Дисциплиниране на децата спрямо тяхната възраст

Дисциплинирането на деца не означава да ги наказвате, а да подобрите поведението им. Само тогава те могат да израснат като психически и социално стабилни възрастни. Но дадени тактики за научаването на двегодишно дете на дисциплина няма да проработят при десетгодишно. Много родители може да се изкушат да прибегнат до наказанията като лекарство за всички възрасти, но има други по-прости и ефективни стратегии.

1- до 2-годишни

Едно- до двегодишните деца са във фаза, позната като ранен етап на прохождане. Те обичат да изследват света си, така че ги оставете. Уверете, че не оставяте детето само и го наблюдавате, за да сте сигурни, че няма да нарани себе си и другите.

НЕЩА, КОИТО ДА ИЗБЯГВАТЕ:

• Оставяне/наказване сам – прохождащите деца са много чувствителни към страха от изоставяне.
• Крещене –  те не трябва да имат чувството, че не са обичани.
• Забрани и дълги обяснения – езикът им все още се развива и те не са достатъчно големи, за да знаят как да ги тълкуват и да реагират на тях.

ВМЕСТО ТОВА ОПИТАЙТЕ:

• Отдалечаване на малкото дете от източника на конфликт, независимо дали е дейност или предмет, и казване на твърдо „НЕ“. Може да бъде придружено с ясно и кратко обяснение като например: „НЕ, горещо е“.
• Пренасочване вниманието на детето към друг предмет или действие.
• Оставане близо до детето, за да се уверите, че няма да се почувства необичано и незащитено.

2- до 3-годишни

Децата между две и три години са в постоянен стремеж да достигнат автономия и себеутвърждаване, докато учат, че има ограничения. Това води до ядосване и така обезпокояващите изблици на раздразнение.

НЕЩА, КОИТО ДА ИЗБЯГВАТЕ:

• Забраняване.
• Игнориране на детето, предполагайки, че то скоро ще си възвърне контрола. Това няма да се случи.
• Напляскване/удряне.

ВМЕСТО ТОВА ОПИТАЙТЕ:

• Не губете контрол. Изблиците не са от гняв и непокорство. Опитайте да бъдете съпричастни с малкото дете, за да не покажете раздразнителност.
• Преместете детето от полето на действие.
• Успокойте го, като го държите, за да може то да се овладее. Клекнете на неговото ниво и попитайте защо се държи така. Може би е уплашено, стресирано или уморено.
• Обяснете ситуацията спокойно и ясно. После го успокойте и му дайте пример за подходящо поведение.

Как да възпитаваме без наказания?

3- до 5-годишни

Децата, които са на възраст, в която посещават предучилищна и детска градина, са се научили да признават реалността и ограниченията, но все още се нуждаят от малко помощ, за да спазват всички правила и да развият надеждна и здрава преценка.

НЕЩА, КОИТО ДА ИЗБЯГВАТЕ:

• Лекции и дълги разговори – те няма да имат никакъв ефект върху поведението на детето и биха били дори контрапродуктивни.
• Заплашване на детето, ако няма да има никакви последици. Това само ще го научи, че правилата и наказанията означават абсолютно нищо.

ВМЕСТО ТОВА ОПИТАЙТЕ:

• Установяване на правила и постоянното им налагане. То вече може да ги разбере и да ги следва.
• Даване на някаква насока на детето, за да му се покаже подходящото поведение.
• Използване на прекъсвания/почивка, ако детето загуби контрол. Броят на минутите трябва да е същият като възрастта на детето, максимум 5 минути.
• Възпитайте го, като позволите логичните последици от лошото му поведение да му повлияят. Ако счупи ваза трябва да почисти; ако си изцапа дрехите трябва да ги сложи в пералнята и после да ги сгъне.
• Предотвратете нежелано поведение чрез правене на комплимент за добро такова. Това ще окуражи децата на тези години, защото те обичат да получават одобрението на другите.

6- до 12-годишни

В този период, започващ на 6 години, децата ще придобият все повече и повече автономия, която биха искали да потвърдят пред родителите си, което понякога води до конфликт. Те вече могат да избират своите приятели и интереси, но родителите все още контролират важните решения, тъй като децата между 6 и 12 не винаги анализират цялостно решенията си.

НЕЩА, КОИТО ДА ИЗБЯГВАТЕ:

• Поставяне на нереалистични наказания за лошо поведение. Задържането на десетгодишно дете далеч от „Нинтендо“ за месец вероятно няма да се случи.
• Унижаване и засрамване на детето за неприемливото му поведение пред други хора. То се нуждае от добър, всеобхватен модел на подражание.

ВМЕСТО ТОВА ОПИТАЙТЕ:

• Неосъдителен смислен разговор.
• Разбиране на подходящо за възрастта поведение. Ако 6-годишно момиченце си люлее краката, докато седи, то е просто шестгодишно.
• Установявяне и съблюдаване на правилата вкъщи. Винаги. Това ще потвърди авторитета ви.
• Премахване или отлагане на привилегии като играчки, десерт, игра с приятели. Помнете, трябва да сте реалисти.
• Оставете логичните последици на лошото му поведение да му повлияят, не го „спасявайте“ от това да си научи урока.

13- до 18-годишни

Юношите са известни с това, че се противопоставят на ценностите и правилата на родителите си. Те се опитват да намерят собствено място за себе си и да отстоят своята индивидуалност, затова се дистанцират малко от родителите си и са склонни да действат импулсивно. Това е времето на трудни конфликти.

НЕЩА, КОИТО ДА ИЗБЯГВАТЕ:

• Изразяване на неодобрение към юношата, особено пред непознати и връстниците му.
• Лекции. Бъдете откровени, кратки и директни със съобщението, което искате да предадете.
• Изречението „Нали ти казах“.

ВМЕСТО ТОВА ОПИТАЙТЕ:

• Установяване на правила според възрастта им по некритикуващ начин. Решаващо е да се придържате към тях.
• Оставяне да се случат естествените последствия от лошото им държание. Запазете неконфликтно отношение. Ако счупят прозорец с футболната си топка, оставете ги да платят за това с джобните си пари.
• Обсъждане на някои казуси с тийнейджъра. Това им дава чувство за независимост, както и че са част от решението.
• Останете леснодостъпни. Много тийнейджъри търсят и искат родителско напътствие и одобрение, които да насочват поведението им.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Александра Кузманова.