5 начина да научите детето да се справя с проблемите

Едно от най-трудните неща като родител е да гледаш как детето ти изпитва трудности. Кой не би искал да се намеси и да помогне, когато възникне проблем?

В същото време е изключително важно да оставяме децата сами да решават проблемите си. Децата, които се учат да се изправят пред предизвикателствата – и да ги преодоляват – развиват самоувереност, устойчивост и самочувствие. И придобиват увереност, че могат да се справят с всичко, което се изпречи на пътя им.

Но как да намерим баланса между желанието си да помогнем и прекалената намеса? Ключът е да се уверим, че детето усеща подкрепата ни, докато преодолява проблемите си само.

„Когато децата усещат, че ги подкрепяме да се изправят и да опитат отново, те се научават, че могат да преодолеят всяка трудност и да продължат напред“. – Д-р Лора Маркъм

Задачата не е лесна, но усилията си струват. По-долу ще видим 5 прости стратегии, които ще помогнат да детето да решава проблемите си само, като в същото време се чувства сигурно и усеща, че го подкрепяме.

1. Насърчавайте детето просто да си играе

Игрите поставят пред децата купища ситуации и проблеми за решаване. Да намерят изгубена играчка, да изберат с кое другарче да играят, да решат кой да почне пръв – това са все отлични възможности да упражняват уменията си за справяне с проблеми.

Т.нар. „неструктурирана“ или „свободната игра“ е особено полезна. Когато установени рамки няма, детето има свободата да създава, открива и определя свои собствени правила. Въпреки че в последните години се наблюдава спад в свободните игри при децата, има достатъчно начини да провокирате детето си просто да си играе.

Ето няколко забавни идеи за неструктрурирани игри:

• Творчески игри – рисуване, моделиране, шиене
• Игри на въображението – преобличане и маскиране, строене на крепости и къщи, влизане в роли – например на супергерой
• Игри навън – наблюдения на звездното небе, събиране на буболечки, катерушки

Ограничете структурираните дейности, за да остане време за свободни игри и не се притеснявайте, ако на детето му доскучее! Скуката освобождава място за въображението и творчеството. Когато детето ви се оплаче, че няма какво да прави, използвайте момента като източник на вдъхновение.

„Внимавайте на какво учите децата. То може да се окаже в противоречие с това, което те научават.“ – Магда Гербер

2. Учете детето на гъвкаво мислене

Много деца имат проблем със стриктното, категорично мислене. Ако на детето му е трудно просто да приеме нещата такива, каквито са, да погледне нещата от друг ъгъл или да насочи вниманието си към друг аспект, то не е изключение!

Изграждането на когнитивна гъвкавост започва от съвсем ранна възраст. Когато децата от малки знаят, че съществуват различни избори и варианти, те се научават да виждат възможностите навсякъде.

Можете да почнете, като:

• промените установения дневен ред, макар и с нещо дребно („Ваната преди или след вечеря да е?“)
• употребявате „гъвкави изразни“ средства („Дай да видим дали не можем да пробваме по друг начин“)
• обсъждате различни варианти в колкото е възможно повече ситуации (с какво да е пицата, как и с какво да стигнем до някъде, какъв вкус да е сладоледът, с какъв цвят да рисуваме)
• измислите ново правило за някоя любима на семейството игра

Децата се учат най-добре, когато виждат, че и ние мислим гъвкаво. Следващия път, когато нещо не мине по план, споделете мислите си на глас – „Мислех да правя бургери за вечеря, обаче забравих да купя продуктите. Нищо, ще проявим гъвкавост и ще си поръчаме пица!“

„Кажи ми и може да забравя, научи ме и може да запомня, въвлечи ме и ще се науча.“ – Бенджамин Франклин

3. Радвайте се на неуспехите

Децата, които се страхуват да не сгрешат или да не се провалят, по-трудно се научават да търсят решения на проблемите си. Те предпочитат изобщо да не се опитат, отколкото да се изложат или да не им се получи.

Изключително важно е родителите да включат провала и грешките в дефиницията на „успех“. Разговаряйте с детето си за това как грешките подготвят мозъка ни за научаване на нови неща. Дайте им възможност да се похвалят с грешките си и с начина, по който са ги преодолели (и правете същото със своите грешки)!

