Детето използва „лоши думи“: как да реагираме без излишна драма

Детето се прибира от градината, казва неприлична дума и избухва в смях. Или при спор изрича псувня, която звучи като чута от възрастен. Първата ни реакция може да е възмущение: „Откъде научи това? Никога повече да не те чувам!“.

Преди да реагираме обаче, е полезно да разберем какво означава думата за самото дете. Дали е смешен звук? Реплика, с която другите деца се забавляват? Начин да покаже яд? Или вече я използва, за да засегне някого?

Една и съща дума може да се появи по различни причини. Подходът ни има повече смисъл, когато отчита ситуацията.

Смешна дума, непознато значение или обида?

В предучилищна възраст децата срещат думи, чието значение не разбират напълно. Те могат да забележат, че определена реплика кара приятелите им да се смеят, а възрастните да реагират силно. Това само по себе си е причина да я повторят.

Дума като „патка“ например може да означава за детето просто животно, да му звучи смешно или да е част от шега в групата. В друг контекст същата дума може да се използва като обидно обръщение. Не е нужно автоматично да приписваме на детето значението, което чуваме ние.

При псувните също има разлика. Детето може да възпроизвежда гнева на възрастен, без да разбира буквалния смисъл на израза. Може да повтаря „смешката“ на друго дете. А може и да е научило, че с тази реплика успява да нарани или да провокира.

Попитайте спокойно:

• „Какво означава тази дума според теб?“
• „Какво ти е смешно в нея?“
• „Какво искаше да кажеш, когато я използва?“

Изслушайте отговора, без да превръщате разговора в разпит. Понякога обяснението е съвсем простичко: „Всички се смеят, когато я казваме“.

Когато детето просто се забавлява

Ако няма обида към някого и думата сама по себе си е безобидна, не е необходимо да я забранявате само защото на възрастните им звучи двусмислено. Може да поясните: „Патката е птица. Но ако наричаме човек така, може да прозвучи обидно. Има значение как използваме думата.“

Ако детето повтаря истинска псувня като смешка, запазете спокойния тон: „Разбирам, че ви е смешно да го казвате. Това обаче е груб израз, с който хората обиждат. Избери друга смешна дума.“

Не е нужно да обяснявате подробно всяко неприлично значение. Дайте кратко, вярно обяснение, подходящо за възрастта, и отговорете на въпросите, ако има такива.

Можете да предложите игра с измислени думи, смешни рими или абсурдни изречения. Така детето има начин да се забавлява с езика, без смехът да е за чужда сметка.

Когато думите идват с яда

В момент на силно раздразнение детето може да използва най-въздействащата реплика, която познава. Тогава дългите обяснения рядко помагат. Първо поставете кратка граница: „Виждам, че си много ядосан. Не е приемливо да ме обиждаш. Можеш да кажеш: „Ядосан съм ти!“.“

Ако е разстроено, помогнете му да се успокои. Върнете се към разговора по-късно, когато може да ви чуе: „Преди се ядоса, защото спряхме играта. Как можеш да ми го кажеш следващия път?“

Полезно е детето да разполага с конкретни изрази:

• „Не ми харесва!“
• „Много съм ядосан!“
• „Спри, не искам!“
• „Искам малко да остана сам.“
• „Помогни ми!“

Да забраним псувнята не е достатъчно. Нужно е да покажем как детето може да изрази същото чувство с други думи. Можете да упражнявате това в спокойни моменти чрез игра с кукли или ситуации от ежедневието.

Когато думата е насочена към някого

Ако детето използва думата, за да унижи, засегне или изключи друго дете, намесете се. Дори да не разбира точния ѝ смисъл, то може постепенно да научи как думите влияят на хората. „Няма да позволя да го обиждаш. Кажи какво те притеснява, без да го наричаш така.“

След това помогнете да поправи ситуацията. Например да повтори молбата си без обидата, да попита другото дете дали е добре или да предложи как да продължат играта. Извинението има повече смисъл, когато детето разбира за какво се извинява, а не просто произнася задължителното „съжалявам“.

Ако каже „Но аз се шегувах“, можете да отговорите: „Вярвам, че ти е било смешно. На него обаче не му е приятно. Когато някой каже „спри“, спираме.“

Когато търси нашата реакция

Понякога след първото ни възмущение детето започва да повтаря думата още по-често. Гледа ни, усмихва се и чака какво ще направим. Напомнете правилото кратко и спокойно. Не е необходимо всеки път да започвате нова лекция или спор. Ако няма насочена обида, можете да приключите темата и да продължите заниманието си.

Това не означава да пренебрегвате наранен човек или конфликт. Означава да не превръщате всяка произнесена дума в голямо събитие. Забелязвайте и моментите, в които детето успява да се изрази по друг начин: „Каза ми, че си ядосан, и разбрах какво искаш“.

„Но другите деца го казват!“

Не е нужно да обявявате другите деца за лоши или да обвинявате семействата им. Можете да кажете: „Да, може да чуваш такива думи. Това не означава, че трябва да ги повтаряш. У нас правилото е да не обиждаме хората.“

Ако употребата се повтаря, поговорете с учителката. Споделете какво забелязвате и попитайте в какви ситуации се случва в групата: обща шега ли е, появява ли се при конфликти, има ли дете, към което са насочени обидите? Това разграничение е важно. Повтарянето на смешна реплика и системното обиждане на конкретно дете изискват различна намеса.

Възпитание без думи

А когато думите са чути от нас?

Понякога източникът е вкъщи, в колата или в разговор между възрастни. Ако детето повтори наша псувня, можем да поемем отговорност: „Да, чул си го от мен. Бях ядосан и използвах обидни думи. Това не беше добър начин да говоря. Следващия път ще се постарая да го кажа по друг начин.“

Обяснението „Аз съм голям и мога“ прави правилото трудно за разбиране. По-полезно е детето да вижда, че възрастните също поправят грешките си.

Избягвайте етикети като „простак“, „невъзпитан“ или „лошо дете“. Така бихме използвали обида, за да го учим да не обижда.

Целта е постепенно да се научи да различава забавната игра с думи от унижението, да изразява яда си и да се съобразява с човека отсреща. Това се учи с много кратки, спокойни разговори и с примера, който даваме всеки ден.

Как да общуваме с детето през различните възрастови периоди?