7 подхода когато детето се оплаква

Оплакването и хленченето са две от най-обезсърчаващите неща, пред които са изправени родителите. Те също са и напълно нормални. Всъщност, средностатистическият възрастен се оплаква 30 пъти на ден!

Децата се оплакват по много добри причини: да изпуснат напрежението, да се свържат с нас или защото се чувстват безсилни. Друг път оплакванията могат да прикриват скрита емоция, която трябва да бъде освободена.

Проучване на Станфордския университет показва, че оплакванията свиват хипокампуса, област от мозъка, необходима за разрешаване на проблеми и регулиране на емоциите.

Ето някои стратегии, които да помогнат на децата да изразят своето недоволство по по-здравословни, по-положителни начини.

1. Определяне

Децата може дори да не разбират какво са оплакването или хленченето. Молбите за „спиране на хленченето“ едва ли ще проработят, докато не ги научим как изглеждат и звучат.

• Използвайте телефона си, за да записвате детето си по време на етап на хленчене (можете да поискате разрешение първо). Обяснете, че целта ви е да му помогнете да се научи, а не да го дразните или да карате някого да се чувства зле. След това го запишете да казва нещо положително. Помолете да сравни двата записа и как се чувства докато слуша.
• Моделирайте си хленчещ глас. Попитайте ги: „Харесваш ли неприятния глас на мама или предпочиташ да чуеш нормалния ми глас?“
• Обсъдете приятния или спокоен глас във всеки. Как звучи този глас? Упражнявайте да питате за неща със спокоен глас. Този, който звучи ясно и стабилно, срещу този с висок тон и хленчещ.
• Хвалете приятния глас всеки път, когато го чуете. Не забравяйте да хвалите усилията им да използват този глас.

2. Слушайте и потвърждавайте

Активното слушане е видът слушане, което кара децата (и възрастните) да се чувстват чути. Вместо просто да чуят думите им, родителите трябва да им дадат пълното си внимание. Осъществяването на контакт с поглед, без прекъсване и приемане, без да се съди, са ключови аспекти от тази комуникационна техника.

Изкушаващо е да се спре оплакването или да предложим причини, поради които то е погрешнo. Не забравяйте, че повечето чувства преминават бързо, ако им позволим да бъдат изразени, и блокирането на изразяването на недоволство може да ги накара да се задържат.

Един добър начин да слушаш и да потвърждаваш е чрез „Чувам те… И“ методът. Ако детето ви хленчи, защото дъждовното време внезапно разваля времето покрай басейна, може да кажете: „Чувам, че не това е, което искаше… И нямаме контрол над времето.“

3. Давайте право на избор

Децата често се оплакват, когато се чувстват безсилни. Предоставянето на избор за това какво следва да се случи, възстановява техния контрол. Когато децата започнат да се оплакват, уточнете какво биха искали да се случи като резултат. Можете да кажете: „Звучи сякаш си разочарован в момента. Имаш ли нужда да се отпуснеш или искаш да направим план?“

Децата просто трябва да се изпуснат парата понякога, и да ги изслушате докато се отпускат може да е достатъчно.

За да определим дали те искат да преминат от оплакване към режим на решаване на проблеми, можем да попитаме: „Трябва ли да помислим какво можем да направим, за да разрешим тази ситуация?“ Помогнете им да определят целта и да обмислят следващите си стъпки.

4. Перифразиране и променяне

Лесно е да се погледне на оплакващите се децата, като трудни или неблагодарни и да се реагира по съответния начин. Тази техника ни помага да се свържем с тяхните силни страни и да даде на тях и нас по-добра перспектива.

Когато детето каже…

… че мрази нещата си

Кажи: „Ти искаш друга играчка“ (Скрито послание: Ти си дете, което знае какво харесва и не харесва)

… когато е отегчено

Кажи: „Иска ти се това да е по-интересно“ (Скрито послание: Ти си дете, което обича интересни неща)

…  ти не си шефът

Кажи: „Искаш да бъдеш отговорен“ (Скрито послание: Ти си дете, което оценява независимостта)

Ако гледаме на оплакванията като послания за скритите силни страни на нашето дете, те са много по-лесни за адресиране.

