспекти, които желаем да подобрим или променим. Едва тогава можем да предприемем конкретни стъпки, които да ни водят към промяната.

Психологическият подход не е да се отказваме от ролите си. А да се научим да ги интегрираме така, че да не губим себе си. 

Това означава да разпознаваме кои роли са в синхрон с нашите ценности и кои изискват прекомерно усилие или компромиси. За да си помогнем в тази ситуация можем да направим един своеобразен инвентар, задавайки си няколко въпроса: 

1. Кои са моите роли в този момент от живота ми?
2. Те в синхрон ли са с моите ценности?
3. Кои роли са най-важни за мен сега? 
4. Кои могат да останат по-назад (мога ли да делегирам или да отложа изпълнението на задачите си)

Това упражнение позволява да поставим черно на бяло и да анализираме ситуацията в настоящия момент. А като втора стъпка, осъзнатият избор на приоритети може да помогне да се „подреди“ картината и да се възстанови усещането за вътрешно равновесие.

Важно е да подчертаем, че ролите и приоритетите не са статични 

Те подлежат на преразглеждане и се променят според личната ситуация, житейския етап и вътрешните нужди на всяка жена. Във всеки един момент можем да се връщаме към тези въпроси и да си ги задаваме не като критика към себе си, а като форма на вътрешна грижа и осъзнатост: Какво е най-важно за мен точно сега? Коя роля ме подхранва и коя ме изтощава? Какви граници имам нужда да поставя, без оправдания, но с уважение към себе си и другите?

Този процес не е еднократен акт, а жива, динамична практика на саморефлексия, в която си позволяваме да променяме посоката без чувство за вина или провал. Този подход ни дава пространство да бъдем цялостни, а не „перфектни“ в ролите, които избираме да живеем.

Супер жена или Реална жена?

Всъщност този текст не е за супер жената. На хартия тя изглежда и звучи прекрасно, но в реалността тя е много далеч от нас. Постепенно изместихме фокуса от представата за супер жената към тази за реалната, не-идеална, но съществуващата жена. А какви в крайна сметка са нейните характеристики? 

Реалната жена не е съвършена, но е цялостна – тя се уморява, съмнява се, търси решения. Тя не живее, за да отговаря на външни очаквания, а за да поддържа автентична връзка със себе си и именно в това се крие и нейната истинска сила. Реалната жена не е сбор от своите роли, постижения и изисквания. Тя има потребности, граници и право да бъде „достатъчна“ точно такава, каквато е в настоящия момент. 

И може би нейната най-важна характеристика не е да може всичко, а да се осмелява да избира – да поставя граници, да се грижи за себе си и да създава живот, който ѝ принадлежи, вместо такъв, който изглежда идеален отвън.

Автор: Олга Чакърова е психолог и корпоративен консултант. Подкрепя родители, които се опитват да съчетаят грижа, работа и личен живот, често на цената на стрес, тревожност и умора. Работи с преживявания като бърнаут, житейски преходи и конфликти, като помага да се изгради по-устойчива хармония в живота. Подхожда с внимание и уважение, създавайки пространство, в което хората могат да бъдат чути без натиск и оценка.