Конфликтите между децата

Автор: Анита Гергова, Осъзнати родители

Конфликтите между децата имат и положителна страна. Те им помагат да разгърнат себе си, да се научат как да изразяват чувствата си и да пробват различни стратегии за постигане на целите си.

Най-важните умения в справянето с конфликтните ситуации между децата са:

• физическо отдалечаване, когато е необходимо
• разбиране и назоваване на чувствата и емоциите, както и предполагаемите нужди на всяко дете
• описание на ситуацията от гледна точка на всяко дете
• поставяне на граници и ясни правила
• всяко дете предлага идеи за разрешаване на конфликта

7 основни стратегии за управление на съперничеството между братя и сестри

Най-често срещаните ситуации и как да приложите горепосочените умения

Спор за играчки, за собственост или за територия

Децата трудно споделят играчките и територията си, но не от егоизъм, а защото имат нужда да контролират какво ще се случва с техните притежания и средата около тях. Споделянето по команда подкопава доверието между родител и дете и учи на фалшиво великодушие.

Ситуация: Момиченце играе с две кукли на детската площадка. Едно дете се запътва към едната кукла, която е паднала на земята. Собственичката на куклите се опитва да му попречи, бутайки го. Детето започва да дърпа още повече куклата и да настоява да я вземе.

Вместо: “Не го бутай! Дай му едната кукла само да я види и ще ти я върне след малко”, кажете “Ядосваш се, когато искат да ти вземат куклата ли? Добре, ти прецени кога ще бъде негов ред да си поиграе с нея. След 3 или 5 минути?”.

На другото дете кажете: “Виждам, че нямаш търпение и много искаш куклата. Първо питаш “може ли” и чакаш да дойде твоят ред.”

Ако и двете деца са над 2,5 години, можете да им кажете: “Две раздразнени деца искат една и съща кукла едновременно. Това е сложен проблем. Дайте идеи да го решим.” (Вие също може да предложите нещо, за да покажете на децата как се дават идеи.)

Различни желания и нужди

Всеки конфликт възниква, когато има сблъсък на нужди. Няма по-важна или по-спешна нужда. Всички са такива, особено за децата. Важно е да им покажем, че ги разбираме.

Ситуация: По-големият ви син седи на масата и рисува рисунка за училище. Идва петгодишната ви дъщеря и грабва шепа флумастери, за да си оцветява. Момчето започва да ги дърпа и да крещи.

Вместо: “Остави флумастерите! Брат ти има важна домашна работа. Като я свърши, ще ти ги даде.”

На голямото дете кажете: “Знам колко е важна тази рисунка за теб. Кой цвят флумастер ти трябва в момента?”

А на малкото: “‘На теб също ли ти се дорисува? Попитай брат си кои цветове може да ти даде.”

Сравнения

Деца, чиито родители ги коментират чрез сравнения, са по-склонни да се съревновават и да се карат помежду си без конкретна причина.

Ситуация: По-голямото дете се люлее на люлката. Идва по-малкото и започва настоятелно да иска да се люлее и то.

Вместо: “Хайде да отстъпиш! Ти се люля достатъчно, пък и си по-голям.”

Кажете на голямото дете: “Колко време още искаш да се люлееш? Виждам, че се забавляваш, но и сестра ти иска.“ По-голямото дете най-вероятно ще отговори: “Още малко!”

Кажете на малкото дете: “Чакаме да минат 5 минути и ще те люлея силно и високо чак до небето.” В този момент може да люлеете детето на ръце, за да му стане забавно и така ще е по-склонно да ви чуе.

Децата си разменят лоши думи

Те имат право да изпитват всякакви негативни чувства и използването на лоши думи е техният начин да се справят с гнева си.

Вместо: “Я не говори на брат си, че е тъпак!”, кажете на едното дете: “Вероятно си много ядосан, че брат ти за пореден път ти взе таблета, без да те пита?! Сигурна съм, че можеш по друг начин да му кажеш как се чувстваш, вместо да използваш думата ‘‘тъпак‘‘.“

На другото дете кажете: “Знам, че като ти се доиграе на таблета, забравяш да питаш и нямаш търпение да чакаш. Сигурна съм, че и ти разбираш, че това дразни брат ти. Имаш ли идея какво може да направиш следващия път, когато искаш да го вземеш?”

Децата проявяват агресия помежду си

Вместо: “Спрете и двамата веднага!”, разделете децата: „Ти от едната ми страна, а ти – тук“. Друг вариант е да им опишете какво виждате: “Виждам, че сте супер ядосани. Нужно ви е малко време разделени, за да се успокоите.”

Задръжте ги разделени, докато минат бурните емоции. След като са се успокоили малко, чуйте гледната точка на всяко дете, без да взимате страна или да съдите: “Искам да чуя гледната точка на всеки. Първо говори единият, без да прекъсва, и после другият.”

Насърчете ги сами да дадат идеи за решаване на проблема: “От това, което казахте, разбирам, че спорът е за…..Какво предлагате да направим?”

Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.

Материалът е част от Дни на емоционалната интелигентност, които се проведоха с подкрепата на Бочко,Reach For Change България и Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.