Методът на Фербер: Какво представлява и как влияе на бебетата

Какво представлява методът на Фербер?

Методът на Фербер, познат още като “постепенна липса”, е програма за приучаване на детето към самостоятелно заспиване, разработена от Ричард Фербер. При него в поредица от тренировъчни сесии, родителите оставят техните деца сами за строго фиксирани времеви интервали, през които не обръщат внимание на всякакви протести и плач, които могат да чуят.

Когато  методът работи, децата постепенно се примиряват с това, че никой няма да им се притече на помощ и като резултат тяхното поведение става все по-малко непокорно. 

С какво могат да се съгласят експертите?

Въпреки, че Методът на Фербер е противоречив, изследователите постигат съгласие по много въпроси.

1. Методът на Фербер не е подходящ за малки бебета

Малките бебета трябва да се хранят през нощта и техния модел на сън – бодърстване е все още незрял. Поради тези причини, дори изследователи, които са “за” прилагането на Метода на Фербер, предупреждават, че приучаването към сън е неподходящо за бебета под 6 месеца. Вместо това, родителите могат да опитат редица безопасни, подходящи за тази възраст тактики за подобряване на съня на техните бебета.

2. Методът на Фербер НЕ е подходящ за деца, които са диагностицирани със състояние на страх да останат сами в техните легла или на повръщане като реакция на това

Здравият разум предполага, че травматизирани деца не могат да се подлагат на “постепенна липса” и защитниците на Метода на Фербер са съгласни. Ако минали събития са довели до травма, при която детето изпитва страх да остане само в своята кошара или легло или реакцията им при раздяла е повръщане – трябва да се консултирате с поведенчески психолог за най-подходящия подход при приучаване към заспиване.

3. Методът на Фербер не е подходящ като лечение на повечето проблеми със съня при децата

Когато родителите обмислят въвеждане на програма за приспиване, обикновено е защото техните деца изпитват проблеми със заспиването или нощни прекъсвания на съня. Методът на Фербер изглежда като възможно решение. Но дали е такова?

“Постепенната липса” е създадена по една единствена причина: Да накара детето да заспи без да получава утеха от родител. Ако съдим по основата му, методът е ефективен. Но този метод не е създаден да разрешава повечето от проблемите, които причиняват битките за приспиване и нощните събуждания. Например, той не адресира:

• нощни страхове и страх от раздяла;
• стрес през деня;
• кошмари;
• хъркане и други форми на смущения в дишането при сън;
• нощно главоболие и други болезнени медицински състояния;
• проблеми със съня, идващи от цикардния ритъм;
• сомнамбулство или нощни уплахи;
• проблеми с графика за сън, причинени от прекалено ранно приспиване.

Ако някое от тези състояния е отговорно за проблемите със съня на детето или нощните му събуждания, е много важно да намерите подходящото лечение. В противен случай, рискувате да утежните психологичните проблеми на детето или да игнорирате потенциално опасни медицински състояния.

От по-положителна гледна точка, може да установеите, че облекчаването на тези състояния може да направи въвеждането на програма за сън ненужно. Например, ако детето се съпротивлява на вечерния час, защото не е му се спи, разрешаването на проблема с цикардния ритъм или намирането на по-подходящ час за приспиване може да реши проблема изцяло.

4. Методът на Фербер не учи децата как да заспиват

Както самият Ричард Фербер отбелязва, неговият метод не учи децата как да заспиват самостоятелно. На тях просто им е забранен достъп до родителите им и са оставени да открият начин да заспят сами.

Ако наистина искате да помогнете на децата си да заспят, опитайте тази алтернатива – програма за приспиване, позната като “Позитивни ритуали с постепенно изтегляне на часа за приспиване”. За разлика от Методът на Фербер, “позитивните ритуали” ще научат детето ви как да релаксира и да се подготви за сън.

Може да помогнете на детето да заспи и чрез някой от следните похвати:

• намаляване интензитета на осветлението вечер;
• избягване на упражнения и стимулиращи активности преди часа за лягане;
• избягване на стимуланти (като кофеин) и трудни за храносмилане храни преди лягане;
• помощ за справяне с нощната уплаха.

Не се намесвайте в момента, в който чуете звук. Бебетата често въздишат, размърдват се или издават звуци по време на сън. Не искате да събудите спящо бебе по грешка, дори и то да се пробужда – може отново да заспи от самосебе си, ако му дадете възможност. 

