Емпатията: умението да осъзнаваме емоциите (си)

Настоящата статия представя идеите на ненасилствената комуникация (ННК) и емпатията в контекста на родителството и стъпва на идеите на Маршал Розенберг и Карл Роджърс.

Една от многото причини да съм такъв верен последовател на ненасилствената комуникация е, че тя дава:

• прагматично и ясно обяснение на пътя за постигане на лично щастие;
• прави достъпно за всеки изграждането, поддържането и развитието на качествени взаимоотношения.

Емпатията в контекста на ненасилствената комуникация се дефинира като умението да свързваме човешките чувства с човешките потребности. Самата ненасилствена комуникация съответно е начин на общуване, при който чувствата и потребностите са водещи.

Защо чувствата и потребностите да са водещи?

Защото чувствата, които преживяваме, са обратна връзка за това дали и доколко живеем според потребностите си. Когато преживяваме чувства от позитивния спектър – нашите потребности са удовлетворени. И обратно – когато преживяваме негативни чувства, това означава, че нашите потребности не са удовлетворени.

Същото е валидно и за хората около нас. Негативните им чувства са послание от света на потребностите им за потребност, която иска да бъде удовлетворена, а позитивните, че има такава, която е била случайно или съзнателно удовлетворена. Оттук и яснотата около това как да поканим повече удовлетворение, щастие и спокойствие в живота си. Просто като открием потребностите, които са важни за нас, и упорстваме да намерим начин да ги живеем.

Как емпатията ни помага в ролята на родители?

Когато разберем, че нашите емоции имат да ни свържат с нашите потребности, знаем как бихме могли да спрем да мислим, че заради децата си преживяваме определени чувства.

Например: аз може да съм изморен/а, но не защото детето ми не иска да заспи и се тръшка, а защото имам задача да намеря начин как да редувам грижа за детето с почивка. Или аз може да съм ядосан/а, но не че детето ми е бутнало купичката с обяда, а защото ми се иска да мога да казвам “не” на всички задачи, които имам да направя и заради които ми се струва ужасно, че трябва да сготвя наново.

Така емпатията прави възможно да търсим, откриваме и променяме дълбоките причини за начините, по които се чувстваме.

От друга страна, когато знам, че емоциите на детето ми са свързани с потребности, които искат да бъдат видяни и удовлетворени, а не с проявление на характер, инат или правене напук, знам как бих могъл да подходя, така че да открия тази потребност и да предприема съответно действие.

Емпатията ми дава друга цел – разбирането на детето в дълбочина. Вместо да реагирам с реактивно отношение и деление на “правилно” и “грешно”.

Емпатичните разговори

От казаното дотук вероятно става ясно, че емпатичните разговори са разговори, в които чувствата и потребностите са в сърцевината. Не търсим някакво интелектуално обяснение с въпроси като “Защо направи така?”, а търсим емоционална връзка в опит да усетим как се чувства отсрещната страна и да я подкрепим да осъзнае това, като открие неговия корен – потребността.

Ключови стратегии, с които да научите децата си на емпатия

Как се случва емпатията към себе си?

Като за начало започвам да обръщам внимание на чувствата си. И да си напомням, че мога за всяко чувство, което преживявам, да откривам първопричината му. Не думите и действията на някой или събития и случки от живота, а личните ми потребности, за които съм се погрижил (ако е позитивно чувство) или имам да се погрижа (ако е негативно чувство).

Как се случва под формата на разговор с дете?

Когато искам да подходя с емпатия, най-важното е да мога да се дистанцирам съзнателно от моите преценки, мисли, осъждания или мнения и да оставам фокусиран/а върху емоцията, която разпознавам в детето си, и върху потребността, която се крие зад нея. Например, ако искам да дам емпатия на детето си, което току-що е ударило друго дете на площадката, е много важно да мога да се дистанцирам от мнението “Това е лошо!”, за да може детето ми да усети стремежа да се свържа и да разбера него отвъд моите представи и преценки. Не казвам, че това поведение трябва да се насърчава, а първо че е нужно да се разбере как става така, че е допустимо за него да действа по този начин, макар да знае, че не се прави така.

“Възмути се, че не стана както ти се искаше, така ли? За теб е важно да те чуват, така ли? Иска ти се да те беше чуло това момиченце?” Защото така откриваме потребността да бъда чут и въпросът пред нас ще е как да подкрепим детето така, че да дава израз на нещата, които са важни за него по начин, който е приемлив и за околните. И тогава можем да кажем “Разбирам колко е важно за теб да бъдеш чут. И разбирам, че удари момиченцето, защото не те е чула. И ми се иска занапред да повториш това, което искаш, или да й кажеш, че искаш да те чуе, вместо да я удряш. Става ли?”

11 практични съвета за това как да помогнете на вашето дете да развие своята емпатия

Емпатията в дългосрочен план

Да отглеждаме децата си с емпатия, им дава ключ за поне две врати:

1) вратата на личното щастие – да знаят кои са важните за тях неща и да ги следват;

2) вратата към красотата на човешките отношения – където всяка случка, недоразумение и конфликт е покана две страни да намерят пътя за свързване на нивото на чувствата и потребностите.

Надявам се с тези кратки редове да съм ви вдъхновила да поканите емпатията във връзката с децата си! Гарантирам, че няма да съжалявате. ☺

Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.

Автор: Емилия Илиева-Крайнова, обучител по ненасилствена комуникация и емпатия

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.