5. Задаване на граници

Един от начините да се справите с хленченето и оплакването е да дадете времеви срок.

„Добре, имаше толкова много оплакване (или силно пищене)! Това е последният ти шанс да се оплакваш (пищиш) до края на деня. Нагласям таймера и си слагам слушалките. Искам да се оплакваш (пищиш) толкова силно, колкото можете за следващите три минути. Имаш само три минути, така че се възползвай от тях. След това всички се връщаме към нормалните си вътрешни гласове. 1, 2, 3, ДАВАЙ!“

По-простата версия би била следната:

• „Имаш още две минути да говориш за това, и после ще говорим за нещо различно.“
• „Можеш да кажеш още едно негативно нещо, но после искам да чуя 5 положителни неща, които се случиха днес.“

Друга възможност би било да има ежедневно определено „време за оплакване„. Това е идеално за деца, които често хленчат и се нуждаят от по-големи ограничения.

• Определете време, например 10 минути след вечеря, когато могат да се оплакват от всичко, което ги притеснява.
• Ако се случи да се оплакват в друго време на деня, просто им напомнете, че не е официалното време за хленчене. Осигурете им дневник за тези моменти, когато те просто трябва да се освободят от нещо.

6. Отговорете игриво

Игривостта е естествена за децата, дори и по време на най-трудните им моменти. Ето някои идеи как можете да отговорите игриво на оплакванията на детето:

• Накарайте децата да казват обратното на това, което чувстват. Ако хленчи, защото трябва да ходи на училище, помолете го да каже: „Обичам училището и искам да отида“ 5 пъти подред! Тя мрази ли да споделя играчките с брат си? „Споделянето е любимото ми нещо!“ Съвсем скоро може да се смеете заедно.
• Щом децата научат за техния „спокоен глас“ и как да го използват, игриво предложете да го намерите, когато изчезне. „Къде отиде спокоиния ти глас? Беше тук преди минута… Помогни ми да погледна. Под стола ли е? Не… В кутията с играчката? Не… Хей! Ти го намери! Сега нека чуя как го използваш!“

7. Намерете доброто

Благодарността е обратното на оплакването. Когато се фокусираме върху това, за което сме благодарни, вместо за неща, за които не сме доволни, ние се чувстваме по-щастливи. Телата ни също са по-здрави. Проучванията показват, че хормонът на стреса кортизол се намалява с до 23%, когато обръщаме внимание на нашето добро състояние.

Когато детето се оплаква, съчувствайте му и след това му помогнете да забележи положителното. Това може да звучи по следния начин:

„Аз също не харесвам да стоя на тази дълга опашка. Понякога, когато трябва да правя неща, които не харесвам, се опитвам да мисля за хубавите неща. Като всички лакомства в нашата количка, които можем да изядем, когато се приберем вкъщи, или да се мотаем с теб докато чакаме. Има ли нещо хубаво, за което можеш да се сетиш?“

В моменти на недоволство можете да окуражите децата с няколко ключови въпроса:

• Какво можеш да научиш от това?
• Как би искал да изглеждат нещата?
• Как можеш да достигнеш до там?

Вместо да се оплакват или да обвиняват външни фактори, покажете на децата, че силата за промяна е вътре в тях. Те могат да поемат отговорност за подобряването на нещата!

Обобщение

Оплакването и хленченето са естествени реакции. Но освен че е трудно да бъдат слушани, те не са най-здравословните възможности. Започнете, като сравнявате хленчещия глас на детето с неговия „спокоен“ глас и го направете практика. Когато децата се оплакват по-често, слушането и потвърждаването на техните думи е първата стъпка в промяната на техния начин на мислене.

Помислете за нещата, за които да сте благодарни по време на неприятни моменти, и облекчете напрежението, като намерите тяхната забавна страна. Преди да се усетите, ще бъдете фокусирани отново върху доброто!

Източник BigLifeJournal. Благодарим за доброволния превод на Силвана Спасова!