5. Проучванията оставят много въпроси без отговор

Изследователите са категорични, че бебета под 6 месеца НЕ бива да се подлагат на този метод. Как стоят нещата при по-големи бебета? Има ли рискове или дългосрочни странични ефекти?

Защитниците на метода отбелязват, че все още няма проучвания, които да са доказали, че той вреди на деца над 6 месечна възраст. Но истината е, че липсват добре формулирани, контролирани проучвания, които да отговорят на тези въпроси.

Как работи Методът на Фербер

Този метод е всъщност вариант на програма за приучаване към заспиване, наречена “липса”. 

Програмата се основава на предположението, че децата имат проблеми със съня, защото се научават да разчитат на родителската утеха, която да ги приспи. Когато децата са лишени от тази утеха, те могат да започнат да се пазарят, да умоляват, да плачат или да имат яростни изблици в опит да отложат часа на заспиване. Защото не могат да заспят самостоятелно, децата могат да са избухливи, ако бъдат събудени през нощта.

Родителите, които се “поддават” на зова на децата за внимание, подсилват техните поведенчески проблеми. Решението е родителите да слагат децата си да спят (докато те все още са будни) и след това да ги оставят сами. Ако децата плачат, родителите са инструктирани да ги игнорират. Те не трябва да правят проверка на децата, освен ако това не е абсолютно необходимо.

Методът на Фербер се отличава от тази програма по един ключов признак: той разрешава на родителите да проверяват децата – но само за кратко и според стриктен график. 

За да илюстрираме това, първата нощ по Метода на Фербер изглежда така:

1. Родителите слагат детето да спи и излизат за 3 минути. 
2. След кратка проверка (по време на която родителите се въздържат от вдигане или гушкане на детето), родителите излизат отново от стаята, този път за 5 минути
3. Впоследствие, родителите чакат 10 минути между проверките, докато детето не заспи окончателно.

През всяка следваща нощ, родителите постепенно увеличават времето между проверките. Например, втората вечер родителите може да изчакат 5 минути преди първата проверка, 10 минути преди втората и 12 минути преди всяка следваща. На по-късен етап тези интервали могат да бъдат увеличавани до 20 или повече минути.

Някои родители, които опитват да прилагат метода, виждат подобрения за само няколко дни. Проучванията показват, че родителите могат успешно да завършат тренировките в рамните на 4 седмици.

Но някои родители, обезпокоени от знанието, че игнорират децата си и притеснени от потенциални вредни ефекти от тренировките, се отказват преди да видят някакви подобрения в поведението на детето. 

Бебета, подложени на Метода на Фербер, могат да бъдат подложени на много повече стрес, отколкото преди това. Тези така наречени “изблици на липса”, които включват по-чести и интензивни плачове, протести и яростни изблици – убеждават някои родители да се откажат. 

В допълнение, тренировките могат да се провалят, ако родителите са непостоянни и от време на време се поддават на жалбите на децата. Фербер съветва родителите да се придържат към режима, дори детето да се разстрои толкова много, че да повърне. В този случай, родителите трябва да почистят бъркотията бързо и тогава да напуснат стаята и да излязат като продължат с тренировката.

Аргументи “ЗА”  Метода на Фербер

Според научни проучвания, методите, свързани с “лишаване” включително Метода на Фербер, се асоциират със следните положителни резултати:

• Децата, които завършват програмата, са по-малко склонни да изпадат в яростни изблици при приспиване
• Децата, които завършват програмата, са по-склонни да се успокоят през нощта в рамките на 10-тина минути
• Децата, които завършват програмата, са по-малко склонни да будят родителите си през нощта
• Родителите, които завършват програмата, отбелязват подобрение в техните собствени нива на стрес, настроение и взаимодействие с децата

В допълнение към тези позитивни резултати, родителите докладват и подобрение в поведението на децата им през деня, може би защото са се наспали добре през нощта.

За родителите, които са били подложени на безсънни и емоционални нощи, тези резултати са изключително важни. Защитниците на метода твърдят, че родители, които са лишени от сън, са с по-висок риск от депресия и брачни конфликти. Такива родители могат да развият негативни чувства към децата си и връзката родител-дете да пострада като резултат. Ако родителите могат да спрат или да ограничат неспокойното поведение на децата по време на сън, това оказва благоприятен ефект върху цялото семейство. 

Методът на Фербер обаче не е единственият, който дава такива ползи.

Алтернативи на този метод – програми, които не включва оставянето на децата сами “да се наплачат” – имат сходни отчетени. При това положение е добре да се вземе под внимание потенциалната цена, която може да се появи при прилагане на Метода на Фербер.

Аргументи “ПРОТИВ” Метода на Фербер

Въпреки че проучванията показват, че методът може да бъде много ефективен при премахването на протестите по време на приспиване и тактиките за отлагането му, много хора се притесняват от потенциалните странични ефекти. 

Да оставиш децата да плачат сами изглежда като акт на насилие над нашите най-дълбоки инстинкти и това не е изненадващо. През по-голямата част от човешката история, нашите предци са имали един основен проблеми при съня, а именно – да избегнат хищниците. Като едни съвременни ловци-събирачи, нашите предци са спали на групи и са споделяли задължението да се пази пост от някого. Децата са били сгушени до техните родители и братя и сестри. Ако децата се разплачели, било важно да бъдат успокоени много бързо.

В допълнение, било важно бебетата да имат близки, лични връзки с отглеждащите ги. Те изисквали грижа и хранене в продължение на много години, преди да се научат да оцеляват сами. В свят, в който 40% от децата умирали преди 1-тия си рожден ден, успехът зависел от това да имаш някой, който да се грижи за теб, който да разбира нуждите си и да е готов да ги посрещне. Без игнориране.

Така игнорирането на детското безпокойство е било знак, че нещо не е наред. Да оставиш дете само е било считано като изоставяне, ако не и като опит за убийство. Следователно не бива да ни изненадва, че нашите предци са развили емоционални и поведенчески характеристики, които да държат родителите близо до децата.

Нашето еволюционно минало е оставило следа в нашето съзнание. Когато малките деца са оставени сами през нощта, те могат да изпитат един от най-първичните и силни стресови емоции – паника от раздялата. Безпокойството от раздялата е панически отговор, събуден от примитивната част от мозъка, която отговаря и за физическата болка.

В този контекст, важно е да имаме предвид, че не можем да предположим, че всичко е наред, ако бебето не плаче.

В скорошен експеримент, проведен с бебета в болнично детско отделение, изследователите са записали мозъчната им активност, докато са подлагани на различни форми на стимулация, включително болезнено взимане на кръв от петата. Те са открили, че няма връзка между бебешкия плач и наличието на болка, сигнализираща мозъка. Някои бебета са плачели от болка, други – не. Някои бебета плачели по-силно, когато ги боли, а други – не.

Липсата на плач следователно не е била сигурен индикатор за бебешкото неразположение. Възможно ли е същото да важи при бебета, които са подложени на метода на Фербер? Когато спрат да плачат, може ли това да е сигнал, че вече не са разстроени или може просто да означава, че те са се отказали да опитват да сигнализират към отглеждащите ги, които са спрели да им откликват?

Методът на Фербер в сравнение: Как се представя при съпоставка с други алтернативи?

Методът не е единствената опция за родители, които се интересуват от програми за приспиване. Две негови алтернативи включват:

• “Позитивни ритуали с постепенно изтегляне на часа за приспиване”
• “Липса с родителско присъствие” (при която родителите остават в същата стая с децата, докато те не заспят)

“Позитивните ритуали” е метод, който учи децата как да заспиват като ги води през поредица от релаксиращи ритуали преди заспиване, но само ако детето вече има признаци на съненост.

“Липса с родителско присъствие” е вариант на Метода на Фербер, който не включва оставянето на детето само.

Според Американската академия за медицина на съня, тези три метода “изглежда са на едно ниво”.

Изводът

Методът на Фербер може да е ефективен за намаляване на нощния плач, протестите и молбите за родителско утешаване. Но той не е единствения възможен метод.

Преди да изберете програма за приспиване, обърнете внимание на следните точки:

• Убедете се, че програмата е подходяща за възрастта на детето.
• Определете и адресирайте конкретния проблем на детето със съня.
• Вземете под внимание индивидуалността и темперамента на детето.
• Ако детето ви е диагностицирано със страх да бъде само или показва знаци на диагностицирано повръщане, консултирайте се с поведенчески психолог.
• Преди да започнете програмата, уверете се , че всички участващи възрастни разбират процеса.

Без значение какъв метод избирате, успехът зависи от упоритостта и постоянството ви.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Ася Ценова!