Когато братята и сестрите нe спират да се карат

Как родителите могат да задържат мира и да помогнат на децата да се научат да разрешават конфликти

Всеки, който има повече от едно дете, знае, че дори и братя и сестри, които са най-добрите приятели, също могат да се скарат един с друг. И това със сигурност е разбираемо – те са принудени да живеят под един покрив и да прекарват голяма част от свободното си време заедно. Те неминуемо се състезават за ограничено внимание и ресурси. Кой не би се раздразнил в такава ситуация, поне от време на време?

Но какво да прави родителят, когато нещата ескалират и изглежда, че децата се карат постоянно? Това може да превърне дома в бойно поле, а възрастните повече в преговарящи за мир, отколкото в родители. За щастие, ситуацията има и добра страна. Докато кавгите между братя и сестри със сигурност могат да бъдат стресиращи, да имаш братя и сестри дава на децата добри практики за социални умения, от които те се нуждаят в реалния свят. Ако родителите виждат тези неща като възможности за обучение, това може да бъде наистина положително. Приучването здравословно да се контролират конфликтите между братя и сестри може да научи децата на неща като редуване, споделяне, автономност на тялото, кога да се обърнат към възрастен и да използват думи, а не физическа сила, за решаване на проблем.

Ето някои неща, които родителите могат да направят, за да запазят мира в дома.

Влезте в основата на конфликта

Често родителите играят ролята на рефер – прекъсват кавги и „раздават червени картони“ отново и отново. За да прекъснете цикъла, е от решаващо значение да направите крачка назад. Опитайте да разберете какво лежи в основата на конфликта, за да можете вместо това да се справите с него. Например, ако изглежда, че децата ви винаги се карат за играчки, опитайте се да потърсите модел. Кога се случва?

Често братята и сестрите започват да се бият за играчка, привидно от нищото, след кратък период на мир. Това, за което децата наистина могат да се борят, е вниманието на родителите им, след като са играли добре за дълъг период от време. Децата всъщност не са толкова загрижени за играчката, а по-скоро са разкрили тези модели на поведение, които привличат родителско внимание.

Хвалете позитивното поведение

Като изместите фокуса на позитивното, ще намалите негативните прояви. Хвалете децата си точно тогава, когато спокойно играят съвместно. Включете се активно, за да кажете: „Виждам, че споделяте тази играчка“ или „Уау, страхотно е как се редувате“ или „Харесвам как играете заедно“. Оставяйки ги да изпитат положителното внимание, ще намалите нуждата им да предизвикват вниманието ви с нежелано поведение.

Насърчавайте децата винаги, когато проявяват разбирателство. Така ще насърчите положителните промени в поведението им.

Направете план

Разбира се, дори и с цялото положително подкрепление в света, братята и сестрите пак ще се карат. Друго нещо, което родителите могат да направят, е да обучават децата как да се справят с трудни емоции и да реагират спокойно, вместо да ескалират конфликт.

Например, може да уведомите детето си, че ако брат му или сестра му го удари или му вземе играчката, вместо да отвръща – спокойно да разкаже на родител.

Също така, родителите могат ясно да посочат, че има разлика между тичането при родител всеки път, когато има дори най-малко несъгласие и търсенето на помощ за разрешаване на конфликт.

Ако има постоянен източник на конфликт, съставянето на план за действие може да помогне за облекчаване на напрежението. Д-р Лий работи с няколко по-големи братя и сестри, които винаги са се карали за това, кой да седне на мястото до шофьора. Изготвят план, с който и двете деца са съгласни. Съгласно плана, едното дете заема мястото в четни дни, а другото – в нечетни. Те знаят какво да очакват и това елиминира повода за конфликт.

Използването на таймер за редуване е друга чудесна тактика за действие.

Важно е предварително да се уговорите с децата кои предмети са за споделяне и кои не. Родителят може да даде на всяко дете по три стикера, за да отбележи с тях три специални неща, които няма да подлежат на размяна. Това са лични вещи на детето.

Важното е да бъдете ясни и последователни и да създадете предсказуеми резултати. Важно е също да ги хвалите всеки път, когато се справят чудесно. „Колкото по-инициативен можеш да бъдеш, толкова по-добре ще бъде от гледна точка на подготовката за успех“, съветва д-р Лий.

Ако вземете нещо, върнете го

Дори и да последвате всички тези съвети, отново ще има моменти, когато децата ще са в схватка за играчка. В такива моменти ще ви се струва, че единственият начин да прекратите конфликта е да премахнете източника. Напълно нормално е да им отнемете играчка. Важно е обаче да им я върнете в рамките на няколко минути и да им дадете шанс да я използват по подходящ начин. В противен случай, те няма да успеят да се научат как да работят съвместно. Това може да означава да ги накарате да се съгласят да се редуват с помощта на таймер и след това да ги похвалите, че се справят.

Забравете справедливостта

„Не е честно!“ е често срещан протест на децата. За родителите е лесно да се подведат, че между братя и сестри всичко трябва да е по равно.Но, животът не е честен и не е реалистично всяко едно нещо в дома да бъде равно по всяко време. Например, ако разрешите на по-голямото дете да си легне по-късно, по-малкото дете може да приеме, че това е голяма несправедливост. Ако има недоволство от нещо подобно, родителите могат да обяснят логиката зад „несправедливото“ изключение.

Родителите могат да моделират справяне с несправедливостта, като споделят истории с децата си за неща, които им се струват несправедливи и как са се справили с тях. Например, някой на работното място получава повече почивни дни, защото е бил в организацията по-дълго. Това може да се изглежда несправедливо, но има логика. Обяснете я на децата.

„Намирам с децата, че те в крайна сметка казват „това не е честно“ не толкова, защото са толкова загрижени за справедливостта. А защото това кара родителите им да се грижат за тях.“

Специални нужди

А какво да кажем, когато човек има емоционални предизвикателства или предизвикателства в развитието, които може да изискват допълнително внимание или приспособяване? Д-р Лий препоръчва да подходим към тази ситуация по подобен начин: с предвиждане, планиране и много положителни похвали.

Говорете открито за проблемите между братята и сестрите и внимателно изслушвайте техните притеснения и чувства. Трудното или обезпокоително поведение е по-малко разтройващо – и по-малко вероятно да предизвика отмъщение от брат или сестра, когато стане ясно, че не е умишлено.

Да бъдеш щедър на подкрепа и насърчение също може да помогне на детето да не прибягва до нежелано поведение, за да привлече внимание. Ако едното дете се нуждае, например, от таблица със стикери за поведение, предлагайте и на другото дете. Също така отделянето на специално време за всяко дете поотделно, когато е възможно – дори само ежемесечна закуска или петминутната игра на морски шах – може да се окаже важно в това да накара всички да се чувстват важни.

Източник Childmind.

Благодарим за доброволния превод на Ирена Маринова!