Искате да извлечете максимална полза от тичането? Вземете и децата си. 

Децата се оказват изненадващо добри партньори за тичане и могат да променят начина, по който гледате на собствената си тренировка. 

В продължение на няколко месеца не обръщах внимание на молбите на най-големия си син да го взема със себе си по време на редовните си кросове. Бях шокиран, когато една сутрин той предложи да се лиши от удоволствието да гледа любимото си предаване и да дойде с мен да тичаме заедно. Всеки, който има седемгодишно дете знае, че такова предложение не бива да се подминава с лека ръка. Така че аз се съгласих, зяпнал от изненада.

Тичането с Хари се оказа изключително приятно и полезно начинание. Аз обичам да тичам, въпреки че ми липсва координация и имам сърдечносъдовия капацитет на 40-годишен миньор. Идеята да споделя това удоволствие с детето си и да му помогна да придобие здравословен навик, на който ще може да се радва през целия си живот ми допадна и позволи на двама ни да се справим с това предизвикателство. Ето какво научих досега от тичането със сина си.

Не предавайте грешните си навици

Никой не ми е показвал как да тичам, така че трябваше да се върна в самото начало и да се науча отново как се бяга, този път правилно. Надявах, че Хари няма да подражава на моя стил. Справих се благодарение на няколко клипчета от YouTube, които ми помогнаха да поправя грешките си.

Наскоро открих страхотно попадение, програмата Athletics 365, разработена от England Athletics, предназначена за деца на възраст над осем години. Програмата има серия различно оцветени степени, подобни на коланите в карате. Разделят добрата физическа форма на няколко етапа и са добър начин децата да бъдат поощрявани да напредват, без да им стане скучно.

Вълшебната миля

В съзнанието на децата да избягаш една миля е нещо грандиозно. Постижението изглежда достатъчно голямо, за да бъде коментирано от приятелите им и носи истинско чувство на удовлетворение. Друга приятна цел, която може да включите в маршрута си, е добре познато място близо до дома ви. Стремете се с течение на времето да може да тичате до там и обратно. В нашия случай  това е гарата, което означава общо разстояние от 1.5 мили в двете посоки и задоволството от осъзнаването, че детето може да тича до там и обратно. Google Map Pedometer е добър начин да изберете и измерите дължината на маршрута преди да тръгнете. Приложението RunKeeper ви дава информация за дистанцията и темпото.

Нека бъде забавно и за двама ви

Първоначалното ми нежелание да взема Хари със себе си да тичаме заедно се дължеше на факта, че докато бягам, имам време да се съсредоточа върху собственото си здраве и добро състояние. Бях достатъчно голям егоист, за да не искам някой да ми се натрапва. Сега разбирам, че това е чудесна възможност да си говоря с него, и че естествената детска жизненост е добър филтър, през който да гледате на обичайния си крос.

Децата прескачат локвите с какви ли не странни нинджа скокове или хукват изведнъж, за да се спасят от въображаеми врагове. Забавно е да правите това заедно, ако нямате против да изглеждате малко странно отстрани. Пробвали сме няколко различни маршрута, следвайки пътя и излизайки от него, за да може Хари да свикне на различни терени. Принципно нещата се случват най-добре, когато тичаме с неговото темпо. Трябва да имате предвид, че децата искат да спринтират още в началото и вашата работа е да ги обуздаете и да ги напътствате по време на целия маршрут с окуражителни коментари.

Не пренебрегвайте собствената си форма

Когато тичате заедно с детето си, може да ви се прииска по-скоро да наблюдавате какво прави то, отколкото да се фокусирате върху собственото си развитие. При спорт, който изисква известна концентрация, това може да доведе до травми. Винаги загрявайте и разтягайте както трябва и гледайте напред, за да може да реагирате навреме при потенциална опасност. Както при всички останали тренировъчни режими, трябва да се храните правилно. За да позволите на тялото си да се справи с натоварванията, на които го подлагате, и за да намалите риска от контузии.

Не бързайте със скъпата екипировка

Едно от най-приятните неща на тичането е че наистина нямате нужда от много екипировка. Колкото и да ми е приятно да тичам с Хари, осъзнавам, че в даден момент той може да се завърне към любимото си шоу. Ако обаче и след месец все още тичаме заедно, ще си набавим малко повече екипировка. Най-важни са хубавите маратонки. Това се отнася особено за по-малките деца, тъй като техните крака са в процес на развитие и обувките, които използват, трябва не само да ги защитават, но и да подпомагат правилното тичане.

Прогответе се за критиката на околните

Вземайки предвид реакцията на някои хора, покрай които минаваме, докато тичаме, и на други, с които съм обсъждал въпроса, мисля, че щях да получа повече одобрение, ако бях започнал да тичам с ножици, вместо с дете. Явно общоприетото разбиране е че дете на седем години е твърде малко, за да тича. Организацията UK Athletics казва, че деца на възраст под 13 г. не бива да участват в състезания по-дълги от 4 км. Повечето спортни клубове не приемат деца, по-малки от седем или осем години. Интересно защо това е така, щом децата може да започнат да се занимават с какъвто и да е спорт – от ръгби до плуване, футбол и карате, когато са съвсем малки.

Ние избрахме да не обръщаме внимание на разтревожените погледи. Вместо това се забавляваме и се придържаме към разумна дължина и честота на кросовете.

Сега само ми остава да намеря начин да не му позволя да ме победи.

Автор: Андрю Шанън, Превод: Nutrigen