Дисциплина срещу наказания: Как да се справим с непокорните младежи вкъщи?

Ох. Точно сте разбрали, че синът Ви е направил нещо много лошо – толкова, че чак Ви се иска да се отречете от него.

И сега какво? Понякога Вашето момче ще забърква каши, но това е нещо преходно и не означава, че е обречено да бъде провал или да стане ужасен човек. Причините, поради които го обичате, остават, въпреки бъркотията, с която трябва да се справите.

Възможно е чувствата му да са толкова объркани, че той самият да не може да ги подреди. Може би се чувства смутен, ядосан, защото сте го спипали, засрамен; да отрича или да параноясва, мислейки, че всички говорят зад гърба му. Може би се тревожи, че една грешка може да опропасти бъдещето му.

Нека започнем с думата, с която най-често подхождаме към проблема. Глаголът “наказвам“ произлиза от латинската дума за “болка“. Колкото и примамливо да звучи факта, че наказанието ще премине през “дебелата“ му глава, трябва да се фокусираме върху идеята на дисциплината, т.е. – да научим, да изградим. Искаме да покажем на децата, че дори големите грешки, които всеки допуска, са поправими.

4 стъпки към дисциплинирането на тийнейджърите:

Когато искам да науча нещо децата (дали моите собствени, или учениците си), се придържам към няколко правила:

1. Разпознайте проблема. Кажете им проблематичното в това, което са направили.

2. Разяснете ценностите си.  Обяснете им точните действия, които влизат в разрез с Вашите разбирания.

3. Изяснете последиците. Кажете им конкретно чия тяхна привилегия ще им бъде отнета и за колко време (това изисква да познавате много добре любимите неща на детето)

4. Предложете шансове за поправка. Дайте им “път назад“ – възможности да се поправят , така че и Вие, и те самите да се чувствате горди.

5 реплики, които да избягвате:

Насочих се директно към младежите, за да разбера кои отговори на родителите не са от помощ.

1. “Знаех си.“

2. “Как може да си толкова глупав?“ (В много от случаите децата не знаят защо и какво точно са направили.)

3. “Какво си мислеше?“ (Когато възрастните се обръщат към момчетата по този начин, обикновено не формулират тази реплика като въпрос.)

4. “Провалих се като родител.“ (Или всякакви подобни твърдения.)

5. “Ти си точно като…“ (име на някой член на семейството, който бива възприеман като провал или има лоша репутация)

Момчетата много добре могат да се преструват, че сякаш не се интересуват от наказанието или дисциплинирането, което се опитваме да им дадем. Вдигат рамене и казват, че им е все тая, когато са с нас, но това не означава, че нашите думи не ги нараняват.

5 ефективни стратегии към дисциплинирането:

1. Избирайте мъдро последиците.

“Наказването е най-безсмисленото нещо. Когато мама ме отпраща в стаята ми, не ми пука особено. Аз съм музикант и винаги ще намеря нещо друго да правя. За родителите най-ефективно наказание е да отнемат различни неща от децата си. Майка ми веднъж ми взе телефона, Х-бокса, китарите, буквално всичко. Тя го направи, за да изпълня някои домашни задължения, които ми даде и … проработи.“ – Ландън, 15

2.Бъдете ясни, твърди и постоянни.

Каквото и да става, не си променяйте мнението или не се отказвайте да приложите наказанието, когато вече сте споменали за него.

“Забърках се в голяма беля наскоро, родителите ми ме наказаха уж за три месеца, но след първия просто спряха … Не мога да им вярвам. Странно ли е това? Сякаш не мога да им имам доверие, защото не се придържаха към това, което са казали.“ – Том, 16

“Сякаш не им пука за това, което си направил, а по този начин става по-лесно да го повториш.“ – Чарли, 14

3. Подчертайте факта, че все още ги обичате.

Ако те наистина забъркат голяма бъркотия, ето нещо, което може да кажете.

Обичам те. Ти си мой син. Това не оправдава твоите действия, които са наранили друг човек, ти трябва да се държиш отговорно. С времето ще разбереш какво си направил.  В този процес аз ще бъда до теб. Но няма да отричам действията ти и дълбоко ще размишлявам как стигнахме  дотук. Винаги, когато искаш да говорим за това, аз ще съм насреща.

4. Разговаряйте.

Ето тук е иронията. Тази ситуация може да подобри Вашите взаимоотношения. Когато бурята утихне и първоначалните емоции заглъхнат, е важно отново да се сближите един с друг.

“Проблемът е там, че родителите не говорят защо наказват детето. Изглежда така, сякаш това им харесва. Би било толкова лесно, ако просто говореха.“ – Дамион, 15

“Когато наказанието ми изтича, трябва да говоря с родителите си за положението като цяло – как да се защитя от нов конфликт, как да бъда по-добър човек по принцип. Ако съм просто наказан, няма резултат от наказанието. Колкото и досадни да бяха тези разговори, именно те ми помогнаха най-много.“ – Куупър, 17

5. Запомнете, че тези случки са моментни, не перманентни.

Концентрирайте се върху това, какво искате синът Ви да извлече от това преживяване като последици. И докато Ви се струва, че да крещите и да се отдалечавате един от друг е по-лесно, тези разговори може да се окажат най-важните, които сте водили с него.

Розалинд Вайсман е учител, мисловен лидер и автор на бестселъри като  “Queen Bees & Wannabees“ , “Masterminds & Wingmen“  и “Owning Up“. Тя е основател на “Cultures of Dignity“ (“Култура на достойнството“) и живее в Колорадо със съпруга си и двете им деца. Последвайте я в Туитър: @cultureodignity.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Гергана Стоянова!

---