3 причини защо родителите често се затрудняват да поставят ограничения

Едно от най-редовните оплаквания, които получавам от родители, които консултирам е, че те не се наслаждават на родителските грижи, когато се налага да слагат ограничения и често се чувстват виновни, че ограничават децата си. Най-притеснителното за тях е, че те усещат, че и децата им не са щастливи. Обикновено това се дължи на объркването, което се получава от поставените граници.

Такъв тип родители никога няма да трябва да се тревожат, че са прекалено стриктни – това просто не е тяхната същност. Точно като мен преди години, тези родители са привлечени към родителския стил на Magda Gerber и нейните препоръки да се уважават бебета, като цели личности, да се вярва на вътрешната им мотивация са себеразвитие и да се окуражава тяхното саморазвитие.

На такъв тип родители доверието, емпатията и безкористната любов им идват от вътре. Налагането на ограничения не чак толкова.

Много е лесно да се фокусираме прекалено много върху отдаването на доверие и свобода и да пренебрегнем дори още по-важните правила, които дават чувство за сигурност на децата. Прекалената свобода понякога може да има обратен ефект върху децата и често те изразяват този негативен ефект чрез поведение, обтягащо границите до краен предел.

За да изживеят истинска свобода и щастие, децата имат нужда от внимателни родители, които задават ясни домашни правила и очаквания. Децата имат нужда от здравословен баланс между свобода и граници. През двадесетте ми години да работа с родители (бидейки и аз родител) успях да отбележа най-често срещаните причини защо много от нас се затрудняват да намерят правилният баланс:

Всички бихме предпочели да не разстройваме децата си (кой не би?)

Дискомфорт със силно емоционалната страна на децата ни е причина номер едно за проблемите на родителите с поставянето на граници и може да ни накара да се съмняваме във всяко решение, което вземаме:

„Хм, предполагам, че в крайна сметка ще мога да нося пет годишното ми дете по улицата, въпреки болката в гърба.“

„Защо просто да не му върна синята чаша? И какво като е изкрещял „Искам зелената“ и после си е сменил мнението отново. Да, раздразнен съм, но ще е много по-лесно да опитам още веднъж да му угодя.

„Тъй като не бързам, защо да я изчакам още 15 минути да реши дали е готова да се качи в детската седалка в колата“

Силно емоционалните и резистентни реакции на нашите деца към поставените граници и ограничения могат да ни накарат да се чувстваме виновни и притеснени, да ни изцедят силите и да съсипат деня ни. За да можете да успявате да слагате лимити и за да успеете да се насладите на годините в които вашите деца са още малки, от изключителна важност е да започнете да се чувствате комфортно с тази базова динамика: 1. Вие уверено поставяте ограничение; 2. Детето изразява недоволство (което може да включва фрустрация, разочарование, тъга, гняв, т.н); 3. Вие трябва да останете твърди в тази буря и търпеливо да приемете негодуванието на детето.

Децата често се опитват да разтегнат поставените от нас граници, защото те интуитивно търсят сигурността от нашето спокойствие, увереният ни отговор и също така да освободят неприятните чувства вътре в тях. Приемането на тези неприятни чувства от наша страна, спомага за облекчаването на детската нужда да тества ограниченията и е един от основните начини да изразяваме любовта си. Става по-лесно с тренировки.

Объкрващи съвети

В последно време се разочаровам от различни съвети, които чета от непрофесионалисти в родителските грижи, особено когато забелязвам колко подвеждащи, объркващи и обезкуражаващи могат да бъдат за някои родители. Ето и няколко примера за такива съвети:

„Слагайте ограничения на детето си, само от съображения за безопасност.“

Това е чиста формула за несигурни деца и страдащи родители. Къде остава емоционалната безопасност? – успокоението да знаят децата, че не се очаква от тях да вземат всички решения сами още от две годишна възраст? И означава ли това, че родителите нямат право на лични граници и грижа за себе си? Както се казваше във филма „The Elephant Man”: „Аз не съм животно!“

Не слагайте на децата си ограничения, които може да се усещат, като наказание

Този съвет може да ни накара силно да се съмняваме в себе си, защото е насочен точно в областта, която ни кара да се чувстваме най-несигурни, защото рискуваме да разстроим детето. Като едни себеуважаващи се родители ние трябва да си дадем свободата да вземаме решенията, които смятаме за най-правилни за нашите деца.

Да, напълно приемливо е да се преместим в друга стая, ако детето не иска да спре да крещи, дори и това да го разстройва още повече. Да, приемливо е да кажете честно: „Няма да отидем в парка, докато не си събереш играчките“ или „Моля те измий си зъбите сега, за да имаме повече време за четене на книжка“ или „Виждам, че искаш да си играеш с прането, но не искам да го виждам разгънато на пода, за това ще взема този кош и ще ти дам един празен за игра“.

Дори и да решим в последствие, че решение, което сме взели е нечестно и ненужно, винаги можем да се извиним и да променим решението си. Най-важното е, че за да подсилваме чувстовото за сигурност на децата но, трябва да вземаме решенията от позиция на увереност, а не на колебание. За да бъдем лидери и децата ни да имат самочувствие, най-напред трябва да вярваме в себе си.

Когато децата се опитват да прекрачат границата, накарайте ги да се смеят

Аз съм забавен човек и няма нищо на света, което да обичам повече от това да споделям смеха и забавленията с децата си, но вярвам, че би било изключително трудно да се опитваме да превърнем раздразнението си от поведението на децата в игри и забавления. Някои не-професионалисти в родителските грижи предлагат точно това, като първа реакция на агресивното детско поведение, дори и при удряне и хапане. Виждам толкова много проблеми в този съвет, че дори не знам от къде да започна да ги описвам.

Не е от никаква полза нито за нас, нито за децата ни, да се преструваме, че ни е забавно и интересно, когато всъщност сме раздразнени или ядосани. Не трябва ли да окуражаваме автентично поведение? И това не учи ли децата, че тяхното лошо поведение не е приемливо? Какво се предлага – трябва да се смеете, когато сте ядосани?

Какво се случва ако поведението на детето ни ядоса? Това ли е подходящият момент да започнете да се гъделичкате, да се смеете и да си играете с децата? Не и според моя опит.

По ирония на съдбата, това са експертите, които смятат, че трябва да оставяме децата свободно да изразяват чувствата си, но вместо да помогнем да се смекчи това преживяване за родителите, техният съвет е: „оставяйте децата да плачат, едва като крайна мярка. Първо изпейте песен или ги накарайте да се засмеят някак“.

Ние се страхуваме, че ограниченията, които поставяме може да прекършат духа на детето ни

Всъщност, нещата се случват точно обратно. През моята кариера съм работил с много родители, които са изпитвали трудности да слагат ограничения на децата си. Когато в крайна сметка направят промяната и започнат да слагат лимити, трансформацията в поведението на децата им е драматична. Децата от веднъж спират да се опитват да контролират всяка ситуация между тях и техните родители/приятели. Фокусират се на игри, социализиране с приятели и започват да се отпускат по-лесно и да изразяват радост. Това е свободата.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Илия Мешенлиев!