7 начина да окуражите децата си да опитват нови неща

Признавам, че докато растях се страхувах да опитвам нови неща. Нямах желание за нещата, в които не бях добра- не виждах нищо забавно в това. И ако не бях уверена, че мога да изпъкна в дадена дейност или умение, обикновено предпочитах дори да не опитвам.

Сега когато имам до себе си едно малко мое копие, виждам тази част от характера ми и у нея.  „Не мога да го направя, мамо.”- ми казва тя, „Не зная как.” или „Това не е за малки момиченца.”

Страхът е типичен отговор на новите предизвикателства и преживявания

Новите ситуации карат децата да изпитват несигурност, уязвимост, безсилие и тревожност. Това им отнема чувството на сигурност и контрол. В резултат на това, много деца избягват непознатото. Те предпочитат да НЕ рискуват опитвайки нови неща, което създава отрицателен модел и води до пропускане на възможности.

Това са седем стратегии и дейности, които можем да използваме, за да отгледаме деца, които не се страхуват да се изправят пред нови ситуации, умения или обстоятелства с увереност.

1. Подкрепяйте усилията, постиженията и самия процес

Децата могат да изпитват страх да опитват нови неща по няколко причини, включващи околната среда, възпитанието, миналия опит и темперамента. Доц. Кора Колет Брюнер е педиатър към Детска болница и преподавател към Университета във Вашингтон. Тя споделя мнението, че децата, които показват страх в нови ситуации са деца, които получават подкрепа и поощрение от родителите си само  за нещата, в които успяват. Това е друга причина да подкрепяме усилията, постиженията и процеса на престрашаване, вместо да награждаваме само успешните резултати.

Ниското самочувствие може да е друг фактор, който да доведе до избягване на рискове при децата. Показвайки  на децата си, че ги обичате и приемате, дори когато не успяват в дадено начинание, вие допринасяте за избягване на формиране на ниско самочувствие у децата.

Награждаване на самия процес на престрашаване е важен, защото показва на децата, че има повече от един начин да постигнем нещо. Кетзи Тоней, споделя, че нейните ученици стават смели в поемането на рискове, когато тя им показва, че има много „правилни” начини за решаване на лабиринти, пъзели, задачи и дори художествени проекти.

Ако искате детето да се впусне безстрашно в дадено предизвикателство, покажете му, че „успехът” не е задължително обвързан с крайния резултат. Успех може да значи дори желанието да опиташ, да положиш усилия и постепенно да напредваш.

Когато детето поеме риск му покажете, че се гордеете с него и така ще породите у него по-голямо желание да опитва повече нови неща в бъдеще.

2. Превърнете възможността в „Аз Мога”

Следващия път, когато детето ви е разтревожено, че няма да може да се справи с дадена задача му припомнете всички неща, които то самото може.  Може да му припомните за нещата, които е опитвало преди това, като го попитате:

„Винаги ли си можел да го направиш това? Как се научи да се справяш? Как стана по-добър в това?”

Припомняйки на детето, че всяко нещо което е научило и всяко нещо, в което е успяло не се е случило за една нощ. Това може да му даде куража и мотивацията да опитват нови неща.

3. Водете „Дневник на приключенията”

Ако детето може да гледа на новите предизвикателства като на вълнуващи, а не плашещи неща ще има куража да разгърне целия си потенциал. Помогнете му да вижда перспективата, водете „Дневник на приключенията”. Опишете подробно всяко приключение, което е преживяло само или заедно с вас, както и резултатите от пробването на нови неща. Вписвайте в дневника всеки път,  в който дете е било смело и се е престрашило за нещо ново, обновявайте дневникът често. Може да добавите снимки, рисунки или декорации за спомен. Впишете и детайли за това колко добре се е справило детето или колко забавно е било.

Следващия път, в който детето се страхува от нещо непознато и ново го подсетете за „Дневникът на приключенията”, припомнете му колко забавно е било, защото е било достатъчно смело да опита.

4. Задавайте правилните въпроси

Пол Смит, автор на бестселъра „Родителство чрез истории” дава примерен списък с въпроси, които може да използвате, за да обсъдите с детето страха от нови предизвикателства. Въпросите включват:

• Назови нещо, което искаш да направиш, но те е страх да опиташ. Как мога да ти помогна за това?
• Колко дълго мислиш, че отнема на хората да станат добри в нещо като да се научат да свирят на музикален инструмент или на нов спорт?
• Можеш ли да се сетиш за нещо, в което хората по природа са добри, без да са се учили на него или да са се упражнявали? (Едва ли детето ще успее да измисли много отговори на този въпрос)

Също може да попитате детето „Има ли нещо, което ти се струваше прекалено трудно или плашещо, което сега ти се струва доста по-лесно?” Припомнете на детето, че всяко нещо, което умее, все някога е било ново за него, че не са се родили научени, а трябва да се упражняват и да са постоянни в опитите.

