Как да помогнем на децата да се справят с чувството на неудобство

За повечето възрастни незначителните моменти на неудобство са част от живота —дразнеща, но неизбежна, на която не обръщаме особено внимание. Но за много деца, неудобните преживявания могат да бъдат притеснителни, а в някои случаи да доведат и до сериозни проблеми като безпокойство и отдръпване.

Не можем да предпазим децата от чувството за неудобство. Но можем да им помогнем да изградят устойчиво поведение и увереност, от която се нуждаят, за да се справят с него по един здравословен начин.

Не омаловажавайте техните чувства, а ги хвалете за това, че са проявили устойчивост.

Рей Джейкъбсън

Модел на поведение

Децата вземат пример от родителите си в справянето с трудни емоции, каквото е чувството за неудобство. “Като родители, ние задаваме рамките на поведение на нашите деца“ – казва д-р Рейчъл Басман, клиничен психолог в Child Mind Institute. “Когато помагаме на децата да се научат на здравословни емоционални навици, първата ни стъпка е да се замислим как ние се справяме в подобни ситуации в нашия живот.”

Анализът на начина, по който се справяте с неудобните преживявания, ще ви помогне да дадете пример за здравословно поведение на детето си.

Не се задълбочавайте

Ако сте склонни да се притеснявате от грешките, които сте допуснали (“Не мога да повярвам, че направих това!”, “Щях да умра от неудобство!”), е много по-вероятно и детето ви да прави същото.

Запазете спокойствие

Ако изгубите своя контрол в неудобна ситуация или реагирате с раздразнение и смущение, вие изпращате съобщение на детето си, че това е голяма работа.

Не се дразнете

Децата понякога правят и казват някои много смешни неща, но е много важно да не им се подиграваме за грешките или да се присмиваме на неудобните инциденти. Ако малките неудобства се третират с насмешка, децата могат да започнат да свързват дори незначителните грешки с чувство на срам и унижение. Дразненето, дори ако то изглежда безобидно, може да бъде много разстройващо за децата, особено ако вече се чувстват засегнати.

Приемете сериозно чувството на неудобството на детето си

Няма критерий за неудобство. Нещо, което ви се струва незначително, като например грешен отговор по време на час, може да се възприема много сериозно от детето ви. Ако то изпитва неудобство, е важно да не отричате чувствата му, дори ако ситуацията, която ги е породила изглежда незначителна.

Естествено, ние искаме да омаловажим неудобните преживявания като казваме неща от сорта на: „Не е толкова лошо, колкото ти се струва”.

“Но, когато децата изпитват големи, наистина разстройващи емоции, това може да се възприеме като замитане на проблема“.

Не прекалявайте с реакциите

Ако вашето дете се прибере разстроено, то няма нужда от това вие също да се разстроите или да се разсърдите заради него. (“Това звучи ужасно!”, “Тези деца трябва се засрамят, затова че са се присмивали!”). И не допускайте, че то иска или се нуждае от вашето съдействие. Когато едно осъзнато дете се опасява, че родителите му ще прекалят с реакциите или че ще влошат неудобната ситуация, то най-вероятно няма да иска да сподели чувствата си.

“Когато детето ни е наранено, ние, като родители, искаме да направим всичко възможно за него. Но, ако детето се чувства засрамено, отделянето на голямо внимание на ситуацията може да я влоши вместо да я подобри”.

Хвалете позитивните умения

Ако детето ви споделя неудобните ситуации с вас, се погрижете да му покажете, че зачитате чувствата му. Не се фокусирайте само върху тях и не преувеличавайте с утехата. Вместо това, похвалете позитивните умения на детето, използвани за справяне със ситуацията. Ако е допуснало грешка по време на концерта за пиано, го похвалете за това, че е запазило концентрация и е довършило музикалното произведение. Преструктурирането на негативните реакции ще помогне на вашето дете да открие здравословните им противодействия и да ги използва, като изгражда т.нар. „метакогнитивни умения“. Може да кажете:

“Толкова съжалявам, че това се случи днес. Знам, че беше неприятно, но съм много горда от начина, по който се справи. Изисква се голяма смелост, за да продължиш да свириш в трудна ситуация.”

Създайте перспектива

Ако детето ви е паднало в часа по физическо възпитание и спорт и другите деца са му се подигравали, може да му се струва, че всички са го видели, всички са се присмели  и че никой, никога няма да забрави случката.

Разбира се, вие знаете, че тава не е така, но децата, особено по-малките, често се опитват да преувеличат своите чувства, което може да ги накара да почувстват неудобните ситуации като „новина от първа страница“. Децата са егоцентрични, така, че когато вашето дете преживява неудобна ситуация, може да му се струва, че всички мислят за това толкова, колкото и то. Докато, в действителност, повечето деца ще са забравили за това още на следващия ден.

Като се научи да разказва за своите чувства и опит, детето ще придобие перспектива и ще изгради устойчиво поведение.

