Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или за кратко СДВХ се счита за психическо разстройство. Децата със СДВХ имат проблеми с разсейване, хиперактивни са и имат трудности да контролират поведението си. Изчислено е, че в световен мащаб засяга около 5% от всички деца на възраст от 3 до 17 години и, че момчетата са 4 пъти по-склонни да бъдат диагностицирани, отколкото момичетата.

За да разберем как се отразява на децата в училище, нека да разгледаме историята на Лео, 12-годишно момче, което ходи на училище с най-добрите намерения, но се мъчи за да успява.

Най-големият му проблем е неговата липса на внимание. Лео се разсейва толкова лесно. Случва се, дори когато опитва да се фокусира най-силно. Внезапно осъзнава, че се е разсеял и е прекарал последните 15 минути в мисъл за нещо съвсем различно. Дори най-мъничкото нещо може да привлече вниманието му. Чувства се все едно мозъкът му не работи.

Той също забравя толкова много. Книгите и домашните работи често биват забравяни вкъщи или пък ако не ги забрави, той често ги губи някъде или забравя да ги предаде. Оценките му са ужасни и някои учители започват да смятат, че той е загубен случай.

Тук е и неговата хиперактивност: когато имат групова работа той е неспокоен и има проблеми да се фокусира. Да остане спокоен и да слуша докато другите говорят, може да го изтощи напълно, което прави всеки нормален разговор сериозно предизвикателство. Той има чувството, че в мозъка му не е останал капацитет да се справи с цялата информация, която трябва да бъде обработена, и той се ядосва, че не може да я следва. За да се справи с хиперактивността си, той обича да държи ръцете си постоянно заети.

Последно, там е неговото импулсивно поведение. Често не може да се сдържа да казва неща, които му идват на ум. Понякога се опитва усилено да контролира себе си, но след това просто се разсейва и прекъсва другите. Съучениците му намират това за досадно. По-късно съжалява за поведение си, но знае, че за съжаление, ще го прави отново и отново. Струва му се, че не може да се поучи от грешките си. Учителите се смущават, опитвайки се да го накарат да се държи както трябва. Други стават нетърпеливи, предават се или се дистанцират.

Нещата стават по-добри след диагнозата му за СДВХ, когато учителите му започнат да го подкрепят:

• Той е седнал до подкрепящ ученик в предната част на класа;
• Получава тетрадка, в която са изброени всичките му задачи, за да му помогне да си спомни;
• За да улесни проследяването на домашните работи, той получава домашно за всички предмети само веднъж седмично;
• Позволява му да използва малки предмети по време на часовете и да прави кратки почивки, когато е необходимо;
• Той практикува говорене и слушане на рутинни процедури със специалист;
• С баща му карат колело до училище всяка сутрина, а следобед му е позволено да играе колкото иска с топка.

При тежки случаи на СДВХ на децата често се предписват лекарства с рецепта. Преди това да се случи, деца като Лео трябва да преминат през професионална диагноза, подходяща за възрастта при детски психолог, който може да се опита да погледне под повърхността. СДВХ може да е само върхът на айсберга. Основната причина може да бъде драма у дома, тормоз в училище, лош сън или неправилна диета.

Сър Кен Робинсън разказа историята на Джилиън Лин, 8-годишно момиче, за което се говори, че има трудности при обучението. Тя не може да се концентрира и никога не може да седи неподвижно. Когато майка й я завежда при специалист, той не й дава хапчета, а вместо това включва музика по радиото. Джилиън започва да танцува. След това той казва на майка й: „Джилиан не е болна; тя е танцьорка. Заведете я в школа по танци.“ По-късно Джилиън Лин станала известна танцьорка, а след това отговорна за някои от най-успешните мюзикъли в историята на Бродуей.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Таня Петрова!