Защо някои деца се измъчват с проблемно поведение

Емоционални изблици

Когато децата имат чести емоционални изблици, това може да е знак, че все още не са развили необходимите умения за справяне с чувства като разочарование, тревожност и гняв. Справянето със силни емоции по здравословен и зрял начин изисква разнообразни умения, включващи:

• Контрол над импулсивността
• Емоционално саморегулиране
• Разрешаване на проблеми
• Отлагане на удовлетвореността
• Водене на преговори
• Комуникация на желания и потребности на възрастните
• Познания какво е подходящо или очаквано в дадена ситуация

Други деца изглежда се борят повече с допустимите граници и спазването на правила

Те могат да се държат провокиращо, да игнорират инструкции или да се опитат да избегнат задължения. Може да се забележат модели на поведение, които се проявяват в определени часове на деня (като преди лягане), по време на определени задачи (например по време на домашна работа) или с определени хора. Също така може да направи впечатление, че детето действа особено, когато е у дома, но не и когато е в училище, или обратното.

Истериите и други видове преигравания често са нормална и дори здравословна част от детството

Те са знак, че детето става по-независимо – индикации, че детето тества граници, развива умения и мнения и изследва света около себе си. Но когато детето преиграва много, това може да обтегне отношенията с родителя, създавайки редовно разочарование и негодувание, което не е здравословно в семейството.

Истериите може да са заучено поведение

Понякога родителите смятат, че истериите и други случаи на проблемно поведение са преднамерени или манипулативни. Въпреки това лекарите, специализиращи в детско поведение, са единодушни, че истериите обикновено не са доброволно поведение от страна на детето – но те могат да бъдат това, което е известно като „заучено поведение“. Това означава, че децата научават, че избухването им води до желания от тях резултат.

С други думи, макар че детето, което се бори да контролира емоциите си, не може съзнателно да оценява изблиците си на гняв. То може да прибягва до тях, защото не е научило по-добър начин да решава проблеми или да съобщава нуждите си. Добронамерените родители често реагират на пристъпите на гняв, като се опитват да отстранят това, което е предизвикало проблема, за да успокоят детето или давайки му това, което иска. За съжаление, това засилва поведението на избухливите деца, като ги прави по-склонни да продължат с истериите и по-малко склонни да развият по-сложни начини за управление на чувствата си.

Източник Childmind. Благодарим за доброволния превод на Даниела Димитрова!