Други начини да се радваме на неуспеха:

• Насърчавайте детето да прави по нещо трудно всеки ден.
• Питайте го „Днес провали ли се в нещо? И какво научи от този провал?“
• „Дайте пет“ и когато правят грешки – „Яко! Учиш се!“

Обсъждайте с детето как когато се трудим усилено и тренираме много, често се проваляме. Но няма как иначе, щом сме решили да се пробваме!

„Ако досега все още не сте изпитали в никаква степен провал в това, от което се вълнувате и с което искате да се занимавате, може би не полагате достатъчно сериозни усилия, за да постигнете успеха, който преследвате.“ – Джил Уингър

4. Не бързайте да се намесвате

Много е лесно да попаднем в капана на собственото си желание да решим проблемите на детето си. В крайна сметка един от вродените ни инстинкти е да предпазваме децата от трудности. А и понякога просто е много по-лесно да свършим работата сами.

„Наложи ми се да спра да поставям знак за равенството между обслужването на децата и това да си добър родител“ – Джесика Лейхи, „Провалът е дар“ (The Gift of Failure)

Твърде бързата намеса обаче лишава детето от възможността да придобие самоувереност в собствените си способности. Освен това така на детето може да почне да му се струва, че проблемът е по-сериозен, отколкото в действителност е.

Следващия път, когато се изкушите незабавно да решите проблема на детето си, изберете друга стратегия. Често детето просто има нужда да чуе, че е в състояние да се справи само.

„Този проблем можеш да го решиш!“ е добро изречение за начало.

Ето и още няколко идеи:

• Предложете на детето „Пробвай три преди мен“ – преди да се обърне за помощ към вас, да опита три от следните възможности – да се обърне към приятел, да се огледа, за да види как го правят другите, да спре и да помисли, да си почине, преди да пробва отново)
• Задайте следните въпроси: „Ако нямаше избор, освен да се оправиш сам, какво щеше да направиш? Ако не се получи, от кого би потърсил помощ?“
• Казвайте „Нямам търпение да видя как ще се оправиш?“ или „Чакам да видя какво ще измислиш!“
• Питайте „Досега какво изпробва?“ и похвалете детето за тези опити

Освен това е изключително важно да се направи разликата между „детските проблеми“ и „проблемите за големи“. Заедно с детето направете списък със ситуациите, в които родителят винаги трябва да се намесва и да помага – когато някой се е ударил или нещо го боли или когато някой е в опасност.

5. Упражнявайте осъзнатост

Изследванията показват, че хората, които работят върху своята осъзнатост решават проблемите си по-лесно. Когато се научим да притихваме, отговорите сами идват при нас.

„Проблемите не се решават, като се фиксираме върху тях, за да измислим решение. Начинът е да приемем наличието на проблема и да осъзнаем, че това, което ни е необходимо, за да го решим, е вътре в нас и в един момент ще се прояви.“ – Александра Хордас

Децата (и възрастните) лесно могат да се „изгубят“ в даден проблем или пък да забият в опити да „измислят“ решение. А и на всеки човек му е трудно да приеме, че се чувства зле.

Когато се учим да подхождаме към нещата осъзнато, се учим да ги приемаме такива, каквито са – без да прибавяме нищо и без да се опитваме да избягаме от ситуацията. Когато направим пауза, вместо да реагираме първосигнално, намаляваме вероятността да създадем още по-голям проблем (например като започнем да крещим или да обиждаме).

Ето няколко прости начина да тренираме този подход към околната реалност:

• направете си разходка за слушане и пребройте различните звуци, които чувате (или всички цветове в дъгата)
• четете книги  и разговаряйте за това как осъзнатостта помага на различните персонажи да се справят с проблемите си
• похвалете детето, когато спре и си поеме дълбоко въздух, преди да се захване с дадено предизвикателство

От съществено значение е и да бъдете жив пример по осъзнатост за детето си. Следващия път, когато се изправите пред проблем, спокойно изразете с думи как се чувствате. Обърнете вниманието на детето върху това, че се спирате за кратка пауза, вместо да реагирате първосигнално, когато срещнете някаква трудност, получите неприятен имейл по работа или някой ви нагруби.

Източник BigLifeJournal. Благодарим за доброволния превод на Мария Змийчарова!