За да покажете на детето неговия собствен страх в перспектива му задайте въпроси като:

• Кое е най-лошото, което може да се случи?
• Защо мислиш, че най-лошото ще се случи?
• Кое е най-вероятно да се случи?
• Какво ще кажеш на свой приятел, ако той самия се страхува да опита нещо ново?

Когато говорите с детето си да опитва нови неща, поднесете разговора повече като дискусия, а не като лекция от ваша страна. Изслушайте притесненията на детето и му помогнете да се изправи срещу страховете си.

5. Включете „почивки”

Докато насърчавате детето си да поема рискове, внимавайте да не сте твърде настоятелни. Искате преживяванията на детето свързани с опитване на нови неща да са положителни, така че да няма обратния ефект и да е още по-малко склонно да поема рискове. Вместо да тласкате детето към границите на собствените му възможности, му позволете да си вземе кратка „почивка” и да се върне отново към предизвикателството, когато се чувства по-готово.

Ако детето трябва да се изправи пред някаква задача или да стои дълго време на едно място, може да позволите „почивка”. Поднасяйки промяна с нова информация, давате възможност на мозъкът да направи „почивка”, да релаксира и да се фокусира. Тези малки промени нарушават монотонността  на задачата, с която детето се е захванало. Може да предложите една бърза игра на Камък-ножица-хартия, предизвикайте детето да „преоткрива” предмети и за какво друго могат да се ползват освен по предназначение, започнете история и нека детето да я довърши и т.н. Също може да извършвате различни движения, а детето да ги повтори в същия ред, потанцувайте за малко, изпейте динамична песничка като „Глава, рамена, колена и пръсти”.

Тези малки прекъсвания са неангажиращи и ще повдигнат настроението на детето, ще ги накарат за момент да не мислят за страховете си и ще им помогнат да възобновят задачата с нови сили. Друга полза е, че създавате забавни спомени, които ще покажат на детето, че да опитваш нови нежа никак не е лошо.

6. Правете генерални репетиции

Ако детето се притеснява от нови социални ситуации, правете предварително репетиции у дома, за да му помогнете да се подготви, надграждайки нивото му на комфорт и увереност. Например, нека семейството се събере заедно на масата, а детето да се приближи към вас и да помоли да се присъедини.

Ако е притеснено от това да срещне своя учител за пръв път, може да влезете в ролята на учителя и да репетирате първата среща. Репетирайте разговори, поздрави и други неща, които карат детето да се чувства нервно.

Тези генерални репетиции ще направят новите ситуациите за детето познати, а колкото по-познато е нещо, толкова по-малък е страхът. Дори може да се упражнявате с детето за подобни ситуации и най- лошия вариант, който може да се случи. Когато детето почне да се чувства  уверено и готово, притесненията спрямо социалните ситуации ще изчезнат.

7. Направете „Стълбичка на смелостта”

В книгата си „Да пораснем смели”, Д-р Дона Пинкус обяснява, че подтиквайки бебето към нови предизвикателства може да се редуцира детския страх и тревожност. Тя предлага да се използва „Стълбичката на смелостта”, с която детето ще идентифицира стъпки, които ще помогнат постепенно да постигне нови умения или да победи конкретен страх.

Например, ако детето е нервно за това, че трябва да вземе участие в рецитал, свирейки на пиано, може първо да посвири у дома за мама и татко. Следваща стъпка – да посвири пред приятел, а след това и пред по-голяма публика на някое семейно събиране. Всяка стъпка, през която премине, ще приближава детето към самоувереността да свири на рецитала.

Ако детето се страхува да влезе в басейна, поиграйте преди това, като се пръскате с вода и позволете на детето да си намокри лицето.

С времето, сблъсквайки се със своите страхове, детето ще придобива увереност и ще изкачва нови стъпала по „Стълбичката на смелостта”. Награждавайте прогреса, който детето постига, за да изградите у него увереност да го насърчите и мотивирате.

С нарастване на увереността, детето евентуално ще се изправи пред новите предизвикателства или ситуации с по-малко страх и безпокойство.

Източник BigLifeJournal.

Благодарим за доброволния превод на Христина Калиманова-Бехар!