Как да променим лошите навици?

Навикът е фиксиран начин на мислене, който води до автоматично поведение.

Ползата е, че не е нужно да преосмисляме отново и отново какво да правим. То просто се случва и може да доведе до добри странични ефекти. Но лошият навик също може да ни навреди или да ни спре да напреднем. Въпреки че, както всичко друго, можем да ги научим и отучим. Но първо, нека се опитаме да разберем как се създава навиците.

Навиците са направени от действия, създаващи фиксирани начини на мислене в мозъка ни. За да обясним това, нека сравним какво се случва във вашия мозък с това, което се случва във ферма. Това са фермерът на име Джо, зеленчуковата му градина, бараката с пилетата и пощенската кутия. Всяка сутрин фермерът Джо ходи първо до зеленчуците, след това проверява пилетата си, след което си взима пощата и накрая се прибира обратно в къщата. След няколко дни на тази рутина следата му става все по-видима във фермата му. След няколко месеца следата става фиксирана. Не само във фермата му, но и в мозъка му.

Една вечер Джо има вълшебен сън, в който открива любовта си към всички живи същества. На следващия ден той пуска на свобода всичките си пилета. Забавното е, че вместо да коригира поведението си, той все още върви сляпо от зеленчуковата градина до бараката с пилетата. Следата на земята и в мозъка на Джо вече е твърде дълбока.

За да променим пътя на навика, трябва да тръгнем по нов път. Това отнема време, многократни повторения на новото ни желано поведение и сила на волята, за да продължим.

Навикът често е в отговор на определен тригер, който следва рутината и обикновено завършва с награда. Това също се нарича цикъла на навика. Тригерът на Джо е зеленчуците. Веднага щом полива последния домат, той започва следващата си рутина  и автоматично ходи до пилетата. Наградата му е да намира яйца. И тъй като наградите освобождават допамин, невротрансмитер, който прави мозъка ни първо щастлив и след това пристрастен, ние засядаме и не можем да го променим.

Сестрата на Джо живее в града. Тя има забавен навик. Всеки път, когато чуе телефона си, тя автоматично гледа екрана. През повечето време това е просто незначително съобщение. Това се случва, дори ако в този момент се случи нещо много по-важно. Звукът от телефона задейства рутина с надеждата за сладка награда и малко от този пристрастяващ допамин.

За да промените навика се препоръчва да преработите цикъла на навика.

Нека кажем, че обичате да ходите на кино, но когато го правите, ядете прекалено много сладки пуканки. В този случай вашият тригър е щанда за пуканки, покрай който минавате всеки път, когато отидете на кино. Рутината ви е да купувате от тези пуканки. И вашата награда е леко похапване по време на филма. За да промените навика си, можете да задържите тригъра и да запазите наградата, но да замените рутината. Вместо сладки, вземете солени пуканки. По-късно може би дори плодове.

Ако проблемът стане много сериозен, махнете тригъра.

Спрете да купувате билети за кино. Ако не можем да оставим телефона си, то можем да изключим всички известия. И ако имаме приятели, които ни вкарват в ситуации, които могат да предизвикат лош навик, можем да си намерим нови приятели, които не го правят.

Някои навици са по-сложни.

Отлагането например. Няма ясен тригър, рутина или награда. Просто се случва. Навици като този могат да бъдат променени с малки стъпки, които водят до малки награди. Следващия път, когато отлагате, опитайте се да направите няколко кратки почивки, в които да се съсредоточите. Вашият тригър може да бъде цял час на вашия часовник. След като го чуете, съсредоточете се върху работата си, дори и да е само за 5 минути. След това, се наградете с парче шоколад. Още първия ден, когато направите това, вече ще създадете нови следи в мозъка си, а на следващия ден още. След няколко седмици ще ви бъде лесно да вървите по този път.

Много малки стъпки, взети заедно, могат да направят голяма разлика във времето.

В крайна сметка все още имаме целия си живот пред себе си. И за да станем успешни, добрите навици вероятно са най-добрият ни залог. Както пише известният поет Джон Драйдън: „Първо създаваме навиците си, а след това навиците ни създават.“

Източник. Благодарим за доброволния превод на Петя Инджова!