Как да запаля и поддържам интереса към книгите и четенето у детето в училищна възраст?

Преди година написах статия с идеи как да поддържам интереса към книгите на моите дъщери, тогава в предучилищна възраст. Първата статия може да прочетете в блога на FoxBookCafe.

Дъщерите ми тепърва навлизат в училищна среда и аз все още търся ролята си. От една страна ми се иска да им помогна да са самостоятелни и сами да си изградят навици на учене и четене. От друга страна често си припомням това, което научих като ръководител екип – да подкрепям според нивото на умението. А нивото е все още елементарно. 

Тъй като за мен четенето е удоволствие, анти-стрес терапия, бягство, източник на знания и начин да изградя критично мислене към заливащите ме медии, реших да се допитам до родители с повече опит с четящи ученици. В анкета и разговор се включиха 19 родителя с деца на възраст между 6 и 14 години. Ще се радвам да продължим диалога и да споделите и вашите мисли! 

Идеи от родителите

Родителят да се оттегли от водещата роля постепенно (майка на момичета на 6 години): 

• Да започна да се оттеглям от ролята на основен човек, който взима решения. Нека децата се почувстват овластени да избират книги от Детската секция на библиотеката или книжарницата сами.
• Да им дам възможност да използват касичката си за купуване на книги. Спомням си, че едва дочаках първата стипендия и си купих… книга. 
• Да продължа да им чета на глас и след като сами могат да четат с разбиране.

Родителите познават най-добре своите деца и могат да преценят на кого да се доверят за препоръка и кои книги и теми да въведат според житейските обстоятелства, в които децата се намират (майка на момчета на 7 и 12 г, майка на момиче на 12 г):

• Да не бързам да ги допускам в света на литературата за подрастващи или възрастни. Имам познати с деца на 11-13 години, които са преценили, че малките са готови за любовни романи. Това, разбира се, е избор на семейството. У нас засега това не е достъпно за деца.
• Да управлявам собствените си реакции към историята, ако на мен не ми допада нещо в книгата, а детето иска да я чете. Особено ако според мен или партньора ми „това са глупости“ (в илюстрациите или нещо, споменато в книгата), но за детето е забавно и носи удоволствие. Всъщност така получавам обратна връзка и как се променят интересите на детето. Ако преди години „Заек и мечка“ и фактът, че зайците ядат изпражненията си, или че мотовете пръцкат, когато се вълнуват, беше нещо, което ги впечатляваше (а аз не държах да коментираме или илюстрираме точно ТОВА в детайли), после се чудех как Мортина играе футбол с главата си, а те се заливаха от смях, то днес се изненадвам на поредицата „Дневникът на един Дръндьо“, която аз не харесвам, но знам, че помага на много деца да се завърнат към четенето с желание и по собствено желание.
• Има съвременни книги, които помагат да въведем теми, по които моите родители са мълчали и до днес тяхното неудобство стои у мен. Това е много личен избор и всеки родител сам преценява. Ето някои примери: „Книга за смъртта“, „Истории за момичета бунтарки“ (втора част в която е представена историята на Елън Дедженеръс и нейното публично признание за сексуалната й ориентация), „Червеното е всъщност красиво“, в която се представя темата за цикъла достъпно или „В като вагина“.

Да се водя от усета за чувствителността и готовността за темата на моето дете (майка на момиче на 8 г, майка на момче на 11 години):

• Да избягваме да четем преди лягане приказки, които като по-малки децата са намирали за интересни, но с израстването будят страхове у тях (някои народни приказки, сборниците на братя Грим и други). 
• Ако предлагам книги за деца с 2-3 години по-големи от моите, да преглеждам книгата (напр. да чета 1 глава напред или да попитам приятели, които са я чели с децата си), за да не се сблъскаме с нещо, което все още не сме обсъждали. Например темата с по-малките ученици съществува ли дядо Коледа или не, която в книгите за по-големи деца може да е разбулена.

Четенето и книгите като преживяване (баща на близначки на 6 години, майка на момиче на 13 години, майка на момиче на 8 години):

• Да превръщам четенето на задължителната литература в преживяване – да посетим музей или градче, свързани с нашата история и в колата да слушаме аудио книгата от задължителната литература, примерно, някой от разказите на Йордан Йовков.
• Да продължа да подарявам книги на децата ми, заедно с моята лична история. Например моя любима книга е „101 далматинци“, защото имам много специална история, свързана с нея. 
• Ако по книгата има филм, освен че можем да го гледаме, можем и да слушаме музиката към филма, докато обсъждаме книгата. Понякога будя сутрин децата с музиката, която свързваме с любима история и си гарантирам техните усмивки.
• Да чета поне част от книгите, които те обичат, за да мога да се включвам в разговори. 

Да не се обвиняваме, а да се вдъхновяваме (майка на момиче на 8 години, майка на момиче на 9 години):

• И може би най-важното: да спра да се чудя или укорявам дали четем достатъчно, какво всъщност е достатъчно и колко от времето си детето да прекарва в четене.
• Да се вдъхновявам и да споделям и с децата като препрочитаме есетата от прекрасния сборник на Мария Попова „Скорост на битието: Писма до младия читател”. За жалост, книгата все още не преведена у нас, имаме я в оригинал. Ето две от есетата: Писмото на Кевин Кели за суперсилата да четем и Писмото на Ан Ламот. 

Какво мислите за идеите? Какво още бихте добавили? 

*Благодаря на родителите, които участваха в дискусията за генериране на идеи и които попълниха моята анкета. Ако и вие искате да се включите, пишете ми.

Автор на статията е Ели Мантовска, създател на курса Сладки думи.

Онлайн обучение „Семейството и четенето“

„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.“ – Алберт Айнщайн

ЗАЩО ДА ПРЕМИНЕШ ТОВА ОБУЧЕНИЕ 

• За да научиш за най-честите митове и грешки по отношение на четенето;
• За да разбереш как четенето и ранното детско развитие са свързани;
• За да разбереш повече за книгите, езикът в тях и какво е важно при избора на книга;
• За да разбереш как да помогнеш на детето си да се развие в чуждоезикова среда или пък ако има затрудения с четенето.