Интроверти срещу екстроверти

Интровертност и екстровертност са понятия, въведени за първи път от психиатъра Карл Густав Юнг в Швейцария през двадесетте години на 20 век. Според Юнг екстровертът търси интензивен контакт с външния свят, а интровертът от своя страна насочва енергията на психиката към вътрешния свят. Юнг е вярвал, че никой не е 100% екстровертен или 100% интровертен, а по-скоро носи в себе си черти и от двете. Въпреки това съзнанието на повечето хора клони или в едната, или в другата посока. 

Ако и двете черти се наблюдават в еднаква степен, то говорим за амбивертна личност. 

През шестдесетте години на 20 век психологът Ханс Айзенк допълва идеите на Карл Юнг. Той твърди, че основната разлика между интровертите и екстровертите е в начина, по който се зареждат с ментална енергия и я презареждат. По характер интровертите имат по-високо ниво на умствена дейност и следователно изпитват по-силна нужда да се предпазват от външни стимули. Отдръпвайки се, те получават ментална енергия. Невронната активност на екстровертите е по-ниска. Те преодоляват тази липса, излагайки се на външни стимули. Така презареждат вътрешните си батерии. 

За да представим разликата, нека сравним две въображаеми деца.

Джей е екстроверт. Обича да е заобиколен от съученици. Харесва му да е център на внимание и обича да говори за всякакви неща с другарчетата си. Организира футболни игри с непознати и веднага след това е готов да играе тенис на маса с някой друг. Търсейки социални стимули, черпи енергия. 

Анн е интроверт. Докато другите играят в парка, тя често обича да седи сама и да гледа.  У дома сади билки в градината съвсем сама. Бавно става експерт в тази област- но това е нейната тайна. За да презареди батериите си, Анн има нужда от мир и спокойствие. 

Интровертите не са непременно срамежливи, въпреки че може и да изглеждат такива, тъй като предпочитат да избягват разговори за незначителни неща. Всъщност Анн въобще не е срамежлива. Не се бои да говори с хората, дори и с възрастните. Когато има прекалено много хора наоколо и разговорите станат повърхности и объркващи, тя се изморява страшно много. Стратегията й е да не привлича внимание и да се затвори в себе си, за да презареди посредством мълчание. Джей обича около него да има много хора. Да скача от разговор в разговор го стимулира. 

Някои експерти твърдят, че екстровертите и интровертите използват различни области на мозъка, за да формират мислите си. 

Екстроверите използват по-скоро краткосрочната памет и следователно могат да правят бързи асоциации. Затова Джей говори бързо и много. Изглежда интелигентен, защото мозъкът му бързо предлага решение. Въпреки това често говори, преди да мисли, и по-късно променя мнението си. 

Хора като Анн работят с мозъка си, за да извлекат внимателно информация от дългосрочната си памет.  Мислите й са по-сложни и следователно им трябва повече време, за да се развият. Затова първо мисли и след това говори.  

Ако турист попита двамата за посоката , на Анн ще й трябва време, за да помисли за най-добрия отговор, докато Джей вече ще е предложил различни варианти. 

Добрите учители и находчивите бизнес лидери са наясно с различния характер на интровертите и екстровертите и се опитват да развият силните им страни.  Когато задават въпроси, молят всички да помислят за минута, без да говорят, преди да дадат отговор.

Следователно екстровертите се учат да структурират мислите си, преди да говорят, а интровертите си осигуряват повече време за говорене, за да упражняват говоренето пред хора.  При търсенето на идеи, те прилагат формален процес или използват ораторски жезъл, за да се уверят, че и хора като Анн ще вземат участие.

Груповите проекти могат да се структурират в подкрепа и на двата типа темперамент.  В един проект екстроверти и интроверти работят заедно. Така Джей научава от Анн как да премисля идеите, за да развие по-сложни мисли. Анн на свой ред се възползва от бързите асоциативни умения на Джей и се научава да мисли и говори по-гъвкаво. При следващия проект и двата типа темперамент работят заедно. Тогава виждат собствените си черти в противоположната личност. Ако се сблъскат с проблеми в екипи с еднакви характери, интровертите трябва да изразят мнение, а екстровертите са принудени да се замислят, за да продължат. Педагогът Рудолф Щайнер е поддръжник на този метод за Валдрофските си училища. 

Проучване на психолога Джером Кейган, посветено на темперамента при прохождащи деца, сочи, че много черти от характера, с които се раждаме, се запазват в зряла възраст. Той излага 500 бебета на различни стимули като звуци и лоши миризми. Около 20% от бебетата плачат или се изнервят. 40% остават спокойни, а останалите 40% са някъде по средата. Втори тест години по-късно сочи, че бебетата, които не реагират остро, се оказват по-екстровертни. 

А вие? Считате ли себе си повече за интроверти или екстроверти? Или смятате, че тази класификация има недостатъци и такова нещо не съществува? Споделете мнението си в коментарите по-долу.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Йовка Иванова!