Учене в утробата

Всичко започва в деня, в който яйцеклетката на майката срещне сперматозоидите на бащата.

4 седмици по-късно, малкият мозък започва да се формира. Епидемиологът Дейвид Баркър казва, че докато се развиваме в нашата майка, ние получаваме „пощенски картички“ от външния свят. Тези пощенски картички ни казват дали този свят е опасен или безопасен, дали храната е изобилна или оскъдна. Не знаейки нищо друго, ние се учим от тези съобщения. Нека видим какво преживяваме и учим в утробата от гледна точка на плода.

Месец 1

Само за 24 часа живот, всяка част от генетичната информация вече присъства в една единствена клетка: от цвета на косата до таланта ни като бъдещ пианист. След това се разделяме отново и отново … След около седмица се придвижваме от яйчниците до матката, където след това претърпяваме голямото разделение, разделяйки се на две. Половината от тях ще станат част от нас, докато другата половина образува плацентата, която ни носи храна и кислород и изхвърля отпадъците. До четвъртата седмица ние вече сме се развили и превърнали в едно малко същество, което расте със скорост 1 милион клетки в секунда. Нашият гръбначен стълбб, сърце и мозък вече се виждат ясно, въпреки че сме с размерите на маково семе.

Месец 2

На около 4тата до 5тата седмица сърцето ни започва да бие и вече сме 10 000 пъти по-големи, отколкото сме били при зачеването. Това е решаващ момент в нашето неврологично развитие, тъй като мозъкът ни расте със скорост около 100 000 клетки всяка минута. Ако майка ни консумира алкохол и наркотици, или преживява изключителен стрес или травма, малкият ни мозък може да се повреди. Това може да доведе до проблеми с математиката в училище или дори до шизофрения след около 40 години по-късно. Ако нашата майка остане здрава и може да живее в спокойствие, мозъкът ни може да се развие до пълния си потенциал. В този етап сме с размер на малина.

Месец 3

В началото на третия месец започваме да реагираме на стимули. Нашето обоняние се развива и излагането на токсини може да ни накара да потръпнем. Нашият мозък продължава да расте много бързо. Ушите ни започват да се формират и скоро можем да чуем сърцето и гласа на майка ни. Все още малки, имаме достатъчно пространство вътре в корема да се движим. Утробата на майка ни се превръща в нашата сензорна площадка. Научаваме се да движим ръцете си, да протягаме пръстите си, да се усмихваме или да смучем палеца си. 75% от нас показват предпочитание да използват дясната ръка. Сега сме около размера на лимон.

Месец 4

Главата ни представлява около половината от общия ни размер. Научаваме се да ритаме, да уринираме и  да преглъщаме. Нашите вкусови рецептори се развиват. Ако майка ни се храни разнообразно, ние се научаваме да ценим различни вкусове и да станем по-малко капризни по-късно в живота. Ако не получаваме достатъчни хранителни вещества, ние адаптираме физиологията си така че да поддържаме развитието си. Този процес се нарича още програмиране на плода. Някои учени са открили, че това може да доведе до здравословни проблеми като затлъстяване, сърдечни проблеми и диабет по-късно в живота. В този етап сме в около размера на голям домат.

Месец 5

Докато по-рано гласът на майка ни звучеше приглушено, сега започва да ни се изяснява. Ние също претърпяваме голям процес на растеж и започва развитието на зъбите ни, първите ни истински коси, нокти, вежди и мигли. С всеки изминал ден ставаме все по-активни и се наслаждаваме на подвижността на малките ни мускули. Докато се въртим, ритаме и обръщаме, майка ни ще започне да ни усеща как се движим. Ако тя отговори, научаваме, че за всяко действие има реакция. Сега сме около размера на драконов плод.

Месец 6

През този шести месец се появява основни признаци на развитие на мозъка; мозъчната ни кора на мозъка се разделя на две полукълба. Но това е и вълнуващ месец за нашите очи, които се отварят за първи път. Въпреки че виждаме само замъглявания, ние започваме да реагираме на светлина. Някои казват, че е добре, ако майка ни сега ни изведе на слънце. Сега започваме да правим прости изражения на лицето, като например да образуваме „усмивка“. Вероятно се научаваме да общуваме, за времето, когато ще се родим, когато ще искаме да покажем чувствата си. Сега сме около размера на малък карфиол.

Месец 7

Започваме да развиваме редовни интервали за сън и да сме будни. Косата на главата ни вече е ясно видима и млечните ни зъби са се образували под венците ни. Когато чуем как майка ни говори, може да реагираме с повишен пулс и движение. Някои изследователи твърдят, че сега започваме да учим език, от чуване на гласовете отвън. Защото веднъж родени, ние изглежда демонстрираме предпочитание към родния език на родителите. Ако се родим в този етап, бихме имали 90% шанс за оцеляване. В този момент ние сме достигнали до размера на ананас.

Месец 8

Сега се държим като новородено. Мозъкът ни функционира и нервната ни система е завършена. Нашите бели дробове са почти напълно оформени и ние практикуваме дишане чрез вдишване на околоплодната течност. Сега прекарваме почти цялото си време в сън, може би мечтаем за близкото си бъдеще. В подготовката за раждането повечето от нас вече ще са се обърнали с главата надолу. За да преминем през тази мъничка дупка в края на тунела, костите и черепът ни са все още изключително гъвкави. Само имунната система все още е в начален стадий. Ще минат много месеци след раждането, докато вътрешните ни телохранители са напълно готови да защитят здравето ни. Сега сме с около размера на пъпеш.

Месец 9

През последния месец продължаваме да практикуваме двигателните си умения и ритници. Когато нашата мама се смее, яде сладкиши или пие леден чай, може да реагираме, като подскачаме нагоре и надолу. Ако вече можехме да разберем научни трудове, сега бихме се надявали, че нашата майка може да ни пренесе в света чрез естествено раждане, което ни защитава чрез по-силна имунна система за цял живот. Въпросът какво е грижа и какво е природа вече е в ход и вече показва първия образ на нашия характер. Най-важното липсващо парче ще бъде добавено в ранното ни детство. В края на 9-те месеца сме с около размера на диня.

След много часове тежък труд ще бъдем посрещнати на този свят! Някои от тях ще бъдат незабавно отнети, за различни процедури за проверка и къпане. Но ако имаме късмет, първо ще прекараме известно време с майка си. Ако бъдем поставени на корема й, инстинктивно ще пълзим към гърдата й и ще покажем уменията си за сукане. Това ни прави щастливи и ни кара да се чувстваме в безопасност. Това е основата за цялото бъдещо обучение.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Боряна Хаджииванова!