Разяснявайте

Помогнете на детето да приложи метакогнитивния подход към чувствата си като си задава въпроси с отворен край. Например: вашето дете не е единственото, което някога е падало в гимнастическия салон, така че можете да го попитате как се е почувствало, когато това се е случвало с другите деца. Като се учи да разказва за своите преживявания, детето ще започне да гледа на неудобните ситуации от друг ъгъл.

Споделете

Споделянето на примери от вашия живот ще помогне за намаляване на чувството за неудобство.

“Изпуснах чантата си в магазина за зеленчуци онзи ден. Тя се разпиля по целия под. Всички се засмяха, но после няколко човека ми помогнаха да събера нещата.”

Но не сравнявайте

Предлагането на перспектива е добра идея, но внимавайте и избягвайте сравненията между своето преживяване и това на детето. (“Мислиш, че това е лошо, но когато брат ти беше на твоята възраст…”) Детето може да почувства, че неговите преживявания са маловажни или че, не са достатъчно сериозни, за да оправдаят неговото чувство за неудобство. Това пък, може да го накара да се почувства по-зле затова, че не е било силно.

Нека детето ви води

Понякога задаването на въпроси помага, но вероятно има и моменти, в които детето ви просто не желае да споделя. Важно е да оставите децата да поемат водещата роля. Ако детето заявява, че не му се говори за това или изглежда твърде разстроено – не го притискайте. Чувството на неудобство е огромно и понякога децата се нуждаят от пространство, за да го преодолеят.

Като помагате на детето да придобие перспектива, без да омаловажавате чувствата му,  ще му помогнете да премине през негативното преживяване и ще му дадете важен инструмент за изграждане на самосъзнание в бъдеще.

Кога да се намесим

Неудобни ситуации се случват на всеки от време на време, но, ако вашето дете редовно се прибира от училище разстроено или наблюдавате сериозна промяна в поведението или настроението му, може да има сериозна причина за това.

Тормоз

За съжаление, децата не винаги са любезни. Повечето деца става жертва на присмех в някакъв момент от живота си. Спорадичните периоди на неудобство са неприятни, но не и необичайни. Ако вашето дете обаче, редовно ви се оплаква, че неговите съученици го дразнят или унижават — особено по-големите или „по-популярните“ — съществува възможност то да е жертва на тормоз и е време да се намесите.

Промени в поведението

Лошото настроение и тревожност са нещо обичайно, когато сме преживели неудобна ситуация, но продължителните промени в поведението като безсъние, липса на апетит, засилена тревожност — не са.

Прекомерна реакция или обсесия

Ако реакцията на детето към някои неудобни ситуации е прекомерна или ако то не може да ги преодолее.

Отдръпване

Повечето деца, които са преживели неудобни ситуации, изпитват за известен период нежелание да се върнат в класа или в социалната група, където това се е случило, но постоянното отдръпване е причина за безпокойство. Някои от признаците, за които трябва да следите включват:

• честа симулация на разболяване или позволение да се посети медицинския кабинет преди определени часове;
• измисляне на извинения, за да не се среща с приятели;
• бягане от часове;
• пропускане на допълнителни часове;
• отказ да посещава училището изобщо.

Чувство за неудобство и социална тревожност

За някои деца, страхът от чувството за неудобство може да се превърне в сериозен проблем. Ако детето живее в постоянен страх от него, дори когато няма очевидна причина за това, то може би изпитва социална тревожност.

Обикновено, социалната тревожност се появява през юношеството, но може да се прояви и по-рано. Дете със социална тревожност изпитва паника от мисълта за участие в ежедневни дейности, тъй като се тревожи постоянно за мнението на другите за него. Обсебено е от мисълта за това как другите го възприемат и за това да не сгреши.

Тези страхове могат да бъда изключително изтощителни. Защото за децата, които виждат потенциална възможност да бъдат унижени във всяка ситуация, дори елементарното взаимодействие може да бъде взривоопасно. Поради тази причина общуването в училището, в обществото и личните взаимоотношения често страдат. Отдръпването е често срещано, но децата, изпитващи социална тревожност са склонни да избухват неконтролируемо, когато заплахата от неудобството ги завладее.

Добрата новина е, че децата, страдащи от социална тревожност отговарят добре на когнитивната поведенческа терапия и с малко помощ могат да се завърнат към своя нормален живот.

Уроците на живота

Естествено е да искате да предпазите вашето дете от болезнени или неприятни преживявания, но най-добрият начин вашето дете да изгради умения за справяне е чрез опита и с вашата подкрепа.

“Чувството за неудобство е част от живота. Изкушаващо е да се опитаме да предпазим децата си от трудните неща, но в действителност, да се научим как да се справяме с тези преживявания по здравословен начин е умение, което ще служи добре на детето ви, докато порасне.”

Източник: Child Mind Institute.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова!